Затова, когато служителите на главните свещеници и на книжниците видяха тези неща, и чуха от Исус, “Който е жаден, нека да дойде при Мене и да пие” [Йоан 7:37]; те разбраха, че това не беше обикновен човек като тях, но че това беше Този, Който дава вода на светиите, и че това беше Този, Който беше обявен от пророк Исая. Защото Той беше наистина блясъкът на светлината и Божието Слово. И така като река от извора Той даде в миналото вода на Рая; а сега на всички хора Той дава същия дар на Духа, и казва, “Ако някой е жаден, нека да дойде при Мен и да пие. Който вярва в Мене, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от корема му” [Йоан 7:37-38]. Човек не можеше да каже това, а живият Бог, Който наистина дава живота и дава Святия Дух.

Св. Атанасий, Писма [xliv]

 

4

СВЯТАТА ПЛАНИНА

Мястото на Градината

Макар обикновено да използваме думите Едем и Едемска градина синонимно (както Библията понякога също прави), Битие 2:8 ни казва, че Градината е насадена от Бога в източната страна на областта, известна като Едем – земя, която първоначално е била разположена на север от Палестина (ср. Пс. 48:2; Ис. 14:13; Езек. 28:14; и дискусиите за реките по-долу). Когато човекът изгуби общението с Бога и беше изпъден от Градината, той очевидно излезе от източната страна, тъй като там беше мястото, където Бог постави херувимите, които пазеха Градината от нашественици (Бит. 3:24). Това повдига интересен въпрос: Защо херувимите бяха поставени само на изток? Един вероятен отговор е, че Градината е била недостъпна от всички останали страни (ср. Пес. 4:12), и че достъпът е трябвало да бъде от източната “порта” (това би било в съгласие със значението на древната дума рай, означаваща затворена градина); в поемата на Милтън дяволът влиза в Градината като прескача стената (ср. Йоан 10:1):

Така прескочи този пръв голям Крадец в Божията кошара:
Така и оттогава похотливи наемници се вмъкват в неговата Църква. [4.192-93]

Очевидно, известно време след Падението благочестивите обикновено са стояли близо до източния вход на Градината – може би носейки своите жертви при “портата” – защото когато Каин избяга от “присъствието на Господа” (техническо понятие в Писанието за официалния център на поклонение), той тръгна за земи далеч на изток (Бит. 4:16), далеч от Бога и благочестивите хора.

Така е важно, че входът на Скинията беше от източната страна (Изх. 27:13-16): да се влиза в Божието присъствие чрез изкупление е благодатно повторно приемане в Едем. Езекииловото видение за световната победа на Благовестието показва изцеляващата Река на Живота да тече от вратите на възстановения Храм (Църквата, Еф. 2:19-22) към изток (Езек. 47:1-12); и като предвестник за деня, когато богатството на всички народи ще бъде донесено в Божия дом (Ис. 60:4-16; Авак. 2:6-9; Пс. 72:10-11; Откр. 21:24-26), раждането на Царя на царете беше почетено от мъдреци, носещи дарове от изтока (Мат. 2:1-11).

Основен ключ към местонахождението на първоначалната Едемска градина е фактът, че четирите големи реки, които са напоявали земята, текат от единствената река в Едем (Бит. 2:10-14). Потопът драстично променя географията на света, и две от тези реки (Фисон и Гион) вече не съществуват. Другите две реки са Тигър (Хидекел на еврейски) и Ефрат, които днес не произхождат от един и същи източник, както тогава. Но Библията ни казва къде са се намирали тези реки: Фисон е течал през Евилатската земя (Арабия); Гион е течал през Хус (Етиопия); Тигър през Асирия; а Ефрат през Сирия и Вавилон (от където сега се среща с Тигър, около 65 километра преди Персийския залив). Разбира се, общият извор на тези реки е бил северно от Палестина, и вероятно право на север, в областта на Армения и Черно море – което е, интересно, мястото, от което човешката раса започва наново след Потопа (Бит. 8:4). Едем, като извор на вода, е бил така извор на благословение за света, осигурявайки основата за живота, здравето и благоденствието на всички Божии творения.

По тази причина водата става важен символ в Писанието за благословенията на спасението. В отделния вярващ спасението е извор на вода, извираща за вечен живот (Йоан 4:14); но точно както реката на Едем се е подхранвала от множество потоци (Бит. 2:6, NIV), водата на живота става река от жива вода, изтичаща от Църквата към целия свят (Йоан 7:37-39; Езек. 47:1-12; Зах. 14:8), изцеляваща и възстановяваща цялата земя, така че дори пустинните земи се преобразяват в Градина (Ис. 32:13-17; 35:1-2). Когато Духът се излива, “Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъфне, и те ще напълнят лицето на света с плод” (Ис. 27:6).

Накрая, много важна страна от местонахождението на Едем е, че той е бил на планина (самият Едем вероятно бил плато на върха на планина). Това следва от факта, че източникът на водата за света е бил в Едем: реката просто се е спускала по планината, разделяйки се на четири потока по своя път. Още повече, когато Бог говори на царя в Тир (говорейки на него, като че ли е Адам, според първоначалното призвание на Човека), Той казва: “Ти беше в Божията градина, в Едем. . . . беше на Божия свят хълм” (Езек. 28:13-14).

Фактът, че Едем е първоначалната “свята планина,” обяснява значението на предпочитанието на Бога към планините като места за Неговите изкупителни действия и откровения. Заместителното изкупление на мястото на Авраамовото потомство стана на Хълмът Мория (Бит. 22:2). Също Хълмът Мория беше мястото, където Давид видя Господния ангел да стои с меч в ръка, готов да унищожи Ерусалим, докато Давид не построи олтар там и не направи умилостивение чрез жертва (1 Лет. 21:15-17). А на хълма Мория Соломон построи Храма (2 Лет. 3:1). Благодатното откровение на Бога за Неговото присъствие, Неговия завет и Неговия закон беше дадено на планината Синай. Точно както на Адам и Ева беше забранено да влизат в Градината, на народа на Израел беше забранено да идва до святата планина, под страх от смъртно наказание (Изх. 19:12; ср. Бит. 3:24). Но на Мойсей (Посредника на Стария Завет, Гал. 3:19), свещениците и 70 старейшини от народа беше позволено да срещнат Бога на Планината (след като направят умилостивително жертвоприношение), и там те ядоха и пиха причастие пред Господа (Изх. 24:1-11). На планината Кармил Бог върна към Себе Си Своя отклонил се народ чрез жертвата в дните на Илия, и оттам нечестивите нашественици в Неговата Градина бяха взети и погубени (3 Царе 18; интересно, кармил е еврейска дума за градина, плантация, овощна градина). Отново, на Планината Синай (също наречена Хорив) Бог откри Своето спасително присъствие на Илия, и го изпрати отново като Свой посланик към народите (3 Царе 19).

В Своята първа голяма проповед Посредникът на Новия Завет отново даде закона от планина (Мат. 5:1ff.). Официалното посочване на Неговите апостоли беше направено на планина (Марк 3:13-19). На планина Той беше преобразен пред Своите ученици в заслепяващо откровение за Неговата слава (спомняйки си Синай, Петър нарича това “святата планина” във 2 Пет. 1:16-18). На планина Той произнесе Своята окончателна присъда срещу безверния заветен народ (Мат. 24). След Последната Вечеря, Той се изкачи на планина със Своите ученици и от там продължи до Градина, където като Последен Адам победи изкушението (Мат. 26:30; ср. Мат. 4:8-11, в началото на Неговото служение). Накрая, Той заповяда на Своите ученици да Го посрещнат на планина, където ги изпрати да завладеят народите с Благовестието, и обеща да им изпрати Святия Дух; и там Той се възнесе в облака (Мат. 28:16-20; Деян. 1:1-19); за повече върху значението на този облак, виж Глава 7).

По никакъв начин не съм изчерпал списъка, който би могъл да се даде за библейските сведения за Божии изкупителни действия на планини; но тези, които бяха цитирани, са достатъчни да изявят факта, че в изкуплението Бог ни призовава да се върнем към Едем: ние имаме достъп до Святата Божия Планина чрез пролятата кръв на Христос. Дошли сме до Хълма Сион (Евр. 12:22), и можем смело да влезем в Святото Място (Евр. 10:19), с позволение по Божия милост да ядем отново от Дървото на Живота (Откр. 2:7). Христос изгради Своята Църква като Град на Хълм, за да даде светлина на света (Мат. 5:14), и обеща, че народите ще дойдат при тази светлина (Ис. 60:3). Книгите на пророците са изпълнени с образност на планина, свидетелствувайки, че самият свят ще бъде преобразен в Едем: “В послешните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, и ще се издигне над бърдата; и всичките народи ще се стекат на него” (Ис. 2:2; ср. Ис. 2:2-4; 11:9; 25:6-9; 56:3-8; 65:25; Мих. 4:1-4). Така ще дойде денят, когато Божието царство, Божията Свята Планина, ще “изпълни цялата земя” (виж Дан. 2:34-35, 44-45), когато Божият първоначален мандат за господство е изпълнен от Последния Адам.

Полезни изкопаеми в Градината

Реката Фисон, произлизаща от Едем, “обикаля цялата Евилатска земя, където има злато. И златото на онази земя е добро, там има още бделий и ониксов камък” (Бит. 2:11-12). Съдържанието на тези стихове ясно трябва да свърже в нашите мисли Едемската градина със скъпоценни камъни и полезни изкопаеми; и тази идея се изразява в други библейски сведения, които говорят за Едем. Най-очевидното сведение са Божиите думи към падналия Адам (част от които цитирахме по-горе):

Ти беше в Божията Градина, в Едем; ти беше обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато. . . . (Езек. 28:13)

Всъщност, изглежда земята е била буквално посипана с блещукащи скъпоценности от всякакъв вид, според следващия стих: “Ти ходеше сред огнените камъни.” Изобилието на скъпоценности е считано тук за благословение: общението с Бога в Едем е означавало да бъдеш обкръжен с красота. Мойсей ни казва, че златото на онази земя е било добро (т.е. в своето природно състояние, без примеси на други минерали). Фактът, че златото трябва сега да бъде копано от земята чрез скъпоструващи методи е резултат от Проклятието, особено от съда на Потопа.

Камъкът, който е наречен оникс в Писанието, може би е същият като камъка, който носи същото име днес, но никой не знае със сигурност; а има още по-малка сигурност относно естеството на бделия. Но някои много интересни неща относно тези камъни се появяват, когато изучаваме библейската история на спасението. Когато Бог изкупи Своя народ от Египет, Той заповяда на първосвещеника да носи специални дрехи. На своите рамене първосвещеникът трябваше да носи два ониксови камъка, с имената на дванадесетте племена написани върху тях; и Бог заявява, че тези камъни са “камъни за възпоменание” (Изх. 25:7; 28:9-12). Възпоменание на какво? Единственото споменаване на оникса преди Изход е в Битие 2:12, по отношение към Едемската градина! Бог е искал Неговият народ да гледа на първосвещеника – който по много начини е символ на човек напълно възстановен по Божия образ – и така да си спомня благословенията на Градината, когато човек е бил в общение с Бога. Камъните е трябвало да служат като напомняне на хората, че като ги спасява, Бог ги възстановява в Едем.

Още по-поразителен пример на това са сведенията за даването на манната от Бога. Сама по себе си манната напомня за Едем: защото дори докато Божият народ беше в пустинята (на път към Обещаната Земя на изобилието), храната беше изобилна, добра на вкус и лесна за намиране – както, разбира се, е била в Градината. Но, просто в случай, че пропуснат смисъла, Мойсей отбелязва, че манната е била с цвят на бделий (Чис. 11:7) – единственото място, където тази дума се среща, освен при първоначалното споменаване в книгата Битие! И това, между другото, ни казва какъв е цветът на бделия, тъй като на друго място се казва (Изх. 16:31), че манната е била бяла. В посланията на нашия Господ към Църквата в Книгата Откровение Едемската образност е използвана многократно, за да опише естеството на спасението (виж Откр. 2-3), и веднъж Той обещава: “На този, който победи, ще дам от скритата манна, ще му дам и бяло камъче” (Откр. 2:17).

Забележително е, че тези твърдения относно оникса и бделия са отправени докато Израел пътува през Евилатската земя! Докато са пътували, те са можели да наблюдават ужасните последствия от Проклятието, което е превърнало тази красива и добре напоявана земя в “пуста и безводна пустиня” – докато те, по благодат, са можели да се наслаждават на благословенията на Едемската градина. Тази тема за възстановяването на Едем се вижда също в изобилната употреба на злато за обзавеждането на Скинията и Храма (Изх. 25; 3 Царе 6), и за облеклото на Първосвещеника (Изх. 28). Изгубените привилегии на Първия Адам са възстановени за нас от Последния Адам, когато отново идваме в Божието присъствие чрез нашия Първосвещеник.

В своите пророчества за идващия Месия и Неговите благословения старозаветните пророци се съсредоточават върху тази Едемска образност на скъпоценности, описващи спасението като украса от Бога за Неговия народ:

Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове,
И ще положа основите ти от сапфири;
Ще направя кулите ти от рубини,
Портите ти от антракс,
И цялата ти ограда от отбрани камъни. (Ис. 54:11-12)

Защото изобилието на морето ще се обърне към тебе,
Имотът на народите ще дойде при тебе.
Множеството камили ще те покрият,
Мадиамските и гефарските камилчета,
Те всички ще дойдат от Сава;
Злато и тамян ще донесат,
И ще прогласяват хваленията Господни. . . .
Ето, островите ще Ме чакат,
С тарсийските кораби начело,
За да доведат от далеч синовете ти
Заедно със среброто им, и златото им,
Заради името на Господа твоя Бог,
И за Светият Израилев, защото те прослави. . . .
Портите ти ще бъдат винаги отворени,
Не ще се затворят ни денем, ни нощем,
За да се внася в тебе имота на народите. . . . (Ис. 60:5-6, 9, 11)

В съгласие с тази тема, Библията описва нас (Мал. 3:17) и нашата работа за Божието царство (1 Кор. 3:11-15) като скъпоценности; и в края на историята целият Божий Град е заслепяващо, блестящо изложение на скъпоценни камъни (Откр. 21:18-21).

Така разказът за Рая ни дава важна информация за произхода и значението на скъпоценните метали и камъни, и така също и за парите. Още от началото Бог поставя ценност върху златото и скъпоценните камъни, създавайки ги като отражения на Своята слава и красота. Следователно първоначалната стойност на скъпоценните метали е естетична, а не икономическа; тяхното икономическо значение произлиза от факта, че те били ценени поради своята красота. Естетиката предшествува икономиката.

Исторически, златото започва да служи като разменно средство точно защото неговата стойност е била независима и по-важна от неговата парична функция. Златото не е само по себе си ценно (само Бог притежава ценност сам по Себе Си); то е ценно, защото човекът, като Божий образ, му вменява стойност. Библейски, едно разменно средство е първо стока, предмет, който хората ценят заради неговото естество. Писанието винаги измерва парите чрез тегло, в твърда валута (Лев. 19:35-37), и осъжда всички форми на инфлация като обезценяване на парите (Пр. 11:1; 20:10, 23; Ис. 1:22; Амос 8:5-6; Мих. 6:10-12).

Бог е поставил стойност в скъпоценните метали и камъни, и е изградил в нас влечение към тях; но Той също добре е изяснил, че тези неща не могат да бъдат трайно притежавани или да им се наслаждаваме дълго без общение с Него. На нечестивите е позволено да копаят тези камъни от земята и да ги притежават за известно време, за да може тяхното богатство да бъде притежавано накрая от възстановения Божий народ:

Ако и да натрупа [нечестивият] сребро като пръст,
И приготви дрехи, изобилно като кал,
Може да приготви, но праведните ще ги облекат,
И невинните ще си разделят среброто. (Йов 27:16-17)

А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа,
за да даде всичко на угодния Богу. (Екл. 2:26).

Който умножава имота си с лихварство и грабителство
събира го за този, който показва милост към сиромасите (Пр. 28:8).

Всъщност, има основен принцип, който винаги работи в историята: “Богатството на нечестивия се запазва за праведния” (Пр. 13:22), “защото злотворците ще бъдат отсечени, а тези, които чакат на Господа, ще наследят земята” (Пс. 37:9). Един боящ се от Бога народ ще бъде благословен с изобилие, докато отстъпническите народи накрая ще изгубят своите ресурси, когато Бог нанесе Проклятието върху бунтовните хора и тяхното общество.