Сега аз зная, че е най-добре да съм покорен
и да обичам Господа в боязън, да пристъпвам
като пред неговия взор, да съблюдавам хода
на провидението му, да вярвам само в него;
че милостив към всичко свое, той надвива злото
с добро, посредством малкото постига често пъти
великото, чрез туй, което смятаме за слабост,
събаря всяка мирска сила, всяка мирска мъдрост -
чрез кротост; че страданието за светата правда
е доблестният път към най-високата победа
и че смъртта набожна е вратата на живота;
научил тази истина от примера на онзи,
когото аз приех за мой спасител всеблажен.
Джон Милтън, Изгубеният рай [12.561-73]
превод проф. Александър Шурбанов
София: изд. "Народна Култура" 1981