Puritan Economic Experiments

ВЪВЕДЕНИЕ

Тази книга е относително проста. Тя покрива три теми: общата собственост върху земята, налагането на контрол върху цените и заплатите и законите срещу разкоша. Последната тема е непозната на много хора. Преди три века законодателите са вярвали, че е задължение на държавното управление да налага стила на облекло на хората. Законите срещу разточителството не са били насочени срещу публичната вулгарност; по-скоро те са били насочени към членовете на по-нисшата класа, които са носели дрехи, подходящи за по-висшата класа. Законодателите осъзнавали, че облеклото е било (и обикновено е) символ за личното положение в обществената йерархия. Те след това преминават от обществената йерархия към йерархията на държавното управление. Вместо да позволят на пазарните сили (главно възпиращата сила на приходите и разходите) да “държат по-нисшата класа на мястото й,” те прибягнали към обществена принуда.

Като ограничавам тази книга до тези три теми, правя най-доброто, което мога, за да представя пуританския икономически мироглед с понятия, които могат да бъдат лесно разбрани. Също показвам защо техните опити да наложат този икономически мироглед чрез прибягване до меча на държавното управление е бил основан не на библейското откровение, а върху конкретна наследена интелектуална традиция: ранния схоластицизъм. Макар да изглежда странно, че толкова радикални протестанти като пуританите в Нова Англия са били всъщност последователи на Тома Аквински в областта на икономиката, има причини за това. Първо, те не са познавали по-късната схоластична традиция, която е била много по-ориентирана към свободния пазар.[1] Второ, пуританите никога не са скъсали напълно с теорията за естествения закон, а именно схоластиците са тези, които са въвели и покръстили (облекли в християнска форма – бел. прев.) този хуманистичен мит на древна Гърция и Рим. Пуританите не са се опитали да преосмислят икономиката на основата на Библията; вместо това те просто са внесли средновековните схоластични икономически категории в своето законодателство относно ценообразуването.

Тяхната политика относно земята е била управлявана от тяхното желание да поддържат строгия контрол на двете институции на местната общност, църквата и държавата. Те са вярвали, че географията подпомага етиката. Проектирали са всеки град така, че да поставят църквата в центъра. Правели са каквото могат да възпрат разпръсването на семействата по цялата местност. Пазели са големи части от града като общопритежавани парцели – парцели, които е трябвало да заменят натрупването на големи частнопритежавани участъци земя, което би довело до разпръсването на семействата. Гледали са на алчността за земя като на антиобществена сила. Тя е била смятана за някаква центробежна сила, която би довела до атомизацията на градовете. Предпочитали са да отделят цели нови села, вместо да отделят семействата едно по едно.

Същият импулс се отразява и в модата, вярвали са те. Това, което е било необходимо, е била йерархията – йерархия, която ще се отразява в това, което хората носят. Отново, те са се страхували от разбъркването, което се създава от икономическите промени, които неизбежно ще се изявят в социални промени. Те са виждали йерархията като обществена, политическа и икономическа. В продължение на половин век са вярвали, че могат да запазят обществената йерархия чрез политическа йерархия: ограничаването на икономиката чрез закон.

Периодът 1630-1720 е бил период на големи експерименти, една икономическа, обществена и политическа лаборатория в пустошта на Нова Англия. Тези експерименти са преобразили пустошта, и заедно с това, преобразили са и пуританството. Това не е било намерението на основателите, макар че то винаги е било техният голям страх.[2] Когато пуританският оптимизъм относно земното бъдеще на Нова Англия започва да запада след 1660 и когато икономическите експерименти претърпяват неуспех след Войната на крал Филип през 1675-76, един нов възглед постепенно започва да измества старото пуританство, съчетание от пиетизъм и теорията на естествения закон, което все още господствува в християнската обществена мисъл. Няма по-добър начин да видим как пуританският мироглед не успява да се справи с предизвикателството, предизвикателство не на пустошта, а на просперитета, от това да изследваме техните три главни икономически експеримента: правителствения контрол върху земята, цените и облеклото.