Puritan Economic Experiments

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Когато пуританите пристигат в Нова Англия, те имат видение за библейския град на хълма, който ще служи като лъч за Европа в нейната деградация. Те ще завладеят пустошта [1] и ще установят Свято Общество, което всички ще виждат и ще му подражават. Само ако нарушат завета си с Бога – което винаги е възможно и е голямо изкушение[2] – техният експеримент ще пропадне. Този оптимизъм относно тяхното възможно бъдеще, ако останат верни на Бога, е бил част от техния заветен възглед за обществото. Благочестивите хора ще се научат да владеят себе си според Божия закон. Те ще бъдат подпомогнати в тази си задача от йерархичните заветни институции на обществото – семейството, църквата и държавното управление – които също ще управляват на основата на Божия открит закон, изпълнявайки вярно Божиите съдби. Всеки жител на обществото ще има възможност да получи благословенията на правдата под Бога. Пуританите са очакали да видят Божиите благословения сред себе си в отговор на своята заветна вярност.

Но те са имали сериозен проблем. Те е трябвало да решат точно какво Бог изисква от тях във всяка област от живота, включително и в икономиката. Какво е Божий закон? Как може той да се приложи в историческите обстоятелства? Как биха могли да работят в този свят и в същото време да остават верни на съвършения закон на небесния Бог? Това е което Едмънд С. Морган нарича пуританската дилема: “. . . да основат общество, в което Божието съвършенство ще намери съответното признание сред несъвършени хора.”[3] Те са носели със себе си интелектуалния товар на ранната схоластична традиция. Ако вместо нея са били възприели възгледите за свободния пазар на късните испански схоластици, историята на първите петдесет години на Нова Англия би била доста по-различна. Биха избягнали безкрайните икономически недоразумения, причинени от опита на правителството да налага средновековния икономически контрол върху пуританската общност.

Второто поколение действително отхвърля голяма част от схоластичните икономически възгледи на своите бащи след 1676, но това не е било резултат от тяхното преосмисляне на принципите на икономиката от библейска гледна точка. Това е било резултат от нов пиетизъм; постепенното изоставяне на първоначалната заветна идея. Те вече не са разбирали как старозаветните закони могат да бъдат успешно приложени в Нова Англия, за да построят Свято Общество. Те са изоставили задачата да построят града на хълма чрез библейския закон. Това бележи началото на края на пуританския експеримент в Нова Англия, включително и икономическите експерименти.

В тази загуба на вяра те не са били сами.[4] Религиозният пиетизъм се е разпространил в Западния свят след 1660, в Англия, на Континента и в пуританските колонии. Предишната увереност в бъдещето относно възможностите за разширяване на Божието видимо царство – културно, обществено и политически – е започнала да отслабва. Луи XIV, Чарлс II и други светски монарси вече не се интересували от разширяването на Божието царство, а от своите собствени политически царства. В Нова Англия се установява религиозен песимизъм относно видимите дела на света през следващите осем десетилетия, от 1660 до Голямото Съживление през 40-те години на 18-ти век, и в това по-късно възраждане постмилениалният оптимизъм е бил съзнателно отделен от библейския закон. Явният антиномизъм на Голямото Съживление унищожава последните остатъци от идеала за Святото Общество.[5] Но този надгробен камък е бил поставен над видение, което отдавна вече е било на смъртно легло. През 1680 пуританските теолози и проповедници вече са знаели, че по всяка вероятност техните надежди относно Святото Общество няма да бъдат реализирани.

Общественото и икономическото пуританство, обаче, е продължавало да действува, но на индивидуално ниво. Индивидуалните светии са спестявали, планирали и строили за бъдещето. Святото Общество, макар и не така свято, както през 1630, е било по-зряло. То вече е било освободило хората от много от оковите, които са ги сковавали в продължение на хиляда години. Една нова земя е била готова за прилагането на пуританския усилен труд и спестовност. Политическите институции, изградени върху учението за свещеничеството на всички вярващи и валидността на заветите, са осигурявали демократичния механизъм за дисциплинираното предаване на политическата власт. Икономическите институции, изградени на основата на индивидуалната отговорност пред Бога, сега са помагали да се освободи енергията на една трудолюбива общност от граждани. Старото пуританско недоверие към съсредоточената политическа власт, съчетано със старата средновековна традиция на местната общност, създава нечувана досега икономическа свобода. Това, което е било обществено непрактично в пуританството, е било до голяма степен изхвърлено от по-късното поколение пуритани. Което е останало, представлява част от основата на Американската република.

[1] Peter N. Carroll, Puritanism and the Wilderness: The Intellectual Significance of the New England Frontier, 1629-1700 (New York: Columbia University Press, 1969).

[2] Sacvan Bercovich, The American Jeremiad (Madison: University of Wisconsin Press, 1978), ch. 1.

[3] Edmund S. Morgan, The Puritan Dilemma: The Story of John Winthrop (Boston: Little, Brown, 1958), p. 155.

[4] William M. Lamont, Godly Rule: Politics and Religion, 1603-60 (London: Macmillan, 1969).

[5] Richard L. Bushman, From Puritan to Yankee: Character and the Social Order in Connecticut, 1690 -1765 (New York: Norton, [1967] 1970).