| Назад | Напред |
Глава XX
ЗА ХРИСТИЯНСКАТА СВОБОДА И СВОБОДАТА НА СЪВЕСТТА1. Свободата, откупена от Христос за вярващите във времето на благовестието, се състои в освобождаването им от вината за греха, от осъдителния гняв на Бога и от проклятията на нравствения Закон1, както и в избавянето им от настоящия свят на злото, от робството на Сатана и властта на греха2, от злините на страданията, от жилото на смъртта, от победата на гроба и вечното осъждение3; също така в техния свободен достъп до Бога4, в отдаването им в послушание към Него, но не поради робски страх, а с любовта на дете и с готовност на ума5. Всичко това бе в сила и за вярващите под закона6. Но при Новия Завет, свободата на християните е още по-голяма – тук те са освободени от игото на церемониалния закон, на който бе подчинена Израилевата Църква7; дадена им е по-силна дързост за достъпа до престола на благодатта8, както и по-пълно общение със свободния Божи Дух, отколкото онова, което вярващите под закона обикновено имаха9.
1 Тит 2:14; I Сол. 1:10; Гал. 3:13 / 2 Гал. 1:4; Кол. 1:13; Деян. 26:18; Римл. 6:14 / 3 Римл. 8:28; Пс. 119:71; II Кор. 4:15-18; I Кор. 15:54-57; Римл. 5:9; 8:1; виж I Сол. 1:10 / 4 Римл. 5:1-2 / 5 Римл. 8:14-15; Гал. 4:6; I Йоан 4:18 / 6 Гал. 3:8-9,14; Римл. 4:6-8; I Кор. 10:3-4; Евр. 11:1-40 / 7 Гал. 4:1-7; 5:1; Деян. 15:10-11 / 8 Евр. 4:14-16; 10:19-22 / 9 Йоан 7:38-39; Деян. 2:17-18; II Кор. 3:8,13,17-18; виж Йер. 31:31-34
2. Бог единствен е Господар на съвестта1 и Той я е освободил от човешките учения и заповеди, които по какъвто и да било начин противоречат на Словото Му или са свързани с въпросите за вярата и поклонението2. Така че, да вярваме в подобни учения или да се покоряваме на подобни заповеди по съвест, означава предателство към истинската свобода на съвестта3; изискването за неявна вяра и на абсолютно и сляпо подчинение означава погубване на свободата на съвестта, както и на разума4.
1 Яков 4:12; Римл. 14:4,10; I Кор. 10:29 / 2 Деян. 4:19; 5:29; I Кор. 7:22-23; Мат. 15:1-6; 23:8-10; II Кор. 1:24; Мат. 15:9 / 3 Кол. 2:20-23; Гал. 1:10; 2:4-5; 4:9-10; 5:1 / 4 Римл. 10:17; Ис. 8:20; Деян. 17:11; Йоан 4:22; Откр. 13:12,16-17; Йер. 8:29; I Петър 3:15
3. Онези, които под прикритието на християнската свобода извършват някакъв грях или подхранват някаква страст, унищожават по този начин целта на християнската свобода, която е: избавени от ръцете на враговете си, да можем да служим на Господа без страх, в святост и праведност пред Него, през всички дни на живота си1.
1 Гал.5:13; I Петър 2:16; II Петър 2:19; Римл. 6:15; Йоан 8:34; Лука 1:74-75
4. Тъй като властите отредени от Бога и свободата, откупена от Христос, са предназначени от Бога не да довеждат до разрушение, а взаимно да се подпомагат и предпазват, то онези които под прикритието на християнската свобода се противопоставят на която и да е законна власт или на нейното законно упражняване, била тя гражданска или църковна, всъщност се противят на Божията наредба1. Отговорните за разгласяването на подобни мнения или за подкрепата на такива действия, противни на прозрението идващо от природата, на известните християнски принципи (свързани с вярата, поклонението или общението) и на силата за благочестив живот; или отговорните за такива погрешни мнения или неправилни действия (или по тяхната същност, или по начина на разгласяването и отстояването им), които унищожават мира и реда установени от Христос в Църквата, могат законно да бъдат подвеждани под отговорност, като към тях да се прилагат Църковните санкции2.
1 I Петър 2:13-14,16; Римл.13:1-8; Евр.13:17; I Сол.5:12-13 / 2 Римл.1:32; I Кор. 5:1,5,11-13; II Йоан 1:10-11; II Сол. 3:6,14; I Тим. 6:3-4; Тит 1:10-11,13-14; 3:10; Римл. 16:17; Мат. 18:15-17; I Тим. 1:19-20; Откр. 2:2,14-15,20
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997