| Назад | Напред |
Глава XXI
ЗА ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД БОГА И ПОЧИВНИЯ ДЕН1. Прозрението идващо от природата показва, че съществува Бог, Който господства и има върховна власт над всичко, Който е добър, прави добро на всички и следователно трябва да се почита, обича, прославя, призовава, на Него трябва да уповаваме и да Му служим, с цялото си сърце и душа и с всичките си сили1. Но единственият правилен начин за поклонение пред истинския Бог е постановен от самия Него и така е сведен до Неговото откровение за собствената Му воля, за да не Му се покланят според човешки представи и измислици или Сатанински внушения, пред някакво видимо изображение или по какъвто и да било друг начин, непосочен в святото Писание2.
1 Римл. 1:20; Пс. 19:1-4а; 50:6; 97:6; 145:9-12; Деян. 14:17; Пс. 104:1-35; 86:8-10; 95:1-6; 89:5-7; Втор. 6:4-5 / 2 Втор. 12:32; Мат. 15:9; Деян. 17:23-25; Мат. 4:9-10; Втор. 4:15-20; Изх. 20:4-6; Йоан 4:23-24; Кол. 2:18-23
2. Трябва да се отдава поклонение на Бога – Отец, Син и Свят Дух, и единствено на Него1; не на ангели, светии, или някакви други същества2. След Потопа поклонението не е без помощта на Посредник, нито с посредничеството на някой друг, а единствено на Христос3.
1 Йоан 5:23; Мат. 28:19; II Кор. 13:14; Еф. 3:14; Откр. 5:11-14; Деян. 10:25-26 / 2 Кол. 2:18; Откр. 19:10; Римл. 1:25 / 3 Йоан 14:6; I Тим. 2:5; Еф. 2:18; Кол. 3:17
3. Бог изисква от всички хора1 да Му принасят молитви с благодарност, като специфична част от поклонението2. За да бъдат те приети, трябва да се отправят в името на Сина3, с помощта на Святия Дух4, съгласно Неговата воля5 и с разбиране, страхопочитание, смирение, усърдие, вяра, любов, постоянство6; ако се произнасят на глас, трябва да са на познат език7.
1 Пс.65:2; 67:3; 96:7-8; 148:11-13; Ис. 55:6-7 / 2 Фил.4:6; I Тим. 2:1; Кол. 4:2 / 3 Йоан 14:13-14; I Петър 2:5 / 4 Римл. 8:26; Еф. 6:18 / 5 I Йоан 5:14 / 6 Пс. 47:7; Екл. 5:1-2; Евр. 12:28; Бит. 18:27; Яков 5:16; 1:6-7; Марк 11:24; Мат. 6:12,14-15; Кол. 4:2; Еф. 6:18 / 7 I Кор. 14:14
4. Трябва да се молим за законни неща1; и за всички хора, които са живи или предстои да се родят2, но не за мъртвите3, нито за онези, за които се знае, че са извършили смъртен грях4.
1 I Йоан 5:14,16; Йоан 15:7 / 2 I Тим. 2:1-2; Йоан 17:20; II Цар. 7:29; II Лет.6:14-42 / 3 Лука 16:25-26; Ис. 57:1-2; Пс. 73:24; II Кор. 5:8,10; Фил. 1:21-24; Откр. 14:13 / 4 I Йоан 5:16
5. Обичайното поклонение пред Бога1 се състои в четенето на Писанието с благочестиво страхопочитание2, здравото проповядване3 и съзнателното вслушване в Словото – в послушание пред Бога, с разбиране, вяра и преклонение4; състои се в пеене на псалми с благодат в сърцата5; също и правилното отслужване и в достойното приемане на тайнствата, установени от Христос. Наред с тях поклонението се състои и в клетви6, оброци7, тържествени пости8 и отдаване на благодарност при особени случаи9, които при всеки отделен случай и повод трябва да се осъществяват свято и благочестиво10.
1 Мат. 28:19; I Кор. 11:23-29; Деян. 2:42 / 2Лука 4:16-17; Деян. 15:21; Кол. 4:16; I Сол. 5:27; Откр. 1:3 / 3 II Тим. 4:2; Деян. 5:42 / 4 Яков 1:22; Деян. 10:33; Мат. 13:19; Евр. 4:2; Ис. 66:2 / 5 Кол. 3:16; Еф. 5:19; Яков 5:13; I Кор. 14:15 / 6Втор. 6:13; Неем. 10:29; II Кор. 1:23 / 7 Пс. 116:14; Ис. 19:21; Екл. 5:4-5 / 8 Йоил 2:12; Ест. 4:16; Мат. 9:15; Деян. 14:23 / 9 Изх. 15:1-21; Пс. 107; Неем.12:27-43; Ест. 9:20-22 / 10 Евр. 12:28
6. Нито молитвите, нито която и да било друга част от поклонението пред Бога, сега във времето на благовестието не е обвързана с, нито става по-приемлива благодарение на мястото откъдето се отправя или към което се насочва1. На Бога трябва да се покланяме навсякъде2, с дух и истина3; както във всяко отделно семейство4 – ежедневно5 и тайно, всеки за себе си6; така и по-тържествено, на обществени събирания, които не трябва небрежно и умишлено да се отбягват или отхвърлят, след като Бог, чрез Своето Слово и провидение, ни призовава към такова поклонение7.
1 Йоан 4:21 / 2 Мал. 1:11; I Тим. 2:8 / 3 Йоан 4:23-24 / 4 Йер. 10:25; Втор. 6:6-7; Йов 1:5; II Цар. 6:18,20 / 5 Мат. 6:11; виж Йов 1:5 / 6 Мат. 6:6,16-18; Неем. 1:4-11; Дан. 9:3-4а / 7 Ис. 56:6-7; Евр. 10:25; Пс. 100:4; 122:1; 84:1-12; Лука 4:16; Деян. 13:42,44; 2:42
7. Както е закон на природата определена част от времето да се отделя за поклонение пред Бога; така в Словото Си – чрез положителна, нравствена и вечна заповед, обвързваща всички хора от всички векове, Бог конкретно посочва един ден от всеки седем за почивка, да се пази свят за Него1. От началото на света до възкресението на Христос този ден е последният от седмицата, а след възкресението на Христос е променен на първият ден от седмицата2; който в Писанието се нарича Господният ден3 и трябва да се спазва до края на света като християнската Почивка4.
1 Изх. 20:8-11; Ис. 56:2-7 / 2 Бит. 2:2-3; I Кор. 16:1-2; Деян. 20:7 / 3 Откр. 1:10 / 4 Мат. 5:17-18; Марк 2:27-28; Римл. 13:8-10; Яков 2:8-12
8. Този Ден на почивка се спазва свят за Господа, когато хората, след нужната подготовка на сърцето си и след като предварително организират ежедневните си дейности, спазват не само свята отмора през целия ден от личните си работи, думи и мисли за светските си занимания и развлечения1, но и участват през цялото време в публично и лично поклонение пред Бога; с изключение само на задължения по необходимост и милосърдни дела2.
1 Изх. 20:8; 16:23-30; 31:15-17; Ис. 58:13-14; Неем. 13:15-22 / 2 Ис. 58:13-14; Лука 4:16; Мат. 12:1-13; Марк 3:1-5
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997