| Назад | Напред |
Глава XIX
ЗА БОЖИЯ ЗАКОН1. Бог даде на Адам Закон, под формата на завет на дела, чрез който задължи него и потомството му към лично, цялостно, точно и непрестанно послушание, обеща му живот при изпълнението на завета, и го заплаши със смърт при нарушаването му, като го надари със сили и способност да спазва този завет1.
1Бит.1:26-27; 2:17; Еф.4:24; Римл.2:14-15; 10:5; 5:12,19; Гал.3:10,12; Екл.7:29
2. След грехопадението този Закон продължи да бъде съвършено ръководство за праведност. Бог го даде на планината Синай в десет заповеди, написани на две плочи1 – първите четири заповеди съдържат задълженията ни към Бога, а другите шест задълженията ни към хората2.
1 Яков 1:25; 2:8,10-12; Римл. 3:19; 13:8-9; Втор. 5:32; 10:4; Изх. 34:1 / 2 Изх. 20:3-17; Мат. 22:37-40
3. Освен този Закон, обикновено наричан нравствен, Бог благоволи да даде на израилтяните, като на невръстна църква, церемониални закони съдържащи някои символични наставления, отчасти свързани с поклонението, като преобрази на Христос, Неговите благодатни дарове, действия, страдания и заслуги1; и отчасти даващи различни напътствия относно моралните задължения на човека2. Всички тези церемониални закони са отменени сега, при новия Завет3.
1 Евр. 10:1; Гал. 4:1-3; Кол. 2:17; Евр. 9:1-28 / 2 Лев. 19:9-10,19,23,27; Втор. 24:19-21; виж I Кор. 5:7; II Кор. 6:17; Юда 1:23 / 3 Кол. 2:14,16-17; Дан. 9:27; Еф. 2:15-16; Евр. 9:10; Деян. 10:9-16; 11:2-10
4. Пак на израилтяните, като на политическо тяло, Той даде различни граждански закони, които отмират заедно с държавата на този народ. Днес те не задължават никого в нищо освен във вложената у тях общочовешка справедливост1.
1 Изх. 21:1-23:19; срв. Бит. 49:10 с I Петър 2:13-14; I Кор. 9:8-10
5. Нравственият Закон неизменно задължава към послушание всички, както оправданите, така и останалите1, и то не само заради наставленията съдържащи се в него, но и заради авторитета на Бога Творец, Който го е дал2. Нито Христос в благовестието по някакъв начин го отхвърля – напротив, Той още повече утвърждава това задължение3.
1 Римл. 13:8-10; 3:31; 7:25; I Кор. 9:21; Гал. 5:14; Еф. 6:2-3; I Йоан 2:3-4,7; срв. Римл. 3:20; 7:7-8; и I Йоан 3:4 с Римл. 6:15 / 2 Втор. 6:4-5; Изх. 20:11; Римл. 3:19; Яков 2:8,10-11; Мат. 19:4-6; Бит. 17:1 / 3 Мат. 5:17-19; Римл. 3:31; I Кор.9:21; Лука 16:17-18
6. Макар истинските вярващи да не са под Закона като под завет на дела, за да бъдат оправдавани или осъждани според него1, все пак той е особено полезен за тях, също и за останалите – като житейско правило, изразяващо Божията воля и техните задължения, Законът ги напътства и ги задължава да живеят съобразно заповяданото в него2; също като разкрива греховната поквареност на тяхното естество, на сърцето и живота им3 и като изпитват себе си чрез него законът ги води до по-дълбоко изобличение поради греха, до осъзнаване на унизителната му същност и до нарастваща омраза към греха4; с това постигат и по-ясно съзнание за нуждата си от Христос и за съвършенството на Неговото послушание5. По сходен начин Законът е полезен и за новородените в ограничаване на поквареността им, като забранява греха6 – заплахите в него показват какво заслужават дори техните грехове и какви страдания те могат да очакват в този живот заради прегрешенията си, макар да са освободени от проклятията, с които заплашва Законът7; и обещанията в него, по подобен начин, им показват Божието одобрение на послушанието и благословенията които могат да очакват при осъществяването му8, макар и не като нещо, което им се дължи според Закона като завет на дела9. Следователно, ако някой прави добро и се въздържа да върши зло, защото Законът насърчава първото и отхвърля второто, това не е доказателство, че този човек е под закон, а не под благодат10.
1 Римл. 6:14; 7:4; Гал. 2:16; 3:13; 4:4-5; Деян. 13:38-39; Римл. 8:1,33 / 2 Римл. 7:12,22,25; Пс. 119:1-6; I Кор. 7:19; Гал. 5:14-23 / 3 Римл. 7:7,13; 3:20 / 4 Яков 1:23-25; Римл. 7:9,14,24 / 5 Гал. 3:24; Римл. 7:24-25; 8:3-4 / 6 Яков 2:11-12; Пс. 119:101,104,128 / 7 Ездр. 9:13-14; Пс. 89:30-34; Гал. 3:13 / 8 Изх. 19:5-6; Втор. 5:33; Лев. 18:5; Мат. 19:17; Лев. 26:1-13; II Кор. 6:16; Еф. 6:2-3; Пс. 19:11; 37:11; Мат. 5:5 / 9 Гал. 2:16; Лука 17:10 / 10 Римл. 6:12-15; срв. I Петър 3:8-12 с Пс. 34:12-16; Евр. 12:28-29
7. Споменатите дотук приложения на Закона не само не противостоят на благодатта на благовестието, а са в пълно съответствие с него1. Христовият Дух покорява човешката воля и я прави способна да върши без принуда и с радост онова, което Божията воля, разкрита в Закона, изисква от нас да правим2.
1 Римл. 3:31; Гал. 3:21; Тит 2:11-14 / 2 Йез. 36:27; срв. Евр. 8:10; с Йер. 31:33; Пс. 119:35,47; Римл. 7:22
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997