| Назад | Напред |

ПОДРОБЕН КАТЕХИЗИС

1 Въпрос: Какво е основното и най-висше предназначение на човека?

Отговор: Основното и най-висше предназначение на човека е да прославя Бога¹ и пълноценно да се радва на присъствието Му, завинаги².

1 Римл. 11:36; I Кор. 10:31 / ² Пс. 73:24-28; Йоан 17:21-23

2 Въпрос: По какво разбираме, че има Бог?

Отговор: Прозрението от природата в човека и действията на Бога говорят ясно, че има Бог¹; но само Неговото Слово и Дух дават достатъчно и ефективно откровение за Него на хората с цел тяхното спасение².

1 Римл. 1:19-20; Пс. 19:1-3; Деян. 17:28 / ² I Кор. 2:9-10; II Тим. 3:15-17; Ис. 59:21

3 Въпрос: Какво представлява Божието Слово?

Отговор: Святото Писание на Стария и Новия Завет съставляват Божието Слово¹, единственото ръководство за вяра и послушание².

1 II Тим. 3:16; II Петър 1:19-21 / ² Еф. 2:20; Откр. 22:18-19; Ис. 8:20; Лука 16:29,31; Гал. 1:8-9; II Тим. 3:15-16.

4 Въпрос: По какво разбираме, че Писанието е Божие Слово?

Отговор: Писанието самó разкрива, че е Божие Слово чрез своето величие¹ и чистота², чрез съгласуваността на всичките му части³ и всеобхватността на учението му като цяло, за което трябва да се отдаде слава изцяло на Бога⁴; чрез просветлението, което носи, и силата си да убеждава и променя грешниците, да утешава и назидава вярващите по пътя към спасението⁵. Но единствен Божият Дух, свидетелстващ чрез Писанието в сърцето на човека, е способен напълно да ни убеди, че то действително е Божие Слово⁶.

1 Ос. 8:12; I Кор. 2:6,7,13; Пс. 119:18,129 / ² Пс. 12:6; 119:140 / ³ Деян. 10:43; 26:22 / ⁴ Римл. 3:19,27 / ⁵ Деян. 18:28; Евр. 4:12; Яков 1:18; Пс. 19:7-9; Римл. 15:4; Деян. 20:32 / ⁶ Йоан 16:13-14; I Йоан 2:20,27; Йоан 20:31

5 Въпрос: Какво е основното, на което ни учи Библията?

Отговор: Библията ни учи преди всичко в какво човек трябва да вярва по отношение на Бога и какво Бог изисква от човека¹.

1 II Тим. 1:13

6 Въпрос: Какво ни разкрива Библията за Бога?

Отговор: Библията ни разкрива какво представлява Бог¹, кои са личностите в Триединството², какви са Неговите декрети³ и как се изпълняват те⁴.

1 Евр. 11:6 / ² I Йоан 5:17 / ³ Деян. 15:14-15,18 / ⁴ Деян. 4:27-28

7 Въпрос: Какво е Бог?

Отговор: Бог е Дух¹, безграничен в Своето същество², слава³, благословеност⁴ и съвършенство⁵; вседостатъчен⁶, вечен⁷, неизменим⁸, неразгадаем⁹, присъстващ навсякъде¹⁰, всемогъщ¹¹, всезнаещ¹², премъдър¹³, пресвят¹⁴, най-справедлив¹⁵, най-милостив и благодатно щедър, дълготърпелив и изобилстващ с доброта и истина¹⁶.

1 Йоан 4:24 / ² Изх. 3:14; Йов 11:7-9 / ³ Деян. 7:2 / ⁴ I Тим. 6:15 / ⁵ Мат. 5:48 / ⁶ Бит. 17:1 / ⁷ Пс. 90:2 / ⁸ Мал. 3:6; Яков 1:17 / ⁹ III Цар. 8:27 / ¹⁰ Пс. 139:1-13 / ¹¹ Откр. 4:8 / ¹² Евр. 4:13; Пс. 147:5 / ¹³ Римл. 16:27 / ¹⁴ Ис. 6:3; Откр. 15:4 / ¹⁵ Втор. 32:4 / ¹⁶ Изх. 34:6

8 Въпрос: Има ли повече от един Бог?

Отговор: Съществува само един – живият и истинският Бог¹.

1 Втор. 6:4; I Кор. 8:6; Йер. 10:10

9 Въпрос: Колко Личности са в Триединството?

Отговор: В Триединството са три Личности – Отец, Син и Свят Дух. Трите са един, истински, вечен Бог; еднакви по Своята същност, равни по сила и слава, макар че се разграничават по личностните Си особености¹.

1 I Йоан 5:7 ; Мат. 3:16-17; 28:19; II Кор. 13:14; Йоан 10:30

10 Въпрос: Какво е характерно за трите Личности в Триединството?

Отговор: Характерно за Отец е, че дава единородство на Сина¹; за Сина – че е единороден от Отца², за Святия Дух – че произлиза от Отца и Сина, през цялата вечност³.

1 Евр. 1:5-6,8 / ² Йоан 1:14,18 / ³ Йоан 15:26; Гал. 4:6

11 Въпрос: По какво разбираме, че Синът и Святият Дух са Бог, равни с Отеца?

Отговор: Писанието разкрива, че Синът и Святият Дух са Бог, равни с Отца – като им приписва такива имена¹, атрибути², дела³ и такова поклонение пред тях⁴, каквито са присъщи само на Бог.

1 Ис. 6:3,5,8; срв. Йоан 12:41 и Деян. 28:25; I Йоан 5:20; Деян. 5:3-4 / ² Йоан 1:1; Ис. 9:6; Йоан 2:24-25; I Кор. 2:10-11 / ³ Кол. 1:16; Бит. 1:2 / ⁴ Мат. 28:19

12 Въпрос: Какво представляват Божиите декрети?

Отговор: Божиите декрети са мъдри, суверенни и святи решения на Неговата воля¹, чрез които през цялата вечност, за Своя собствена слава, Той неотменно е предопределил всичко, което ще се случи във времето², особено относно ангелите и хората.

1 Еф. 1:11; Римл. 11:33; 9:14-15,18 / ² Еф. 1:4,11; Римл. 9:22-23; Пс. 33:11

13 Въпрос: Какво по-специално е постановил Бог в декрет относно ангелите и хората?

Отговор: Чрез вечен и неотменим декрет, воден от Своята любов, за възхвала на славната Си благодат, която се разкрива в определеното време, Бог е избрал някои ангели за слава¹; и в Христос е избрал някои хора за вечен живот, както и средствата за постигането му². Също така, в съгласие със суверенната Си сила и с необятния замисъл на Своята воля (чрез която Той дарява или оттегля благосклонността Си както Му е угодно), Бог е отминал останалите хора и ги е предназначил на опозорение и гняв заради греховете им – за възхвала на славното Си правосъдие³.

1 I Тим. 5:21 / ² Еф. 1:4-6; II Сол. 2:13-14 / ³ Римл. 9:17-18,21-22; Мат. 11:25-26; II Тим. 2:20; Юда 1:4; I Петър 2:8

14 Въпрос: Как Бог изпълнява Своите декрети?

Отговор: Бог изпълнява Своите декрети чрез сътворението и провидението, съгласно безгрешното Си предузнание и суверенното и неотменимо решение на Своята воля¹.

1 Еф. 1:11

15 Въпрос: Какво представлява сътворението?

Отговор: Сътворението е онова Божие дело, при което в самото начало, посредством Своето мощно слово, Бог е направил от нищо света и всичко в него. Сътворил го е за Себе Си, в продължение на шест дни, и всичко, създадено от Него, е много добро¹.

1 Бит. 1 гл.; Евр. 11:3; Пр. 16:4

16 Въпрос: Как Бог сътворява ангелите?

Отговор: Бог сътворява всички ангели¹ като духове² – безсмъртни³, святи⁴, с превъзходно знание⁵ и могъща сила⁶, за да изпълняват Неговите заповеди и да прославят името Му⁷; но все пак – и с възможността да се променят⁸.

1 Кол. 1:16 / ² Пс. 104:4 / ³ Мат. 22:30 / ⁴ Мат. 25:31 / ⁵ II Цар. 14:17; Мат. 24:36 / ⁶ II Сол. 1:7 / ⁷ Пс. 103:20-21 / ⁸ II Петър 2:4

17 Въпрос: Как Бог сътворява човека?

Отговор: След като създава всички други творения, Бог сътворява и човека – мъж и жена¹. Формира тялото на мъжа от пръстта на земята², а жената – от реброто на мъжа³, и им вдъхва жива, разумна и безсмъртна душа⁴. Бог ги сътворява по Своя образ⁵ – в знание⁶, праведност и святост⁷; дава им Своя Закон, написан в сърцата им⁸, както и сила да го изпълняват⁹, а също и власт над другите творения¹⁰; но и с възможност да изпаднат грях¹¹.

1 Бит. 1:27 / ² Бит. 2:7 / ³ Бит. 2:22 / ⁴ Бит. 2:7; срв. с Йов 35:11; Екл. 12:7; Мат. 10:28; Лука 23:43 / ⁵ Бит. 1:27 / ⁶ Кол. 3:10 / ⁷ Еф. 4:24 / ⁸ Римл. 2:14-15 / ⁹ Екл. 7:29 / ¹⁰ Бит. 1:28 / ¹¹ Бит. 3:6; Екл. 7:29

18 Въпрос: В какво се състои Божието провидение?

Отговор: Действията на Божието провидение се изразяват в Неговото пресвято¹, премъдро² и могъщо предпазване³ и господство⁴ над всичките Му творения; в направляването им и всички техни действия⁵, за Негова собствена слава⁶.

1 Пс. 145:17 / ² Пс. 104:24; Ис. 28:29 / ³ Евр. 1:3 / ⁴ Пс. 103:19 / ⁵ Мат. 10:29-31; Бит. 45:7 / ⁶ Римл. 11:36; Ис. 63:14.

19 Въпрос: В какво се състои Божието провидение спрямо ангелите?

Отговор: Чрез Своето провидение Бог допусна някои от ангелите умишлено и невъзвратимо да изпаднат в грях и осъждение¹, като контролира и направлява този процес, както и всичките им грехове, с цел Своята собствена прослава². Останалите ангели Той утвърди в святост и щастие³, като ги употребява⁴ според волята Си, за разпоредители на Своята мощ, милост и правосъдие⁵.

1 Юда 1:6; II Петър 2:4; Евр. 2:16; Йоан 8:44 / ² Йов 1:12; Мат. 8:31 / ³ I Тим. 5:21; Марк 8:38; Евр. 12:22 / ⁴ Пс. 104:4 / ⁵ IV Цар. 19:35; Евр. 1:14

20 Въпрос: В какво се състои Божието провидение спрямо човека в състоянието, в което той бе създаден?

Отговор: Божието провидение спрямо човека в състоянието, в което той бе създаден, се изразява в неговото поставяне в райската градина и в служението да се грижи за нея, в даряването му със свобода да яде от плодовете на земята¹, в поставянето на творенията под негова власт², във въвеждането на брака в негова помощ³, в допускането му до общение с Бога⁴, в установяването на ден за почивка⁵, в сключването с него на завет на живот, при условие, че той отвръща с лично, съвършено и постоянно послушание⁶, за което бе залог дървото на живота⁷; както и в забраната за човека да яде от дървото за познаване на доброто и злото, скрепена със смъртна заплаха⁸.

1 Бит. 2:8,15-16 / ² Бит. 1:28 / ³ Бит. 2:18 / ⁴ Бит. 1:26-29; 3:8 / ⁵ Бит. 2:3 / ⁶ Гал. 3:12; Римл. 10:5 / ⁷ Бит. 2:9 / ⁸ Бит. 2:17

21 Въпрос: Устоя ли човекът в състоянието, в което Бог първоначално го създаде?

Отговор: Нашите първи родители, на които бе дадена свобода да проявяват собствената си воля, посредством изкушението на Сатана престъпиха Божията заповед като ядоха от забранения плод и по този начин промениха състоянието на невинност, в което бяха създадени¹.

1 Бит. 3:6-8,13; Екл. 7:29; II Кор. 11:3

22 Въпрос: Изпада ли целият човешки род в това първо прегрешение?

Отговор: Тъй като заветът, сключен с Адам като представител на човешкия род, не се отнася само за него, а и за потомството му, всички хора, произхождащи от него чрез естествено раждане¹, съгрешиха в него и изпаднаха заедно с него в онова първо прегрешение².

1 Деян. 17:26 / ² Бит. 2:16-17; Римл. 5:12-20; I Кор. 15:21-22

23 Въпрос: До какво състояние довежда човека грехопадението?

Отговор: Грехопадението довежда човека до състояние на грях и злочестие¹.

1 Римл. 5:12; 3:23

24 Въпрос: Какво представлява грехът?

Отговор: Грях е всяко неподчинение или престъпване на който и да било Божи закон, даден като ръководно правило за разумните създания¹.

1 I Йоан 3:4; Гал. 3:10,12

25 Въпрос: В какво се състои греховността на състоянието, в което изпадна човекът?

Отговор: Греховността на състоянието, в което изпадна човекът, се състои във вината за първия грях на Адам¹, в липсата на онази праведност, в която той бе създаден, и в покварата на човешкото естество. Поради всичко това той изобщо не желае, не е способен и се противопоставя на каквото и да било духовно добро и е напълно склонен към всяко зло, и то постоянно². Общоприето е това състояние да се нарича първороден грях – от него произтичат всички действителни грехове³.

1 Римл. 5:12,19 / ² Римл. 3:10-19; Еф. 2:1-3; Римл. 5:6; 8:7-8; Бит. 6:5 / ³ Яков 1:14-15; Мат. 15:19

26 Въпрос: Как първородният грях се предаде от първите ни родители на тяхното потомство?

Отговор: Първородният грях се предаде от първите ни родители на тяхното потомство чрез естественото раждане по плът. Така всички, които произхождат от тях по този начин, са заченати и родени в грях¹.

1 Пс. 51:5; Йов 14:4; 15:14; Йоан 3:6

27 Въпрос: Какви злочестия донесе грехопадението на човешкия род?

Отговор: Грехопадението доведе човешкия род до загуба на общението с Бога¹, то предизвика неодобрението и проклятието на Бога. Така ние по природа сме чеда на гнева², роби на Сатана³ и справедливо сме подложени на всяко наказание в този и в идния свят⁴.

1 Бит. 3:8,10,24 / ² Еф. 2:2-3 / ³ II Тим. 2:26 / ⁴ Бит. 2:17; Плач Йер. 3:39; Римл. 6:23; Мат. 25:41,46; Юда 1:7

28 Въпрос: Какви са наказанията за греха в този свят?

Отговор: Наказанията за греха в този свят са или вътрешни – помрачен разум¹, развратен ум², силна заблуда³, закоравяване на сърцето⁴, угризения на съвестта⁵, срамни страсти⁶; или външни – Божие проклятие над творенията заради нас⁷, както и всякакви други злини, които се стоварват върху тялото ни, името, имота, взаимоотношенията и професията ни⁸, наред със самата смърт⁹.

1 Еф. 4:18 / ² Римл. 1:28 / ³ II Сол. 2:11 / ⁴ Римл. 2:5 / ⁵ Ис. 33:14; Бит. 4:13; Мат. 27:4 / ⁶ Римл. 1:26 / ⁷ Бит. 3:17 / ⁸ Втор. 28:15-18 / ⁹ Римл. 6:21,23

29 Въпрос: Какви са наказанията за греха в идния свят?

Отговор: Наказанията за греха в идния свят са вечно отделяне от носещото утеха присъствие на Бога и най-мъчителни изтезания на душата и тялото в огъня на ада, които продължават без прекъсване, завинаги.¹

1 II Сол. 1:9; Марк 9:43-44,46,48; Лука 16:24

30 Въпрос: Оставя ли Бог целия човешки род да загине в състоянието на грях и злочестия?

Отговор: Бог не оставя целия човешки род да загине в състоянието на грях и злочестия¹, в което хората изпаднаха, нарушавайки първия Завет, наричан най-общо Завет на дела². Воден от Своята любов и милост, Бог избавя избраните от Него от това състояние и ги довежда до спасение чрез вторият Завет, наричан най-общо Завет на благодат³.

1 I Сол. 5:9 / ² Гал. 3:10,12 / ³ Тит 3:4-7; Гал. 3:21; Римл. 3:20,8-9

31 Въпрос: С кого е сключен Заветът на благодат?

Отговор: Заветът на благодат е сключен с Христос като втория Адам и чрез Него – с всички избрани като Негово потомство¹.

1 Гал. 3:16; Римл. 5:15-21; Ис. 53:10-11

32 Въпрос: Как се изявява Божията благодат във втория Завет?

Отговор: Във втория Завет Божията благодат се изразява в това, че Бог безвъзмездно предоставя и предлага на грешниците Посредник¹, както и живот и спасение чрез Него². Изисквайки вяра като условие да ги направи участници в Него³, Бог обещава и изпраща Святия Си Дух⁴ на всички избрани от Него, за да изработи у тях тази вяра⁵, наред с всички други спасително-благодатни дарове⁶, и да им даде способност за всяко свято послушание⁷ – като свидетелство за истинността на тяхната вяра⁸ и благодарността им към Бога⁹ и като начинът, посочен от Него за тяхното спасение¹⁰.

1 Бит. 3:15; Ис. 42:6; Йоан 6:27 / ² I Йоан 5:11-12 / ³ Йоан 3:16; 1:12 / ⁴ Пр. 1:23 / ⁵ II Кор. 4:13 / ⁶ Гал. 5:22-23 / ⁷ Йез. 36:27 / ⁸ Яков 2:18,22 / ⁹ II Кор. 5:14-15 / ¹⁰ Еф. 2:18

33 Въпрос: Винаги ли заветът на благодат е бил осъществяван по един и същ начин?

Отговор: Заветът на благодат не е бил осъществяван винаги по един и същ начин – бил е изпълняван различно в Старозаветния и Новозаветния период¹.

1 II Кор. 3:6-7,21-22

34 Въпрос: Как Заветът на благодат е бил осъществяван в Старозаветния период?

Отговор: В Старозаветния период Заветът на благодат е бил осъществяван чрез обещания¹, пророчества², жертвоприношения³, обрязване⁴, чрез Пасхата⁵ и други преобрази и наредби; като всяко от тях е прототип на идващия Христос. За онова време те са били достатъчни за изграждането у избраните на вяра в обещания Месия⁶, чрез Когото тогава те са получавали пълно опрощение на греховете си и вечно спасение⁷.

1 Римл. 15:8 / ² Деян. 3:20-24 / ³ Евр. 10:1 / ⁴ Римл. 4:11 / ⁵ I Кор. 5:7 / ⁶ Евр. 8,9,10,11,13 гл. / ⁷ Гал. 3:7-9,14

35 Въпрос: Как Заветът на благодат се осъществява в Новозаветния период?

Отговор: В Новозаветния период, когато Христос, същността на Завета, е изявен, същият Завет на благодат се осъществява и трябва да продължава да се осъществява чрез проповядване на Словото¹ и чрез отслужване на тайнствата водно Кръщение² и Господна вечеря³, в които благодатта и спасението се разкриват по-пълно, с повече доказателства и по-ефективно пред всички народи⁴.

1 Марк 16:15 / ² Мат. 28:19-20 / ³ I Кор. 11:23-25 / ⁴ II Кор. 3:6-9; Евр. 8:6,10-11; Мат. 28:19

36 Въпрос: Кой е Посредникът на Завета на благодат?

Отговор: Единственият Посредник на Завета на благодат е Господ Исус Христос¹, Който, като вечен Син на Бога, единосъщен и равен с Отца², когато настъпи определеното време, стана човек³ е и продължава да бъде Бог и човек, да притежава две напълно различни естества, но свързани в една Личност, завинаги⁴.

1 I Тим. 2:5 / ² Йоан 1:1,14; 10:30; Фил. 2:6 / ³ Гал. 4:4 / ⁴ Лука 1:35; Римл. 9:5; Кол. 2:9; Евр. 7:24-25

37 Въпрос: Как Христос, Божият Син, стана човек?

Отговор: Христос, Божият Син, стана човек, като прие истинско тяло и разумна душа¹ – Той бе заченат чрез силата на Святия Дух в утробата на девицата Мария, от нейното естество и бе роден от нея², но без грях³.

1 Йоан 1:14; Мат. 26:38 / ² Лука 1:27,31,35,42; Гал. 4:4 / ³ Евр. 4:15; 7:26

38 Въпрос: Защо бе необходимо Посредникът да бъде Бог?

Отговор: Необходимо бе Посредникът да бъде Бог, за да може да подкрепи и предпази човешкото естество да не попадне под ударите на безграничния Божи гняв и да не рухне пред силата на смъртта¹; за да се придаде стойност и ефективност на Неговите страдания, на послушанието и ходатайството Му²; също така, за да може Той да удовлетвори Божието правосъдие³, да осигури благосклонността Му⁴, да откупи избрани хора⁵ и да им даде Духа Си⁶, да победи всичките им врагове⁷ и да ги доведе до вечно спасение⁸.

1 Деян. 2:24-25; Римл. 1:4; 4:25; Евр. 9:14 / ² Деян. 20:28; Евр. 9:14; 7:25-28 / ³ Римл. 3:24-26 / ⁴ Еф. 1:6; Мат. 3:17 / ⁵ Тит 2:13-14 / ⁶ Гал. 4:6 / ⁷ Лука 1:68-69,71,74 / ⁸ Евр. 5:8-9; 9:11-15

39 Въпрос: Защо бе необходимо Посредникът да бъде човек?

Отговор: Необходимо бе Посредникът да бъде човек, за да издигне нашето естество¹, да ни покаже послушание пред Закона², да понесе страдания и да ходатайства за нас в нашето естество³, сам да изпита немощите ни⁴; така че да можем да получим осиновение⁵, утешение и достъп да пристъпваме с дързост към престола на благодатта⁶.

1 Евр. 2:16 / ² Гал. 4:4 / ³ Евр. 2:14; 7:24-25 / ⁴ Евр. 4:15 / ⁵ Гал. 4:5 / ⁶ Евр. 4:16

40 Въпрос: Защо бе необходимо Посредникът да бъде Бог и човек, в една личност?

Отговор: Необходимо бе Посредникът, който трябваше да примири Бога и човека, сам да бъде Бог и човек, и то в една личност, за да може присъщите действия на всяко от тези естества да бъдат приети от Бога в наша полза¹ и ние да уповаваме на тях като на действия, извършени от една цялостна личност².

1 Мат. 1:21,23; 3:17; Евр. 9:14 / ² I Петър 2:6

41 Въпрос: Защо нашият Посредник бе наречен Исус?

Отговор: Нашият Посредник бе наречен Исус, защото спасява избраните от греховете им¹.

1 Мат. 1:21

42 Въпрос: Защо нашият Посредник бе наречен Христос?

Отговор: Нашият Посредник бе наречен Христос, защото беше помазан със Святия Дух без ограничение¹ и така бе отделен и получи всяка власт и способност², за да изпълни служението на Пророк³, Свещеник⁴ и Цар на Своята Църква⁵, в състояние както на Своето смирение, така и в Своята прослава.

1 Йоан 3:34; Пс. 45:7 / ² Йоан 6:27; Мат. 28:18-20 / ³ Деян. 3:21-22; Лука 4:18,21 / ⁴ Евр. 5:5-7; 4:14-15 / ⁵ Пс. 2:6; Мат. 21:5; Ис. 9:6-7; Фил. 2:8-11

43 Въпрос: Как Христос изпълнява служението на Пророк?

Отговор: Христос изпълнява служението на Пророк, като разкрива на Църквата¹, през всички векове, по различни начини², чрез Своя Дух и Словото Си³, цялостната воля на Бога⁴ относно всичко, необходимо за наставлението и спасението на вярващите⁵.

1 Йоан 1:18 / ² Евр. 1:1-2 / ³ I Петър 1:10-12 / ⁴ Йоан 15:15 / ⁵ Деян. 20:23; Еф. 4:11-13; Йоан 20:31

44 Въпрос: Как Христос изпълнява служението на Свещеник?

Отговор: Христос изпълнява служението на Свещеник, като принася само веднъж Себе Си в жертва без недостатък на Бога¹, за да постигне примирение за греховете на Своите избрани²; и като ходатайства постоянно за тях³.

1 Евр. 9:14,28 / ² Евр. 2:17 / ³ Евр. 7:25

45 Въпрос: Как Христос изпълнява служението на Цар?

Отговор: Христос изпълнява служението на Цар, като призовава от света за Себе Си хора¹ и им дава служители², закони³ и санкции, чрез които Той явно ги управлява⁴; като дарява спасителна благодат на избраните от Него⁵, възнаграждава послушанието им⁶ и ги изобличава за греховете им⁷, предпазва ги и ги подкрепя при всичките им изкушения и страдания⁸, възпира и побеждава всичките им врагове⁹, и с могъщество Си постановява всичко за Своя собствена слава¹⁰ и тяхно добро¹¹; а също и като въздава възмездие над останалите, които не познават Бога и не се покоряват на благовестието¹².

1 Деян. 15:14-16; Ис. 55:4-5; Бит. 49:10; Пс. 110:3 / ² Еф. 4:11-12; I Кор. 12:28 / ³ Ис. 33:22 / ⁴ Мат. 18:17-18; I Кор. 5:4-5 / ⁵ Деян. 5:31 / ⁶ Откр. 22:12; 2:10 / ⁷ Откр. 3:19 / ⁸ Ис. 63:9 / ⁹ I Кор. 15:25; Пс. 110:1-7 / ¹⁰ Римл. 14:10-11 / ¹¹ Римл. 8:28 / ¹² II Сол. 1:8-9; Пс. 2:8-9

46 Въпрос: В какво се състои Христовото смирение?

Отговор: Христовото смирение се състои в принизеното положение, което Той прие като заради нас се отказа от Своята слава и прие образа на слуга – в зачеването и раждането Си, в живота, смъртта и след смъртта Си, до Своето възкресение¹.

1 Фил. 2:6-8; Лука 1:31; II Кор. 8:9; Деян. 2:24

47 Въпрос: Как се смири Христос в Своето зачеване и раждане?

Отговор: Христос се смири в Своето зачеване и раждане в това, че макар през цялата вечност да е Божия Син седящ отдясно на Отца, Той благоволи когато се изпълни определеното време, да стане Човешки Син, роден от жена в принизено положение; също и в различни други, много по-големи от обичайните унижения¹.

1 Йоан 1:14,18; Гал. 4:4; Лука 2:7

48 Въпрос: Как се смири Христос в Своя живот?

Отговор: В Своя живот Христос се смири, като се подчини на Закона¹ и го изпълни съвършено²; и като понесе поруганията на света³, изкушенията на Сатана⁴ и немощите на плътта – неща сполетели Го както като част от човешкия род, така и конкретно съпътстващи Неговото принизено положение⁵.

1 Гал. 4:4 / ² Мат. 5:17; Римл. 5:19 / ³ Пс. 22:6; Евр. 12:2-3 / ⁴ Мат. 4:1-12; Лука 4:13 / ⁵ Евр. 2:17-18; 4:15; Ис. 52:13-14

49 Въпрос: Как се смири Христос в Своята смърт?

Отговор: Освен в това, че бе предаден от Юда¹, изоставен от учениците Си², презрян и отхвърлен от света³, осъден от Пилат и измъчван от преследвачите Си⁴; освен също като влезе в стълкновение с ужасите на смъртта и силите на мрака, като изпита и понесе тежестта на Божия гняв⁵, Христос се смири в Своята смърт като принесе живота Си в жертва за греха⁶ претърпявайки мъчителната, срамна и прокълната смърт на кръста⁷.

1 Мат. 27:4 / ² Мат. 26:56 / ³ Ис. 53:2-3 / ⁴ Мат. 27:26-50; Йоан 29:34 / ⁵ Лука 22:44; Мат. 27:46 / ⁶ Ис. 53:10 / ⁷ Фил. 2:8; Евр. 12:2; Гал. 3:13

50 Въпрос: В какво се състои смирението на Христос след Неговата смърт?

Отговор: Смирението на Христос след Неговата смърт се състои в това, че бе погребан¹ и остана в състоянието на мъртвец и под властта на смъртта до третия ден². Това по друг начин е изразено с думите “слезе в ада” [в Апостолското верую / б. пр.].

1 I Кор. 15:3-4 / ² Пс. 16:10; Деян. 2:24-27,31; Римл.6:9; Мат. 12:40

51 Въпрос: В какво се състои Христовата прослава?

Отговор: Христовата прослава се състои в Неговото възкресение¹ и възнесение², в това че седна отдясно на Отца³, както и в повторното Му идване, за да съди света⁴.

1 I Кор. 15:4 / ² Марк 16:19 / ³ Еф. 1:20 / ⁴ Деян. 1:11; 17:31

52 Въпрос: Как бе прославен Христос в Неговото възкресение?

Отговор: Христос бе прославен в Неговото възкресение в това, че без да види изтление в смъртта (за която не бе възможно да Го задържи¹) със същото тяло, с което бе страдал и с присъщите му основни особености² (но безсмъртно и лишено от обичайните немощи, характерни за този живот) и в действително единение с душата Си³, Той възкръсна от мъртвите на третия ден посредством Своята собствена сила⁴ и изяви Себе Си като Божия Син⁵ – удовлетвори Божественото правосъдие⁶, унищожи смъртта и онзи, който има власт над нея⁷, и е пълновластен Господар над живите и мъртвите⁸. Всичко това Той извърши като представител на човешкия род⁹ и Глава на Своята Църква¹⁰, за нашето оправдание¹¹, за съживяването ни в благодатта¹², за да ни подкрепя срещу враговете ни¹³ и да ни увери, че ще възкръснем от мъртвите в последния ден¹⁴.

1 Деян. 2:24,27 / ² Лука 24:39 / ³ Римл. 6:9; Откр. 1:18 / ⁴ Йоан 10:18 / ⁵ Римл. 1:4 / ⁶ Римл. 8:34 / ⁷ Евр. 2:14 / ⁸ Римл. 14:9 / ⁹ I Кор. 15:21-22 / ¹⁰ Еф. 1:20-23; Кол. 1:18 / ¹¹ Римл. 4:25 / ¹² Еф. 2:1,5-6; Кол. 2:12 / ¹³ I Кор. 15:25-27 / ¹⁴ I Кор. 15:20

53 Въпрос: Как бе прославен Христос в Неговото възнесение?

Отговор: Като след възкресението Си като често се явяваше и разговаряше с Апостолите по въпроси свързани с Божието царство¹, и като им поръча да проповядват благовестието на всички народи² – четиридесет дни след възкресението Си, в човешко естество и като Глава на вярващите в Него³, победил враговете⁴, Христос бе прославен като Той видимо се възнесе в най-висшето небе, за да получи дарове за хората⁵, да насочи обичта ни натам⁶ и да подготви място за нас⁷, там където е и самият Той, и където ще остане до повторното Си идване в края на света⁸.

1 Деян. 1:2-3 / ² Мат. 28:19-20 / ³ Евр. 6:20 / ⁴ Еф. 4:8 / ⁵ Деян. 1:9-11; Еф. 4:10; Пс. 68:18 / ⁶ Кол. 3:1-2 / ⁷ Йоан 14:3 / ⁸ Деян. 3:21

54 Въпрос: Как бе прославен Христос, когато седна отдясно на Отца?

Отговор: Христос бе прославен, когато седна отдясно на Отца в това, че като Богочовек Той бе въздигнат до най-висшето благоволение на Бог Отец¹, с цялата пълнота от радост², слава³ и власт над всяко нещо на небето и земята⁴. Така прославен Той събира и защитава Църквата Си и подчинява враговете на вярващите, отрежда за хората и за Своите служители дарове и благодат⁵ и ходатайства за тях⁶.

1 Фил. 2:9 / ² Деян. 2:28; Пс. 16:11 / ³ Йоан 17:5 / ⁴ Еф. 1:22; I Петър 3:22 / ⁵ Еф. 4:10-12; Пс. 110:1 / ⁶ Римл. 8:34

55 Въпрос: Как Христос ходатайства за нас?

Отговор: Христос ходатайства за нас, като се явява постоянно в нашето естество пред Отца в небесата¹ и заради заслугите на Своето послушание и жертва на земята², заявява волята Си по отношение на всички вярващи³; и като отговаря на всяко обвинение срещу тях⁴, въпреки всекидневните им падения постига мир за съвестта им⁵ и достъп да пристъпват с дързост до престола на благодатта⁶, където да бъдат приемани – те самите⁷ и тяхното служение⁸.

1 Евр. 9:12,24 / ² Евр. 1:3 / ³ Йоан 3:16; 17:9,20,24 / ⁴ Римл. 8:33-34 / ⁵ Римл. 5:1-2; I Йоан 2:1-2 / ⁶ Евр. 4:16 / ⁷ Еф. 1:6 / ⁸ I Петър 2:5

56 Въпрос: Как ще бъде прославен Христос при повторното Му идване да съди света?

Отговор: При повторното Му идване да съди света Христос ще бъде прославен в това, че Той, несправедливо обвинен и осъден от нечестиви хора¹, ще се завърне в последния ден с велика мощ², изявявайки напълно Своята слава и славата на Своя Отец, с всичките Си святи ангели³, с вик и глас на архангел и тръбен звук⁴, за да съди света справедливо⁵.

1 Деян.3:14-15 / ² Мат.24:30 / ³ Лука 9:26; Мат.25:31 / ⁴ I Сол.4:16 / ⁵ Деян. 17:31

57 Въпрос: Какво извоюва Христос за нас чрез Своето посредничество?

Отговор: Чрез Своето посредничество Христос извоюва за нас изкупление¹, както и всички други дарове на Завета на благодат².

1 Евр. 9:12 / ² II Кор. 1:20

58 Въпрос: Как ние ставаме съпричастни към даровете, извоювани от Христос?

Отговор: Ние ставаме съпричастни към даровете, извоювани от Христос, когато те се приложат към нас¹. Това действие се извършва преди всичко от Бог Святи Дух².

1 Йоан 1:11-12 / ² Тит 3:5-6

59 Въпрос: Кои стават участници в Христовото изкупление?

Отговор: Христовото изкупление се прилага неотменно и се получава от всички, за които Христос го е извоювал¹. На тях в определеното време, чрез Святия Дух, се дава способност да вярват в Христос, съгласно благовестието².

1 Еф. 1:13-14; Йоан 6:37,39; 10:15-16 / ² Еф. 2:8; II Кор. 4:13

60 Въпрос: Могат ли онези, които никога не са чували благовестието, така че нито познават Исус Христос, нито вярват в Него, да бъдат спасени, ако живеят в съответствие с прозрението, идващо от природата?

Отговор: Онези, които никога не са чували благовестието¹, не познават Исус Христос² и не вярват в Него, не могат да бъдат спасени³, колкото и да се стараят да градят своя живот в съответствие с прозрението, идващо от природата⁴, или със законите на религията, която изповядват⁵. Не съществува спасение в  друг освен единствено в Христос⁶, а Той е Спасител само на Своето тяло – Църквата⁷.

1 Римл. 10:14 / ² II Сол. 1:8-9; Еф. 2:12; Йоан 1:10-12 / ³ Йоан 8:24; Марк 16:16 / ⁴ I Кор. 1:20-24 / ⁵ Йоан 4:22; Римл. 9:31-32; Фил. 3:4-9 / ⁶ Деян. 4:12 / ⁷ Еф. 5:23

61 Въпрос: Всички ли, които чуят благовестието и живеят в Църквата, са спасени?

Отговор: Не всички, които чуят благовестието и живеят във видимата Църква, са спасени – спасени са само истинските членове на невидимата Църква¹.

1 Йоан 12:38-40; Римл. 9:6; Мат. 22:14; 7:21; Римл. 11:7

62 Въпрос: Какво представлява видимата Църква?

Отговор: Видимата Църква е общност, съставена от всички хора, от всички времена, навсякъде по света, които изповядват истинската вяра¹, както и от техните деца².

1 I Кор. 1:2; 12:13; Римл. 15:9-12; Откр. 7:9; Пс. 2:8; 22:27-31; 45:17; Мат. 28:19-20; Ис. 59:21 / ² I Кор. 7:14; Деян. 2:39; Римл. 11:16; Бит. 17:7

63 Въпрос: Какви са особените предимства на видимата Църква?

Отговор: Видимата Църква има предимството да се ползва с Божиите специални грижи и да бъде управлявана от Бога¹; да бъде защитавана и пазена през всички векове, независимо от противодействието на враговете ²; да се радва на общението на светиите, на обикновените средства за спасение³ и на благодатните дарове, които Христос предлага в благовестието на всички нейни членове – като свидетелство, че който повярва в Него, ще бъде спасен⁴, без да се изключва нито един от идващите при Него⁵.

1 Ис. 9:5-6; I Тим. 4:10 / ² Пс. 115:1-2,9 (виж целия Псалом); Ис. 31:4-5; Зах. 12:2-4,8-9 / ³ Деян. 2:39,42 / ⁴ Пс. 147:19-20; Римл. 9:4; Еф. 4:11-12; Марк 16:15-16 / ⁵ Йоан 6:37

64 Въпрос: Какво представлява невидимата Църква?

Отговор: Невидимата Църква се състои от всички избрани, които са били, са или ще бъдат обединени в едно под водителството на Главата, Христос¹.

1 Еф. 1:10,22-23; Йоан 10:16; 11:52

65 Въпрос: На какви по особени предимства се радват членовете на невидимата Църква чрез Христос?

Отговор: Чрез Христос членовете на невидимата Църква се радват на единение и общение с Него в благодат и слава¹.

1 Йоан 17:21; Еф. 2:5-6; Йоан 17:24

66 Въпрос: Какво представлява единението с Христос, в което се намират избраните?

Отговор: Единението на избраните с Христос е действие на Божията благодат¹, чрез което те духовно и тайнствено, но също така действително и неразделно се свързват с Христос като техен Глава и Съпруг², което се осъществява при тяхното ефективно призоваване³.

1 Еф. 1:22; 2:6-7 / ² I Кор. 6:17; Йоан 10:28; Еф. 5:23,30 / ³ I Петър 5:10; I Кор. 1:9

67 Въпрос: Какво представлява ефективното призоваване?

Отговор: Ефективното призоваване е действие на Божията всемогъща сила и благодат¹ (произтичащо от Неговата безвъзмездна и особена любов към избраните от Него и неподтиквана от каквото и да било у самите тях²), чрез която Той, в определеното от Него време, ги приканва и привлича към Исус Христос чрез Своето Слово и Дух³. Той спасително просветлява техните умове⁴, обновява и могъщо предопределя волята им⁵, така че (макар и сами по себе си да са мъртви в греха) да пожелаят и да бъдат способни свободно да се отзоват на призоваването Му, да приемат и се възползват от благодатта, която им се предлага и предоставя по този начин⁶.

1 Йоан 5:25; Еф. 1:18-20; II Тим. 1:8-9 / ² Тит 3:4-5; Еф. 2:4-5,7-9; Римл. 9:11 / ³ II Кор. 5:20; 6:1-2; Йоан 6:44; II Сол. 2:13-14 / ⁴ Деян. 26:18; I Кор. 2:10,12 / ⁵ Йез. 11:19; 36:26-27; Йоан 6:45 / ⁶ Еф.2:5; Фил.2:13; Втор.30:6

68 Въпрос: Единствено избраните ли са ефективно призовани?

Отговор: Всички избрани, и единствено те, са ефективно призовани¹. Други могат да бъдат и често са външно призовавани чрез служението на Словото² и изпитват някои от общите действия на Духа³, но тъй като съзнателно пренебрегват и презират предлаганата им благодат, справедливо изоставени на своето неверие, те никога не отиват наистина при Исус Христос.⁴

1 Деян. 13:48 / ² Мат. 22:14 / ³ Мат. 7:22; 13:20-21; Евр. 6:4-6 / ⁴ Йоан 12:38-40; Деян. 28:25-27; Йоан 6:64-65; Пс. 81:11-12

69 Въпрос: Какво представлява общението в благодатта, което членовете на невидимата Църква имат с Христос?

Отговор: Общението в благодатта, което членовете на невидимата Църква имат с Христос благодарение на Неговото посредничество, се изразява в тяхното оправдание¹, осиновение², освещение, както и във всяко друго нещо, в този живот. То изявява тяхното единение с Него³.

1 Римл. 8:30 / ² Еф. 1:5 / ³ I Кор. 1:30

70 Въпрос: Какво представлява оправданието?

Отговор: Оправданието е акт на Божията безвъзмездна благодат към грешниците¹, при който Бог опрощава всичките им грехове, приема и смята личността им за праведна пред Него². Оправданието не е заради нещо, станало в самите тях или извършено от тях³, а единствено заради Христовото съвършено послушание и пълно умилостивение, което Бог им вменява⁴ и което те могат да получат само чрез вяра⁵.

1 Римл. 3:22,24-25; 4:5 / ² II Кор. 5:19,21; Римл. 3:22,24-25,27-28 / ³ Тит 3:5,7; Еф. 1:7 / ⁴ Римл. 5:17-19; 4:6-8 / ⁵ Деян. 10:43; Гал. 2:16; Фил.3:9

71 Въпрос: В какъв смисъл оправданието е акт на Божията безвъзмездна благодат?

Отговор: Понеже Христос чрез Своето послушание и смърт постигна най-точно, реално и цялостно удовлетворяване на Божието правосъдие в полза на онези, които са оправдани¹; и защото Бог приема това удовлетворяване да бъде извършено чрез Поръчител, което би могъл да изисква от самите нас, а сам осигури Поръчителят – Своя единороден Син², вменявайки Неговата праведност за наша³; и защото за оправдаването ни не изисква от нас нищо друго освен вяра⁴, която също е дар от Него⁵, то оправданието за нас е по безвъзмездна благодат⁶.

1 Римл. 5:8-10,19 / ² I Тим. 2:5-6; Евр. 10:10; Мат. 20:28; Дан. 9:24,26; Ис. 53:4-6,10-12; Евр. 7:22; Римл. 8:32; I Петър 1:18-19 / ³ II Кор. 5:21 / ⁴ Римл. 3:24-25 / ⁵ Еф. 2:8 / ⁶ Еф. 1:17

72 Въпрос: Какво представлява оправдаващата вяра?

Отговор: Оправдаващата вяра е спасителна благодат¹, изработена в сърцето на грешника от Божия Дух² и Слово³, които го убеждават в неговата греховност и злочестие и в неспособността му, неговата и на всички други създания, сам да се възстанови от това пагубно състояние⁴. Така грешникът не само се съгласява, че обещаното в благовестието е истина⁵, но приема и започва да уповава на Христос и на Неговата праведност изявени там, за прощението на греховете си⁶ и за своето приемане и зачитане за праведен в очите на Бога, за спасение⁷.

1 Eвр. 10:39 / ² II Кор.4:13; Еф. 1:17-19 / ³Римл. 10:14-17 / ⁴Деян.2:37; 16:30; Йоан 16:8-9; Римл. 6:6; Еф. 2:1; Деян. 4:12 / ⁵ Еф. 1:13 / ⁶ Йоан 1:12; Деян. 16:31; 10:43 / ⁷ Фил. 3:9; Деян. 15:11

73 Въпрос: Как вярата оправдава грешника пред Бога?

Отговор: Вярата оправдава грешника пред Бога не заради другите благодатни дарове, които винаги я съпътстват, нито заради добрите дела, които са неин плод¹. Благодатта на вярата или всяко друго действие, произтичащо от нея, не се вменяват на грешника за негово оправдание² – вярата е само средство, чрез което той приема и следва в живота си Христос и Неговата праведност³.

1 Гал. 3:11; Римл. 3:28 / ² Римл. 4:5; 10:10 / ³ Йоан 1:12; Фил. 3:9; Гал. 1:16

74 Въпрос: Какво представлява осиновението?

Отговор: Осиновението е акт на безвъзмездната Божия благодат¹, при който, в и заради единородния Му Син Исус Христос², всички оправдани са приети като Негови деца³ и са наречени с Неговото име⁴, дава им се Духът на Сина Му⁵ и под бащинските грижи и милост⁶ на Бога, те получават достъп до всички свободи и предимства на Божиите синове, стават наследници на всички обещания и сънаследници с Христос в слава⁷.

1 I Йоан 3:1 / ² Еф. 1:5; Гал. 4:4-5 / ³ Йоан 1:12 / ⁴ II Кор. 6:18; Откр. 3:12 / ⁵ Гал. 4:6 / ⁶ Пс. 103:13; Пр. 14:26; Мат. 6:32 / ⁷ Евр. 6:12; Римл. 8:17

75 Въпрос: Какво представлява освещението?

Отговор: Освещението е действие на Божията благодат, чрез което избраните от Бога преди сътворението на света с цел да бъдат святи, в определеното време, чрез могъщото въздействие на Неговия Дух¹, прилагащ Христовата смърт и възкресение към тях², биват изцяло обновени по Божия образ³. Те имат у себе си зародиша на животворното покаяние и на всички други спасително-благодатни дарове, заложени в сърцата им⁴; тези благодатни дарове са така съживени, умножени и укрепени⁵, че те все повече и повече умират за греха и възкръсват за нов живот⁶.

1 Еф. 1:4; I Кор. 6:11; II Сол. 2:13 / ² Римл. 6:4-6 / ³ Еф. 4:23-24 / ⁴ Деян. 11:18; I Йоан 3:9 / ⁵ Юда 1:20; Евр. 6:11-12; Еф. 3:16-19; Кол. 1:10-11 / ⁶ Римл. 6:4,6,14; Гал. 5:24

76 Въпрос: Какво представлява животворното покаяние?

Отговор: Животворното покаяние е спасителна благодат¹, изработена в сърцето на грешника от Божия Дух² и Слово³, чрез които като вижда и осъзнава не само опасността⁴, но и гнусотата и отвращението, които предизвикват греховете му⁵, и като прозира Божията милост проявена чрез Христос към каещите се⁶, той така скърби⁷ за сторените грехове и толкова ги мрази⁸, че се отвръща от всички тях и се обръща към Бога⁹, решен да положи всяко усилие постоянно да Го следва във всичко с ново послушание¹⁰.

1 II Тим. 2:25 / ² Зах. 12:10 / ³ Деян. 11:18,20-21 / ⁴ Йез. 18:28,30,32; Лука 15:17-18; Ос. 2:6-7 / ⁵ Йез. 36:31; Ис. 30:22 / ⁶ Йоил 2:12-13 / ⁷ Йер. 31:18-19 / ⁸ II Кор. 7:11 / ⁹ Деян. 26:18; Йез. 14:6; III Цар. 8:47-48 / ¹⁰ Пс. 119:6,59,128; Лука 1:66; IV Цар. 23:25

77 Въпрос: По какво се различават оправданието и освещението?

Отговор: Въпреки че освещението е неотделимо свързано с оправданието¹, те все пак се различават: при оправданието Бог вменява Христовата праведност² – при освещението Неговият Дух влива благодат и дарява способност тя да бъде прилагана³; при оправданието грехът е простен⁴ – при освещението грехът е покорен⁵; оправданието освобождава еднакво и съвършено всички вярващи в този живот от справедливия Божи гняв, така че никога да не изпадат под осъждение⁶ – освещението пък не е нито еднакво за всички,⁷ нито напълно постижимо в този живот⁸, но в него вярващите постепенно се усъвършенстват⁹.

1 I Кор. 6:11; 1:30 / ² Римл. 4:6,8 / ³ Йез. 36:27 / ⁴ Римл. 3:24-25 / ⁵ Римл. 6:6,14 / ⁶ Римл. 8:33-34 / ⁷ I Йоан 2:12-14; Евр. 5:12-14 / ⁸ I Йоан 1:8,10 / ⁹ II Кор. 7:1; Фил. 3:12-14

78 Въпрос: Откъде произтича несъвършенството на освещението у вярващите?

Отговор: Несъвършенството на освещението у вярващите произтича от остатъците от греха, присъстващ във всяка тяхна част, и от похотите на плътта, постоянно противопоставяща се на духа. Поради това вярващите често са спъвани от изкушения, извършват много грехове¹ и са възпрепятствани във всичките си духовни служения². В резултат и най-добрите им дела са несъвършени и опорочени в Божиите очи³.

1 Римл. 7:18,23; Марк 14:66-72; Гал. 2:11-12 / ² Евр. 12:1 / ³ Ис. 64:6; Изх. 28:38

79 Въпрос: Възможно ли е истинските вярващи, заради своите несъвършенства и многото изкушения и грехове, от които са обхванати, да отпаднат от състоянието на благодат?

Отговор: Заради неотменната Божия любов¹ и Неговия декрет и Завет да им помогне да пребъдват², заради тяхното неразрушимо единение с Христос³, заради Неговото постоянно ходатайство за тях⁴, и заради Духа и зародиша на Бога живеещи у тях⁵, истинските вярващи не е възможно нито изцяло, нито окончателно да отпаднат от състоянието на благодат⁶, но Божията сила ги пази чрез тяхната вяра за спасение⁷.

1 Йер. 31:3 / ² II Тим. 2:19; Евр. 13:20-21; II Цар. 23:5 / ³ I Кор. 1:8-9 / ⁴ Евр. 7:25; Лука 22:32 / ⁵ I Йоан 3:9; 2:27 / ⁶ Йер. 32:40; Йоан 10:28 / ⁷ I Петър 1:5

80 Въпрос: Възможно ли е истинските вярващи да бъдат непогрешимо уверени, че са в състояние на благодат и ще пребъдат в него до спасението си?

Отговор: Онези, които вярват истински в Христос и се стараят да живеят с напълно чиста съвест пред Него¹, могат да бъдат непоколебимо уверени, че са в състояние на благодат и ще пребъдат в него до спасението си². Те имат тази увереност не чрез някакво свръхестествено откровение, но чрез вяра основана на истинността на Божиите обещания, и чрез Духа даващ им способност да разграничават у себе си онези благодатни дарове, за които говорят обещанията за живот³, и Който свидетелства заедно с техния дух, че са Божии чеда⁴.

1 I Йоан 2:3 / ² I Йоан 5:13/ ³ I Йоан 3:14,18-19,21,24; 4:13,16; I Кор. 2:12; Евр. 6:11-12 / ⁴ Римл. 8:16

81 Въпрос: Имат ли увереност всички истински вярващи във всеки момент, че са в състояние на благодат и че ще бъдат спасени?

Отговор: Увереността в благодатта и спасението не е така свързана със същността на вярата¹ и истинските вярващи може да чакат дълго докато я постигнат², а и след като изпитат радостта от нея, тя може да отслабва или да изчезва за известно време поради многото слабости в характера, греховете, изкушенията и проявите на невярност³. Но все пак, те никога не остават без необходимото присъствие и подкрепа от страна на Божия Дух, Който ги предпазва да не изпаднат в пълно отчаяние⁴.

1 Еф. 1:13 / ² Ис. 50:10; Пс. 88:1-3,6-7,9-10,13-15 / ³ Пс. 77:1-12; Пес. 5:2-3,6; Пс. 51:8,12; 31:22; 22:1 / ⁴ I Йоан 3:9; Йов 13:15; Пс. 73:15,23; Ис. 54:7-10.

82 Въпрос: Какво е общението в слава, което членовете на невидимата Църква имат с Христос?

Отговор: Общението в слава, което членовете на невидимата Църква имат с Христос, е в този живот¹, непосредствено след смъртта², и накрая става съвършено при възкресението и в деня на съда³.

1 II Кор. 3:18 / ² Лука 23:43 / ³ I Сол. 4:17

83 Въпрос: Какво е общението в слава с Христос, на което членовете на невидимата Църква се радват в този живот?

Отговор: Членовете на невидимата Църква получават в този живот първите плодове на прославата с Христос, тъй като са членове на Неговото тяло, на което Той е Глава, и така чрез Него са съучастници в славата, която изцяло принадлежи на Него¹; и като залог за това те се наслаждават на усещането за Божията любов², на покой на съвестта си, на радостта в Святия Дух и на надеждата за слава³. Обратно, нечестивите усещат справедливия Божи гняв, угризения на съвестта и очакват в страх съда, като това е началото на мъките, които ще понесат след смъртта⁴.

1 Еф. 2:5-6 / ² Римл. 5:5; срв. с II Кор. 1:22 / ³ Римл. 5:1-2; 14:17 / ⁴ Бит. 4:13; Мат. 27:4; Евр. 10:27; Римл. 2:9; Марк 9:44

84 Въпрос: Всички хора ли ще умрат?

Отговор: Тъй като отплатата за греха е смърт¹, определено е всички хора да умрат веднъж², защото всички са съгрешили³.

1 Римл. 6:23 / ² Евр. 9:27 / ³ Римл. 5:12

85 Въпрос: След като смъртта е отплата за греха, защо оправданите не са избавени от нея, при положение, че греховете им са простени в Христос?

Отговор: Оправданите ще бъдат избавени от самата смърт в последния ден. Сега, въпреки че умират, оправданите са избавени от жилото и от проклятието на смъртта¹ и благодарение на Божията любов² те са съвършено освободени от грях и злочестие³ и са дарени със способността да продължат общението си с Христос в славата, в която те тогава влизат⁴.

1 I Кор. 15:26,55-57; Евр. 2:15 / ² Ис. 57:1-2; IV Цар. 22:20 / ³ Откр. 14:13; Еф. 5:27 / ⁴ Лука 23:43; Фил. 1:23

86 Въпрос: В какво се състои общението в слава с Христос, на което членовете на невидимата Църква се радват непосредствено след смъртта?

Отговор: Общението в слава с Христос, на което членовете на невидимата Църква се радват непосредствено след смъртта, се състои в това, че тогава техните души са преобразени в съвършена святост¹ и са приети в най-висшите небеса², където те виждат Божието лице в светлина и слава³, очаквайки пълното изкупване на телата им⁴, които дори в смъртта продължават да бъдат в единение с Христос⁵ и почиват в гробовете, сякаш са в леглата си⁶, докато в последния ден отново се съединят с душите им⁷. Докато душите на нечестивите при смъртта са хвърлени в ада, където остават в мъки и пълен мрак; а телата им се пазят в гробовете, като в затвор, до възкресението и съда във великия ден⁸.

1 Евр. 12:32 / ² II Кор. 5:1,6,8; Фил. 1:23; Деян. 3:21; Еф. 4:10 / ³ I Йоан 3:2; I Кор. 13:12 / ⁴ Римл. 8:23; Пс. 16:9 / ⁵ I Сол. 4:14 / ⁶ Ис. 57:2 / ⁷ Йов 19:26-27 / ⁸ Лука 16:23-24; Деян. 1:25; Юда 1:6-7

87 Въпрос: В какво трябва да вярваме относно възкресението?

Отговор: Трябва да вярваме, че в последния ден ще възкръснат всички мъртви – както праведни, така и неправедни¹; а онези, които тогава са живи, ще бъдат променени в същия миг. Съвсем същите тела на умрелите, положени в гробовете, тогава ще се свържат отново и завинаги с душите им и ще бъдат възкресени чрез Христовата мощ². Телата на праведните, чрез Христовия Дух и благодарение на Неговото възкресение, като тяхната Глава, ще бъдат възкресени в сила – духовни, нетленни и преобразени според Неговото славно тяло³. А телата на нечестивите ще бъдат възкресени за опозорение и ще бъдат съдени от Него – Съдията, пред Когото са съгрешили⁴.

1 Деян. 24:15 / ² I Кор. 15:51-53; I Сол. 4:15-17; Йоан 5:28-29 / ³ I Кор. 15:21-23,42-44; Фил. 3:21 / ⁴ Йоан 5:27-29; Мат. 25:33

88 Въпрос: Какво ще настъпи непосредствено след възкресението?

Отговор: Непосредствено след възкресението ще започне всеобщият и последен съд над ангели и хора¹. Точния ден и час на настъпването му обаче не знае никой човек, за да може всички да бдят, да се молят и да бъдат постоянно готови за идването на Господ².

1 II Петър 2:4,6-7,14-15; Мат. 25:46 / ² Мат. 24:36,42,44

89 Въпрос: Какво ще стане с нечестивите в деня на съда?

Отговор: В деня на съда нечестивите ще бъдат поставени отляво на Христос¹ и въз основа на ясни доказателства и цялостно изобличение на собствената им съвест² над тях ще се произнесе страшна, но справедлива присъда³. След това осъждение те ще бъдат отхвърлени от благодатното присъствие на Бога и славното общение с Христос, с Неговите светии и всичките Му святи ангели – в ада, за да бъдат наказани завинаги с неизразими мъки, телесни и душевни, заедно с дявола и неговите ангели⁴.

1 Мат. 25:33 / ² Римл. 2:15-16 / ³ Мат. 25:41-43 / ⁴ Лука 16:26; II Сол. 1:8-9

90 Въпрос: Какво ще стане с оправданите в деня на съда?

Отговор: В деня на съда оправданите ще бъдат въздигнати при Христос в облаците¹, поставени от дясната Му страна и там ще бъдат открито и поименно споменати² и оправдани, ще се присъединят към Него при осъждането на отхвърлените ангели и хора³ и ще бъдат приети в небето⁴, където ще са изцяло и завинаги освободени от всеки грях и всяко злочестие⁵ – изпълнени с невероятна радост⁶, станали съвършено святи и щастливи в тяло и душа, заобиколени от неизброими светии и святи ангели⁷, но преди всичко изпълнени с огромна наслада от съзерцание на Бог Отец, на нашия Господ Исус Христос и на Святия Дух, през цялата вечност⁸. Такова е съвършеното и пълно общение с Христос в слава, на което членовете на невидимата Църква ще се радват при възкресението и в деня на съда.

1 I Сол. 4:17 / ² Мат. 25:33; 10:32 / ³ I Кор. 6:2-3 / ⁴ Мат. 25:34,46 / ⁵ Еф. 5:27; Откр. 14:13 / ⁶ Пс. 16:11 / ⁷ Евр. 12:22-23 / ⁸ I Йоан 3:2; I Кор. 13:12; I Сол. 4:17-18

91 Въпрос: Какво изисква Бог от човека?

Отговор: Бог изисква от човека послушание към Неговата изявена воля¹.

1 Римл. 12:1-2; Мих. 6:8; I Цар. 15:22

92 Въпрос: Какво откровение даде Бог първоначално на човека като ръководство за послушанието му?

Отговор: Ръководството за послушание възвестено на Адам в положението му на невинност, както и на целия човешки род чрез него, наред с конкретната заповед да не се яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото, бе нравственият Закон¹.

1 Бит. 1:26-27; Римл. 2:14-15; 10:5; Бит. 2:17

93 Въпрос: Какво представлява нравственият Закон?

Отговор: Нравственият Закон възвестява волята на Бога към човешкия род, като ръководи и задължава всеки към лично, съвършено и постоянно съобразяване и подчинение на Него отнасящо се за човека като цяло – в душа и тяло¹. Нравственият Закон повелява да се изпълняват всички онези задължения за святост и праведност, които човек има към Бога и хората², като обещава живот при неговото изпълнение и заплашва със смърт при нарушаването му³.

1 Втор. 5:1-3,31,33; Лука 10:26-27; Гал. 3:10; I Сол. 5:23 / ² Лука 1:75; Деян. 24:16 / ³ Римл. 10:5; Гал. 3:10,12

94 Въпрос: Нравственият Закон има ли приложение след грехопадението?

Отговор: Въпреки че нито един човек след грехопадението не може да постигне святост и живот чрез нравствения Закон¹, той продължава да има голямо приложение както всеобщо – за всички хора, така и конкретно – полезен е за онези, които не са новородени, както и за новородените².

1 Римл. 8:3; Гал. 2:16 / ² I Тим. 1:8

95 Въпрос: С какво нравственият Закон е полезен за всички хора?

Отговор: Нравственият Закон е полезен за всички хора, тъй като ги запознава със святото естество и волята на Бога¹, като ги задължава да живеят съгласно тях²; убеждава ги в неспособността им да го спазват и в греховната поквареност на тяхното естество, сърце и живот³; също така ги смирява, като ги кара да осъзнаят своите грехове и злочестия⁴, и по този начин им помага да стигнат до по-ясно прозрение за своята нужда от Христос⁵ и от Неговото съвършено послушание⁶.

1 Лев. 11:44-45; 20:7-8; Римл. 8:12 / ² Мих. 11:8; Яков 2:10-11 / ³ Пс. 19:11-12; Римл. 3:20; 7:7 / ⁴ Римл. 3:9,23 / ⁵ Гал. 3:21-22 / ⁶ Римл. 10:4

96 Въпрос: Каква е конкретната полза от нравствения Закон за хората, които не са новородени?

Отговор: Ползата от нравствения Закон за хората, които не са новородени, е че събужда тяхната съвест, за да могат да избегнат предстоящия Божи гняв¹, и ги подтиква към Христос². Или ако упорстват в пътя на греха, е, че ги оставя без извинение³ и под проклятие⁴.

1 I Тим. 1:9-10 / ² Гал. 3:24 / ³ Римл. 1:20; 2:15 / ⁴ Гал. 3:10

97 Въпрос: Каква е конкретната полза от нравствения Закон за новородените?

Отговор: Макар онези, които са новородени и вярват в Христос, да са избавени от проклятието на нравствения Закон като завет на дела¹, така че чрез него те нито се оправдават², нито се осъждат³; все пак, наред с общата полза от него, която е в сила за тях, както и за всички останали, при новородените този Закон има конкретно предназначение – той им показва колко много са задължени на Христос задето го е изпълнил и е понесъл проклятието в него вместо тях и за тяхното добро⁴; по този начин той ги подтиква към по-дълбока благодарност⁵, която да изразяват в по-голямото си старание да го съблюдават като ръководство при своето послушание⁶.

1 Римл. 6:14; 7:4,6; Гал. 4:4-5 / ² Римл. 3:20 / ³ Гал. 5:23; Римл. 8:1 / ⁴ Римл. 7:24-25; Гал. 3:13-14; Римл. 8:3-4 / ⁵ Лука 1:68-69,74-75; Кол. 1:12-14 / ⁶ Римл. 7:22; 12:2; Тит 2:11-14

98 Въпрос: Къде можем да се запознаем с нравствения Закон в обобщен вид?

Отговор: Нравствения Закон в обобщен вид можем да разберем в Десетте заповеди, които са дадени чрез гласа на Бога на планината Синай и са написани от Него на две каменни плочи¹; те са записани в глава 20 на книгата Изход. Първите четири заповеди съдържат задълженията ни към Бога, а останалите шест – задълженията ни към хората².

1 Втор. 10:4; Изх. 34:1-4 / ² Мат. 22:37-40

99 Въпрос: От какви правила трябва да се ръководим за правилното разбиране на Десетте заповеди?

Отговор: За правилното разбиране на Десетте заповеди трябва да се ръководим от следните правила:
(а) Законът е съвършен и задължава всеки човек да съблюдава праведността изявена там напълно, в цялостната си личност, както и да му се подчинява във всичко, завинаги. Така че, в Закона се изисква най-пълно съвършенство при изпълнение на всяко задължение и се забранява дори и най-слабата степен на всеки грях¹.
(б) Законът е духовен, затова се отнася до интелекта, волята, чувствата, и всичко друго в сферата на душата; като и до думи, дела и жестове².
(в) Едно и също нещо, взето в различни аспекти, се изисква или забранява в няколко заповеди³.
(г) Там, където чрез заповед се изисква нещо, противоположният на него грях е забранен⁴; и обратно, където е забранен някакъв грях, в сила е заповед изискваща противоположното⁵ – така че, където е добавено обещание, то включва и противоположната заплаха⁶, а където е добавена заплаха, тя включва и противоположното обещание⁷.
(д) Онова, което Бог забранява, никога не трябва да се върши⁸, а което е заповядано от Него, винаги се изисква от нас⁹. Но все пак, Законът не ни задължава да вършим всяко конкретно изискване по всяко време¹⁰.
(е) Щом се назовава даден грях или изискване, всичко сродно с него, също е забранено или заповядано – наред с всички причини, средства, обстоятелства, прояви и предизвикателства към него¹¹.
(ж) Онова, което е забранено или заповядано на самите нас, сме задължени, според положението си, да се стараем да бъде отбягвано или изпълнявано и от другите, в съответствие със задълженията, произтичащи от тяхното положение¹².
(з) В онова, което е заповядано на другите, сме задължени, според собственото си положение и призвание, да им помагаме¹³; както и да внимаваме да не участваме с други в нещо, което е забранено за тях¹⁴.

1 Пс. 19:7; Яков 2:10; Мат. 5:21-22 / ² Римл. 7:14; Втор. 6:5; Мат. 22:37-39; 5:21-22,27-28,33-34,37-39,43-44 / ³ Кол. 3:5; Ам. 8:5; Пр. 1:19; I Тим. 6:10 / ⁴ Ис. 58:13; Втор. 6:13; Мат. 4:9-10; 15:4-6 / ⁵ Мат. 5:21-25; Еф. 4:28 / ⁶ Изх. 20:12; Пр. 30:17 / ⁷ Йер. 18:7-8; Изх. 20:7; Пс. 15:1,4-5; 24:4-5 / ⁸ Йов 13:7-8; Римл. 3:8; Йов 36:21; Евр. 11:25 / ⁹ Втор. 4:8-9 / ¹⁰ Мат. 12:7 / ¹¹ Мат. 5:21-22,27-28; 15:4-6; Евр. 10:24-25; I Сол. 5:22; Юда 1:23; Гал. 5:26; Кол. 3:21 / ¹² Изх. 20:10; Лев. 19:17; Бит. 18:19; Ис. Нав. 14:15; Втор. 6:6-7 / ¹³ II Кор. 1:24 / ¹⁴ I Тим. 5:22; Еф. 5:11

100 Въпрос: На какво по-специално трябва да обърнем внимание в Десетте заповеди?

Отговор: В Десетте заповеди трябва да обърнем внимание на въведението, на съдържанието на самите заповеди и на различните причини, изтъкнати при някои от тях с цел да откроят и засилят техния смисъл.

101 Въпрос: Какво е въведението към Десетте заповеди?

Отговор: Въведението към Десетте заповеди е изразено с думите: “Аз съм Йеова, твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.”¹ В него Бог изявява Своята върховна власт като ЙЕОВА, вечния, неизменен и всемогъщ Бог², Който съществува в и от самия Себе Си³ и осъществява всички Свои думи⁴ и дела⁵. Той е Бог, сключил завет както с Израил в миналото, така и с всички вярващи в Него⁶; затова, както е извел израилтяните от робството им в Египет, така избавя и нас от нашето духовно робство⁷. Следователно ние сме задължени да Го приемаме като единствен наш Бог и да спазваме всичките Му заповеди⁸.

1 Изх. 20:2 / ² Ис. 44:6 / ³ Изх. 3:14 / ⁴ Изх. 6:3 / ⁵ Деян. 17:24,28 / ⁶ Бит. 17:7; Римл. 3:29 / ⁷ Лука 1:74-75 / ⁸ I Петър 1:15,17-18; Лев. 18:30; 19:37

102 Въпрос: Как може да се обобщи същността на четирите заповеди, съдържащи задълженията ни към Бога?

Отговор: Същността на четирите заповеди, съдържащи задълженията ни към Бога, е: да обичаме Господа, нашия Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и целия си ум¹.

1 Лука 10:27

103 Въпрос: Какво гласи първата заповед?

Отговор: Първата заповед гласи: “Да нямаш други богове освен Мене.”¹

1 Изх. 20:3

104 Въпрос: Какво се изисква от нас в първата заповед?

Отговор: Изискванията към нас в първата заповед, са: да познаваме и признаваме Бога като единствения истинен Бог и единствения наш Бог¹; да се покланяме пред Него и да Го прославяме в съответствие с това² – като мислим³, разсъждаваме за Него⁴, не Го забравяме⁵, високо Го ценим⁶, почитаме⁷, възвеличаваме⁸, избираме⁹, обичаме¹⁰, желаем¹¹, страхуваме се от Него¹², вярваме Му¹³, уповаваме¹⁴ и се надяваме на Него¹⁵, наслаждаваме се¹⁶ и се радваме на присъствието Му¹⁷, като сме ревностни за Него¹⁸, призоваваме Го, отдаваме Му всяка прослава и благодарност¹⁹, послушание и подчинение, с цялото си същество²⁰; като се стараем да Му бъдем угодни във всичко²¹ и тъжим, когато с нещо сме Го наскърбили²²; а също и като живеем смирено според Неговата воля²³.

1 I Лет. 28:9; Втор. 26:7; Ис. 43:10; Йер. 14:22 / ² Пс. 95:6-7; Мат. 4:10; Пс. 29:2 / ³ Мал. 3:16 / ⁴ Пс. 63:6 / ⁵ Екл. 12:1 / ⁶ Пс. 71:19 / ⁷ Мал. 1:6 / ⁸ Ис. 45:23 / ⁹ Ис. Нав. 24:15,22 / ¹⁰ Втор. 6:5 / ¹¹ Пс. 73:25 / ¹² Ис. 8:13 / ¹³ Изх. 14:31 / ¹⁴ Ис. 26:4 / ¹⁵ Пс. 130:7 / ¹⁶ Пс. 37:4 / ¹⁷ Пс. 32:11 / ¹⁸ Римл. 12:11; срв. с Числ. 25:11 / ¹⁹ Фил. 4:6 / ²⁰ Йер. 7:23; Яков 4:7 / ²¹ I Йоан 3:22 / ²² Йер. 31:18; Пс. 119:136 / ²³ Мих. 6:8

105 Въпрос: Какви грехове се забраняват в първата заповед?

Отговор: Греховете, забранени в първата заповед, са: атеизъм – да отричаме Бога или да нямаме Бог¹; идолопоклонство – да имаме или да се покланяме пред повече от един бог или пред някой друг бог наред с или вместо истинния Бог²; да не Го приемаме и да не Го признаваме за Бог, както и за нашия Бог³; да пропускаме или пренебрегваме нещо, което Му дължим, което Той изисква от нас в тази заповед⁴; също така невежество⁵ по отношение на Бога, забрава⁶, изопачаване⁷, измамни възгледи⁸, недостойни и нечестиви мисли за Него⁹; опити за дръзко, водено от любопитство надникване в Неговите тайни¹⁰; всякакво оскверняване¹¹ и омраза към Бога¹², самолюбие¹³, егоцентризъм¹⁴, както и всяко друго необуздано и прекомерно насочване на мислите, волята или обичта ни към нещо друго и лишаването Му от тях като цяло или отчасти¹⁵; суетно лековерие¹⁶, неверие¹⁷, ерес¹⁸, заблуда¹⁹, липса на упование в Него²⁰, отчаяние²¹, нежелание за поправяне²², безчувственост при доказана вина²³, закоравяване на сърцето²⁴, гордост²⁵, високоумстване²⁶, плътска самоувереност²⁷, изпитване на Бога²⁸; използване на незаконни средства²⁹ и уповаване на средствата позволени в закона³⁰; плътски наслади и радости³¹; покварена, заслепена и нескромна амбициозност³²; безразличие³³ и незаинтересованост към Божиите неща³⁴; отчуждаване и отделяне от Бога³⁵; отправяне на молитви или отдаване каквото и да било духовно поклонение пред светии, ангели или други създания³⁶; всякакви споразумения с дявола или допитвания до него³⁷, както и вслушване в съветите му³⁸; издигането на хора като господари на нашата вяра и съвест³⁹; незачитането и презирането на Бога и заповедите Му⁴⁰; съпротива и наскърбяване на Неговия Дух⁴¹, недоволство и нетърпение спрямо Неговото управление, отправяне на безпочвени обвинения към Него за злините, които ни причинява⁴²; и отдаване на прослава за нещо добро в самите нас, за онова, което притежаваме или което вършим, към съдбата⁴³, идоли⁴⁴, към самите нас⁴⁵ или към някакво друго създание⁴⁶.

1 Пс. 14:1; Еф. 2:12 / ² Йер. 2:27-28; I Сол. 1:9 / ³ Пс. 81:11 / ⁴ Ис. 43:2,23-24 / ⁵ Йер. 4:22; Ос. 4:1,6 / ⁶ Йер. 2:32 / ⁷ Деян. 17:23,29 / ⁸ Ис. 40:18 / ⁹ Пс. 50:21 / ¹⁰ Втор. 29:29 / ¹¹ Тит 1:16; Евр. 12:16 / ¹² Римл. 1:30 / ¹³ II Тим. 3:2 / ¹⁴ Фил. 2:21 / ¹⁵ I Йоан 2:15-16; I Цар. 2:29; Кол. 2:2,5 / ¹⁶ I Йоан 4:1 / ¹⁷ Евр. 3:12 / ¹⁸ Гал. 5:20; Тит 3:10 / ¹⁹ Деян. 26:9 / ²⁰ Пс. 78:22 / ²¹ Бит. 4:13 / ²² Йер. 5:3 / ²³ Ис. 42:25 / ²⁴ Римл. 2:5 / ²⁵ Йер. 13:15 / ²⁶ Пс. 10:13 / ²⁷ Соф. 1:12 / ²⁸ Мат. 4:7 / ²⁹ Римл. 3:8 / ³⁰ Йер. 17:5 / ³¹ II Тим. 3:4 / ³² Гал. 4:17; Йоан 16:2; Римл. 10:2; Лука 9:54-55 / ³³ Откр. 3:16 / ³⁴ Откр. 2:1 / ³⁵ Йез. 14:5; Ис. 1:4-5 / ³⁶ Римл. 10:13-14; Ос. 4:12; Деян. 10:25-26; Откр. 19:10; Мат. 4:10; Кол. 2:18; Римл. 1:25 / ³⁷ Лев. 20:6; I Цар. 28:7,11; I Лет. 10:13-14 / ³⁸ Деян. 5:3 / ³⁹ II Кор. 1:24; Мат. 23:9 / ⁴⁰ Втор. 32:15; II Цар. 12:9; Пр. 13:13 / ⁴¹ Деян. 7:51; Еф. 4:30 / ⁴² Пс. 73:2-3,13-15,22; Йов 1:22 / ⁴³ I Цар. 6:7-9 / ⁴⁴ Дан. 5:23 / ⁴⁵ Втор. 8:17; Дан. 4:30 / ⁴⁶ Ав. 1:16

106 Въпрос: На какво по-конкретно ни учат думите “освен Мене” в първата заповед?

Отговор: Думите “освен Мене” или “пред лицето Ми” в първата заповед ни учат, че Бог, Който вижда всичко, обръща особено внимание и изпитва изключително недоволство към греха да имаме някакъв друг бог. Тези думи са поставени като средство за отказването ни от този грях, окачествен от Бога като най-нагло предизвикателство¹; те ни убеждават също да вършим всичко в служението си към Него така сякаш се намираме пред погледа Му².

1 Йез. 8:5-6; Пс. 44:20-21 / ² I Лет. 28:9

107 Въпрос: Какво гласи втората заповед?

Отговор: Втората заповед гласи: “Не си прави кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздава беззаконието на бащите върху чедата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.”¹

1 Изх. 20:4

108 Въпрос: Какво се изисква във втората заповед?

Отговор: Във втората заповед от нас се изисква:
(а) Да приемаме, изпълняваме и пазим в чистота и цялост поклонението и наставленията, както Бог ги е постановил в Словото Си¹ – особено когато се молим и благодарим в името на Христос²; когато четем, проповядваме и слушаме Словото³; когато отслужваме и приемаме тайнствата⁴; по отношение на църковното управление и дисциплина⁵, на служението на Бога и подкрепата на онези, които го изпълняват⁶; при религиозния пост⁷, когато се заклеваме в Божието име⁸ и даваме оброк пред Него⁹;
(б) От нас се изисква също така, да не одобряваме, да презираме и да се противопоставяме на всяко лъжепоклонение¹⁰; да отхвърляме подобно измамно поклонение и да унищожаваме всички изображения на идоли¹¹ според положението и призванието, което има всеки от нас.

1 Втор.32:46-47; Мат.28:20; Деян.2:42; I Тим.6:13-14 / ² Фил.4:6; Еф.5:20 / ³ Втор.17:18-19; Деян.15:21; II Тим.4:2; Яков 1:21-22; Деян.10:33 / ⁴ Мат. 28:19 I Кор.11:23-30 / ⁵ Мат. 18:15-17; 16:19; I Кор. 5 гл.; 12:28 / ⁶ Еф. 4:11-12; I Тим. 5:17-18; I Кор. 9:7-15 / ⁷ Йоил 2:12,18; I Кор. 7:5 / ⁸ Втор. 6:13 / ⁹ Ис. 19-21; Пс. 76:11 / ¹⁰ Деян. 17:16-17; Пс. 16:4 / ¹¹ Втор. 7:5; Ис. 30:22

109 Въпрос: Какви грехове се забраняват във втората заповед?

Отговор: Греховете, забранени във втората заповед, са: всякакво измисляне¹, подтикване към², постановяване³, прилагане⁴, и по какъвто и да било начин одобряване на някакво религиозно поклонение, невъведено от самия Бог⁵; търпимостта към измамни религии; пресъздаването на каквото и да е изображение на Бога, на Трите Личности заедно или на някоя от тях отделно, било то вътрешно, в съзнанието ни, или външно, в някакво изображение или подобие на каквото и да е създание⁶; всяко поклонение пред него⁷ или пред Бога в или чрез него⁸; направата на изображения на мними божества⁹ и всяко поклонение или служение пред тях¹⁰; всякакви суеверни измислици¹¹, изопачаващи поклонението пред Бога¹², прибавящи елементи към него или лишаващи го от важни елементи¹³, били те изобретени и възприети от самите нас¹⁴ или наследени по традиция от други¹⁵, макар и да се представят като израз на древност¹⁶, обичаи¹⁷, посветеност¹⁸, добри намерения или каквито и да било други претенции¹⁹; също така индулгенциите²⁰; светотатствата²¹; всяко пренебрегване²², презиране²³, затрудняване²⁴ и противопоставяне на поклонението и наредбите, постановени от Бога²⁵.

1 Числ. 15:39 / ² Втор. 13:6-8 / ³ Ос. 5:11; Мих. 6:16 / ⁴ III Цар. 11:33; 12:33 / ⁵ Втор. 12:30-32 / ⁶ Втор. 4:15-19; Деян. 17:29; Римл. 1:21-25 / ⁷ Дан. 3:18; Гал. 4:8 / ⁸ Изх. 32:5 / ⁹ Изх. 32:8 / ¹⁰ III Цар. 18:26,28; Ис. 65:11 / ¹¹ Деян. 17:22; Кол. 2:21-23 / ¹² Мал. 1:7-8,14 / ¹³ Втор. 4:2 / ¹⁴ Пс. 106:39 / ¹⁵ Мат. 15:9 / ¹⁶ I Петър 1:18 / ¹⁷ Йер. 44:17 / ¹⁸ Ис. 65:3-5; Гал. 1:13-14 / ¹⁹ I Цар. 13:11-12; 15:21 / ²⁰ Деян. 8:18 / ²¹ Римл. 2:22; Мал. 3:8 / ²² Изх. 4:24-26 / ²⁴ Мат. 23:13 / ²⁵ Деян. 13:44-45; I Сол. 2:15-16 / ²⁵ Мат. 22:5; Мал. 1:7,13

110 Въпрос: Какви основания са изтъкнати за втората заповед?

Отговор: Основанията за втората заповед са изразени с думите: “Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздава беззаконието на бащите върху чедата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди”¹. Наред с Божия суверенитет над нас и факта, че ние Му принадлежим², също така те изразяват голямата Му ревност спрямо постановеното от Него поклонение³, и мъздовъздаващото Му негодувание срещу всяко лъжепоклонение, като духовно прелюбодейство⁴. Бог ще потърси сметка от нарушителите на тази заповед, които Го мразят, – Той ги заплашва с наказание, обхващащо няколко поколения⁵. А Бог ще оцени онези, които я изпълняват, които Го обичат и следват заповедите Му – Той им обещава милост за тях и многобройните им поколения⁶.

1 Изх. 20:5-6 / ² Пс. 45:11; Откр. 15:3-4 / ³ Изх. 34:13-14 / ⁴ I Кор. 10:20-22; Втор. 32:16-20 / ⁵ Ос. 2:2-4 / ⁶ Втор. 5:29

111 Въпрос: Каква е третата заповед?

Отговор: Третата заповед гласи: “Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му.”¹

1 Изх. 20:7

112 Въпрос: Какво се изисква в третата заповед?

Отговор: В третата заповед се изисква Божието име, Неговите титли, атрибути¹, наредби², Словото Му³, тайнствата⁴, отправяните към Него молитви⁵, клетви⁶, оброци,⁷ хвърлените жребии⁸, делата Му⁹, и всичко друго, чрез което Той се изявява, да се пази свято и да се използва и споменава с почит – в мисли¹⁰ и разсъждения¹¹, устно¹² или писмено¹³, чрез свята изповед¹⁴ и назидателно говорене¹⁵, за Божия слава¹⁶, за доброто на нас самите¹⁷ и на другите¹⁸.

1 Мат. 11:9; Втор.28:58; Пс. 29:2; 68:4; Откр. 15:3-4 / ² Мал. 1:14; Екл. 5:1 / ³ Пс. 138:2 / ⁴ I Кор. 11:24-25,28-29 / ⁵ I Тим. 2:8 / ⁶ Йер. 4:2 / ⁷ Екл. 2 гл. / ⁸ Деян. 1:24,26 / ⁹ Йов 36:24 / ¹⁰ Мал. 3:16 / ¹¹ Пс. 8:1,3-4,9 / ¹² Кол. 3:17; Пс. 105:2,5 / ¹³ Пс. 102:18 / ¹⁴ I Петър 3:15; Мих. 4:5 / ¹⁵ Фил. 1:27 / ¹⁶ I Кор. 10:31 / ¹⁷ Йер. 32:39 / ¹⁸ I Петър 2:12

113 Въпрос: Какви грехове се забраняват в третата заповед?

Отговор: Греховете, забранени в третата заповед, са: да се използва Божието име в несъответствие с изискванията¹; да се злоупотребява с него, като то се споменава невежо², лековерно³, непочтително, изопачено⁴, суеверно⁵, злонамерено; или да се използват Неговите титли, атрибути⁶, наредби⁷ или дела⁸ за богохулство⁹ и лъжесвидетелство¹⁰. Също забранява всякакви греховни заклинания¹¹, клетви¹², оброци¹³ и жребии¹⁴; забранява да се нарушават клетвите и оброците ни, ако са законни¹⁵, и да се изпълняват, ако се отнасят за нещо незаконно¹⁶. Забранява да се роптае и възразява¹⁷, да се любопитства¹⁸ и да се отправят подигравки към Божиите декрети¹⁹ и Божието провидение²⁰; да се тълкува неправилно²¹, подигравателно²² или по някакъв начин да се изопачава Словото или част от него²³ със скверни шеги²⁴, подвеждащи или безполезни въпроси, напразни раздори или поддържане на лъжеучения²⁵. Забранява да се злоупотребява със Словото, с творенията или с нещо, съдържащо се в името на Бога, чрез заклинания²⁶, греховни страсти и действия²⁷; да се злослови²⁸, осмива²⁹, хули³⁰ или по какъвто и да е начин да се противостои на Божията истина, благодат и действията на Бога³¹. Забранява да се изповядва вярата лицемерно или за злокобни цели³²; да се срамуваме от вярата си³³ или да я посрамваме чрез непристойно³⁴, глупаво³⁵, безполезно³⁶ и оскърбително поведение³⁷, или като отстъпваме от нея³⁸.

¹ Мал. 2:2 / ² Деян. 17:23 / ³ Пр. 30:9 / ⁴ Мал. 1:6-7,12; 3:14 / ⁵ I Цар. 4:3-5; Йер. 7:4,9-10,14,31; Кол. 2:20-22 / ⁶ IV Цар. 18:30,35; Изх. 5:2; Пс. 139:20 / ⁷ Пс. 50:16-17 / ⁸ Ис. 5:12 / ⁹ IV Цар. 19:22; Лев. 24:11 / ¹⁰ Зах. 5:4; 8:17 / ¹¹ I Цар. 17:43; II Цар. 16:5 / ¹² Йер. 5:7; 23:10 / ¹³ Втор. 23:18; Деян. 23:12,14; / ¹⁴Ест. 3:7; 9:24; Пс. 22:18 / ¹⁵ Пс. 24:4; Йез. 17:16,18-19 / ¹⁶ Марк 6:26; I Цар. 25:22,32-34 / ¹⁷ Римл. 9:14,19-20 / ¹⁸ Втор. 29:29 / ¹⁹ Римл. 3:5,7; 6:1 / ²⁰Екл. 8:11; 9:3; Пс. 39:1-13 / ²¹ Мат. 5:21-48 / ²² Йез. 13:22 / ²³ II Петър 3:16; Мат. 22:24-32 / ²⁴ Ис. 22:13; Йер. 23:34,36,38 / ²⁵ I Тим. 1:4,6-7; 6:4-5,20; II Тим. 2:14; Тит 3:9 / ²⁶ Втор. 18:10-14; Деян. 19:13 / ²⁷ II Тим. 4:3-4; Римл. 13:13-14; III Цар. 21:9-10; Юда 1:4 / ²⁸ Деян. 13:45; I Йоан 3:12 / ²⁹ Пс. 1:1; II Петър 3:3 / ³⁰ I Петър 4:4 / ³¹ Деян. 13:45-46,50; 4:18; 19:9; I Сол. 2:16; Евр.10:29 / ³²II Тим.3:5; Мат. 23:14; 6:1-2,5,16 / ³³Марк 8:38 / ³⁴ Пс. 73:14-15 / ³⁵ I Кор. 6:5-6; Еф. 5:15-17 / ³⁶ Ис. 5:4; II Петър 1:8-9 / ³⁷Римл. 2:23-24 / ³⁸ Гал. 3:1,3; Евр. 6:6

114 Въпрос: Какви основания са изтъкнати за третата заповед?

Отговор: Основанията за третата заповед са изразени с думите: “Господа, твоя Бог” и “защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му”¹. Това означава, че Той е Господ и нашият Бог, и следователно името Му не трябва да се осквернява или по някакъв начин да се злоупотребява с него²; както и че Той съвсем не би оправдал и пощадил престъпващите тази заповед, така че да допусне да избегнат справедливата Му присъда³, макар мнозина от тях да съумяват да се изплъзнат от човешките санкции и наказания⁴.

1 Изх. 20:7 / ² Лев. 19:12 / ³ Йез. 36:21-23; Втор. 28:58-59; Зах. 5:2-4 / ⁴ I Цар. 2:12,17,22,24; 3:13

115 Въпрос: Какво гласи четвъртата заповед?

Отговор: Четвъртата заповед гласи: “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.”¹

1 Изх. 20:8-11

116 Въпрос: Какво се изисква в четвъртата заповед?

Отговор: В четвъртата заповед се изисква от всички хора да освещават или да пазят святи за Бога онези определени дни, които Той е посочил в Словото Си, и особено един цял ден на всеки седем. От началото на света до възкресението на Христос този ден за почивка е бил седмият ден от седмицата, а оттогава насам първият ден от седмицата, и така трябва да продължава до края на света – това е християнският ден за почивка¹, наречен в Новия Завет Господният ден^2.

1 Втор. 5:12-14; Бит. 2:2-3; I Кор. 16:1-2; Мат. 5:17-18; Ис. 56:2,4,6-7 / ² Откр. 1:10

117 Въпрос: Как трябва да бъде освещаван денят за почивка, т.е. Господният ден?

Отговор: Денят за почивка, който е Господният ден, трябва да бъде освещаван чрез свята отмора през целия ден¹ не само от дела, които винаги са греховни, но дори от светски дейности и развлечения, които са позволени през останалите дни². Той трябва да бъде освещаван като през този ден се наслаждаваме в прекарване на цялото време (с изключение на времето, което се налага да отделим за извършване на неща по необходимост или милосърдни дела³) в общо и лично поклонение пред Бога⁴. За тази цел трябва да подготвяме сърцето си и с предвидливост, усърдие и сдържаност да разпределяме времето си и да се справяме със светската си работа, за да бъдем по-свободни и готови да изпълним задълженията си през този ден⁵.

1 Изх. 20:8,10 / ² Изх. 16:25-28; Неем. 13:15-22; Йер. 17:21-22 / ³ Мат. 11:1-13 / ⁴ Ис. 58:18; Лука 4:16; Деян.20:7; I Кор. 16:1-2; Пс. 92:1-15; Ис. 6:23; Лев. 23:3 / ⁵ Изх. 20:8,56; Лука 23:54; Изх. 16:22,25-26,29

118 Въпрос: Защо отговорността за спазването на деня за почивка е по-специално насочена към главата на семейството и изобщо към по-висшестоящите?

Отговор: Отговорността за спазването на деня за почивка е отнесена по-специално към главата на семейството и изобщо към по-висшестоящите, защото не само те самите са задължени да съблюдават този ден, но и да внимават за спазването му от всички, подвластни на тях. Освен това и защото те често са склонни да пречат на останалите да почитат този ден, като ги натоварват да вършат от тяхната работа¹.

1 Изх. 20:10; Ис. Нав. 24:15; Неем. 13:15,17; Йер. 17:20-22; Изх. 23:12

119 Въпрос: Какви грехове се забраняват в четвъртата заповед?

Отговор: Греховете, забранени в четвъртата заповед, са: всякакво пренебрегване на посочените задължения¹, всяко тяхно невнимателно, небрежно и безполезно изпълняване, както и да допуснем да се чувстваме отегчени от тях²; всякакво оскверняване на деня чрез лентяйство, извършване на нещо грешно³ или чрез всякакви ненужни дела, думи и мисли, свързани със светските ни дейности или развлечения⁴.

1 Йез. 22:26 / ² Деян. 20:7,9; Йез. 33:30-32; Ам. 8:5; Мал. 1:13 / ³ Йез. 23:38 / ⁴ Йер. 17:24,27; Ис. 58:13

120 Въпрос: Какви основания са изтъкнати за четвъртата заповед с цел да я подсилят?

Отговор: Основанията за четвъртата заповед произтичат: от нейната справедливост – Бог ни дава шест дни на всеки седем да вършим собствената си работа и запазва само един ден за Себе Си и това е изразено с думите: “Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела”¹; от Божието изискване този ден да бъде специално осветен: “на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог”²; от примера на Бога: “защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина”; и от благословението, което Бог дава на този ден, не само чрез освещаването му като ден в служба на Бога, но и в отреждането този ден да бъде средство за наше благословение, когато го освещаваме: “затова Господ благослови съботния ден и го освети”³.

1 Изх. 20:9 / ² Изх. 20:10 / ³ Изх. 20:11

121 Въпрос: Защо думата “помни” е поставена в началото на четвъртата заповед?

Отговор: Думата “помни” е поставена в началото на четвъртата заповед¹ отчасти заради голямата полза да не забравяме деня за почивка, което пък ни помага в подготовката ни да го спазваме², а като го спазваме, да можем по-добре да изпълняваме и останалите заповеди³ и с благодарност да продължаваме да помним двете велики благословения на сътворението и изкуплението, които представят обобщено съдържанието на вярата⁴. Също така, защото толкова лесно забравяме⁵ деня за почивка поради малкото светлина, която хвърля върху него прозрението идващо от природата⁶, и тъй като той ограничава естествената ни свобода да вършим неща, позволени по друго време⁷, защото идва само веднъж на седем дни, а междувременно сме заети с множество светски дела, които твърде често завладяват ума ни и не ни позволяват да мислим за него, за да можем да се подготвим или да го осветим⁸. И още защото Сатана със своите средства по всякакъв начин се стреми да заличи славата на деня за почивка и дори спомена за него, за да ни въвлече в безверие и неблагочестие⁹.

1 Изх. 20:8 / ² Изх. 16:23; Лука 23:54,56; Марк 15:42; Неем. 13:19 / ³ Пс. 92:13-14; Йез. 20:12,19-20 / ⁴ Бит. 2:2-3; Пс. 118:22,24; Деян. 4:10-11; Откр. 1:10 / ⁵ Йез. 22:26 / ⁶ Неем. 9:14 / ⁷ Изх. 34:21 / ⁸ Втор. 5:14-15; Ам. 8:5 / ⁹ Плач Йер. 1:7; Йер. 17:21-23; Неем. 13:15-23

122 Въпрос: Каква е същността на шестте заповеди, съдържащи задълженията ни към хората?

Отговор: Същността на шестте заповеди, съдържащи задълженията ни към хората, е: да обичаме ближния си както себе си¹ и да се отнасяме с другите така, както искаме те да се отнасят с нас².

1 Мат. 22:39 / ² Мат. 7:12

123 Въпрос: Какво гласи петата заповед?

Отговор: Петата заповед гласи: “Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.”¹

1 Изх. 20:12

124 Въпрос: Какво се разбира тук под думите “баща си и майка си”?

Отговор: Под думите “баща си и майка си” в петата заповед се разбират не само биологичните родители¹, но и всички висшестоящи по възраст² или дарби³; и особено онези, които по Божията наредба имат власт над нас, било то в семейството⁴, Църквата⁵ или държавата⁶.

1 Пр. 23:22,25; Еф. 6:1-2 / ² I Тим. 5:1-2 / ³ Бит. 4:20-22; 45:8 / ⁴ IV Цар. 5:13 / ⁵ IV Цар. 2:12; 13:14; Гал. 4:19 / ⁶ Ис. 49:23

125 Въпрос: Защо по-висшестоящите са наречени “баща и майка”?

Отговор: По-висшестоящите са наречени “баща и майка”, както за да бъдат научени самите те на всички задължения, които имат към своите подчинени – подобно на истински родители да изразяват любов и нежност към тях, съобразно различните взаимоотношения помежду им¹; така и за да се подтикнат подчинените с по-голяма готовност и радост да изпълняват своите задължения към висшестоящите, сякаш са техни родители².

1 Еф. 6:4; II Кор. 12:14; I Сол. 2:7-8,11; Числ. 11:11-12 / ² I Кор. 4:14-16; IV Цар. 5:13

126 Въпрос: За какво най-общо се отнася петата заповед?

Отговор: Най-общо петата заповед посочва онези задължения, които имаме един към друг в различните ни взаимоотношения – като висшестоящи, низшестоящи или равнопоставени¹.

1 Еф. 5:21; I Петър 2:17; Римл. 12:10

127 Въпрос: В какво се изразява почитта, която низшестоящите дължат на по-високопоставените?

Отговор: Почитта, която низшестоящите дължат на по-високопоставените, се изразява в това, да им отдават цялото уважение, което им се полага, в сърцата¹, думите² и поведението си³; да се молят и да благодарят за тях⁴; да подражават на техните добродетели и благодеяния⁵; доброволно да се подчиняват на законните им заповеди и съвети⁶; да се отнасят с дължимото покорство към забележките им⁷; да проявяват вярност към тях⁸, да ги защитават⁹ и подкрепят като личности и управници, според различния им ранг и вида на поста, който заемат¹⁰; да понасят слабостите им и да ги обгръщат с любов¹¹, така, че да бъдат гордост за тези висшестоящи и за тяхното управление¹².

1 Мал. 1:6; Лев. 19:3 / ² Пр. 31:28; I Петър 3:6 / ³ Лев. 19:32; III Цар. 2:19 / ⁴ I Тим. 2:1-2 / ⁵ Евр. 13:7; Фил. 3:17 / ⁶ Еф. 6:1-2,6-7; I Петър 2:13-14; Римл. 13:1-5; Евр. 13:17; Пр. 4:3-4; 23:22; Изх. 18:19,24 / ⁷ Евр. 12:9; I Петър 2:18-20 / ⁸ Тит 2:9-10 / ⁹ I Цар. 26:15-16; II Цар. 18:3; Ест. 6:2 / ¹⁰ Мат. 22:21; Римл. 13:6-7; I Тим. 5:17:18; Гал. 6:6; Бит. 45:11; 47:12 / ¹¹ I Петър 2:18; Пр. 23:22; Бит. 9:23 / ¹² Пс. 127:3-5; Пр. 31:23

128 Въпрос: В какво се изразяват греховете на низшестоящите спрямо по-високопоставените?

Отговор: Низшестоящите съгрешават спрямо по-високопоставените, като пренебрегват задълженията си спрямо тях¹; завиждат им², презират ги³ и се бунтуват⁴ срещу тяхната личност⁵, пост⁶, срещу законните им решения⁷, заповеди и забележки⁸; като ги проклинат⁹, подиграват им се и се държат така непокорно и непристойно, че навличат срам и позор върху тях и управлението им¹⁰.

1 Мат. 15:4-6 / ² Числ. 11:28-29 / ³ I Цар. 8:7; Ис. 3:5 / ⁴ II Цар. 15:1-12 / ⁵ Изх. 24:15 / ⁶ I Цар. 10:27 / ⁷ I Цар. 2:25 / ⁸ Втор. 21:18-21 / ⁹ Пр. 30:11,17 / ¹⁰ Пр. 19:26

129 Въпрос: Какво се изисква от висшестоящите по отношение на подчинените им?

Отговор: От висшестоящите се изисква, според властта, дадена им от Бога, и взаимоотношенията, които имат: да обичат¹, да се молят² и да благославят по-низшестоящите от тях³; да ги наставляват⁴, съветват и поучават⁵; като изразяват благосклонност⁶, хвалят⁷ и възнаграждават постъпващите добре⁸ и проявяват неблагосклонност⁹, мъмрят и наказват постъпващите зле¹⁰; като ги защитават¹¹ и им осигуряват всичко необходимо за душата¹² и тялото им¹³; и като се държат сериозно, мъдро, свято и служат за пример, изявявайки Божията слава¹⁴, предизвиквайки почит към себе си¹⁵ и по този начин опазвайки властта, възложена им от Бога¹⁶.

1 Кол. 3:19; Тит 2:4 / ² I Цар. 12:23; Йов 1:5 / ³ III Цар. 8:55-56; Евр. 7:7; Бит. 49:28 / ⁴ Втор. 6:6-7 / ⁵ Еф. 6:4 / ⁶ I Петър 3:7 / ⁷ I Петър 2:14; Римл. 13:3 / ⁸ Ест. 6:3 / ⁹ Римл. 13:3-4 / ¹⁰ Пр. 29:15; I Петър 2:14 / ¹¹ Йов 29:13-16; Ис. 1:10,17 / ¹² Еф. 6:4 / ¹³ I Тим. 5:8 / ¹⁴ I Тим. 4:12; Тит 2:3-5 / ¹⁵ III Цар. 3:28 / ¹⁶ Тит 2:15

130 Въпрос: Какви грехове могат да извършват висшестоящите?

Отговор: Висшестоящите съгрешават, като пренебрегват задълженията, поставени пред тях¹, преследват собствените си егоистични интереси², търсят собствената си слава³, улеснения, печалба или удоволствия⁴; като заповядват неща, непозволени от Закона⁵ или непосилни за подчинените им⁶; съветват ги⁷, насърчават ги⁸ или ги подкрепят, когато вършат злини⁹, разубеждават ги, обезкуражават ги или показват неодобрението си, когато вършат добро¹⁰; като правят ненужни забележки¹¹; безотговорно подлагат подчинените си на изкушения¹² или ги изоставят в опасности и заблуди¹³; предизвикват ги към ярост; или по какъвто и да било начин опозоряват сами себе си или подронват авторитета си чрез несправедливо, невнимателно, извънредно строго или нехайно държание¹⁴.

1 Йез. 34:2-4 / ² Фил. 2:21 / ³ Йоан 5:44; 7:18 / ⁴ Ис. 56:10-11; Втор. 17:17 / ⁵ Дан. 3:4-6; Деян. 4:17-18 / ⁶ Изх. 5:10-18; Мат. 23:2,4 / ⁷ Мат. 14:8; Марк 6:24 / ⁸ II Цар. 13:28 / ⁹ I Цар. 3:13 / ¹⁰ Йоан 7:46-49; Кол. 3:21; Изх. 5:17 / ¹¹ I Петър 2:18-20; Евр. 12:10; Втор. 25:3 / ¹² Бит. 38:11,26; Деян. 18:17 / ¹³ Еф. 6:4 / ¹⁴ Бит. 9:21; III Цар. 12:13-16; 1:6; I Цар. 2:29-31

131 Въпрос: Какви са задълженията на равнопоставените?

Отговор: Задълженията на равнопоставените са да зачитат честта и достойнството на другия¹, като си отдават почит и взаимно си отстъпват първенство² и като се радват на дарбите и напредъка на другия като на свои собствени³.

1 I Петър 2:17 / ² Римл. 12:10 / ³ Римл. 12:15-16; Фил. 2:3-4

132 Въпрос: Как равнопоставените могат да съгрешават един спрямо друг?

Отговор: Равнопоставените съгрешават един спрямо друг като пренебрегват поставените пред тях задължения¹, и като подценяват достойнството на другия², завиждат за дарбите му³ и се измъчват от неговия напредък и благоденствие⁴ или като се борят за превъзходство над другите⁵.

1 Римл. 13:8 / ² II Тим. 3:3 / ³ Деян. 7:9; Гал. 5:26 / ⁴ Числ. 12:2; Ест. 6:12-13 / ⁵ III Йоан 1:9; Лука 22:24

133 Въпрос: Какви основания се изтъкват за петата заповед?

Отговор: Основанието за петата заповед е изразено с думите: “за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог”¹. То дава ясно обещание към всички, които спазват тази заповед, да имат дълъг живот и благоденствие, доколкото това ще послужи за Божията слава и за тяхно добро².

1 Изх. 20:12 / ² Втор. 5:16; III Цар. 8:25; Еф. 6:2-3

134 Въпрос: Какво гласи шестата заповед?

Отговор: Шестата заповед гласи: “Не убивай.”¹

1 Изх. 20:13

135 Въпрос: Какво се изисква в шестата заповед?

Отговор: В шестата заповед се изисква: да полагаме старателни грижи и всякакви законни усилия за опазване на живота – нашия¹ и на другите², като се противопоставяме на всички мисли и намерения³, овладяваме всички страсти⁴ и избягваме всички обстоятелства⁵, изкушения⁶ и действия, които биха способствали за несправедливото отнемане на нечий живот⁷. Също се изисква да предоставяме справедлива защита срещу насилието⁸, търпеливо да понасяме постановеното от Бога⁹, да запазваме ума си спокоен¹⁰ и духа си ведър¹¹, да бъдем умерени в ядене¹², пиене¹³, физическо натоварване¹⁴, сън¹⁵, работа¹⁶ и развлечения¹⁷; в своите мисли да съхраним добронамереност¹⁸, любов¹⁹, състрадание²⁰, кротост, нежност, вежливост²¹; думите и делата ни да се градят на миролюбие²², благост и любезност²³; да проявяваме въздържаност и готовност за помиряване; търпеливо да понасяме и прощаваме за нанесените ни щети, рани, оскърбления, като отвръщаме с добро на злото²⁴; да утешаваме и подкрепяме страдащите, и предпазваме и защитаваме невинните²⁵.

1 Еф. 5:28-29 / ² III Цар. 18:4 / ³ Йер. 26:15-16; Деян. 23:12,16-17,21,27 / ⁴ Еф. 4:26-27 / ⁵ II Цар. 2:22; Втор. 22:8 / ⁶ Мат. 4:6-7; Пр. 1:10-11,15-16 / ⁷ I Цар. 24:12; 26:9-11; Бит. 37:21-22 / ⁸ Пс. 82:4; Пр. 24:11-12; I Цар. 14:45 / ⁹ Яков 5:7-11; Евр. 12:9 / ¹⁰ I Сол. 4:11; I Петър 3:3-4; Пс. 37:8-11 / ¹¹ Пр. 17:22 / ¹² Пр. 25:16,27 / ¹³ I Тим. 5:23 / ¹⁴ Ис. 38:21 / ¹⁵ Пс. 127:2 / ¹⁶ Екл. 5:12; II Сол. 3:10,12; Пр. 16:20 / ¹⁷ Екл. 3:4,11 / ¹⁸ I Цар. 19:4-5; 22:13-14 / ¹⁹ Римл. 13:10 / ²⁰ Лука 10:33-34 / ²¹ Кол. 3:12 / ²² Яков 3:17 / ²³ I Петър 3:8-11; Пр. 15:1; Съд. 8:1-3 / ²⁴ Мат. 5:24; Еф. 5:2,32; Римл. 12:17,20 / ²⁵ I Сол. 5:14; Йов 31:19-20; Мат. 25:35-36; Пр. 31:8-9

136 Въпрос: Какви грехове се забраняват в шестата заповед?

Отговор: Греховете, забранени в шестата заповед, са: всяко отнемаме на живот – нашия¹ или на други², освен в случаите на произнесена от законен съд присъда³, справедлива война⁴ или необходима защита⁵. Забранява се да се пренебрегват или отхвърлят законните и най-нужни средства за запазване на нечий живот⁶; да се таи греховна ярост⁷, омраза⁸, завист⁹, желание за отмъщение¹⁰, всякакви прекомерни страсти¹¹ и безпокойство за утрешния ден¹²; невъздържаност в яденето, пиенето¹³, работата¹⁴, развлеченията¹⁵; предизвикателни думи¹⁶; потисничество¹⁷; раздухване на раздори¹⁸; участие в побои и нанасяне на рани¹⁹ или каквото и да било друго действие, целящо унищожаването на нечий живот²⁰.

1 Деян. 16:28 / ² Бит. 9:6 / ³ Числ. 35:31,33 / ⁴ Йер. 48:10; Втор. 20:1 / ⁵ Изх. 22:2-3 / ⁶ Мат. 25:42-43; Яков 2:15-16; Екл. 6:1-2 / ⁷ Мат. 5:22 / ⁸ I Йоан 3:15; Лев. 19:17 / ⁹ Пр. 14:30 / ¹⁰ Римл. 12:19 / ¹¹ Еф. 4:31 / ¹² Мат. 6:31,34 / ¹³ Лука 21:34; Римл. 13:13 / ¹⁴ Екл. 12:12; 2:22-23 / ¹⁵ Ис. 5:12 / ¹⁶ Пр. 15:1; 12:18 / ¹⁷ Йез. 18:18; Изх. 1:14 / ¹⁸ Гал. 5:15; Пр. 23:29 / ¹⁹ Числ. 35:16-18,21 / ²⁰ Изх. 2:18-25

137 Въпрос: Какво гласи седмата заповед?

Отговор: Седмата заповед гласи: “Не прелюбодействай.”¹

1 Изх. 20:14

138 Въпрос: Какво се изисква в седмата заповед?

Отговор: В седмата заповед се изисква: да опазваме непорочни тялото, ума, чувствата¹, думите² и поведението³ – своите и на другите⁴; да контролираме очите си и всичките си сетива⁵; да бъдем умерени⁶, да поддържаме непорочни взаимоотношения⁷, да се обличаме скромно⁸; онези, които нямат дарбата на въздържанието, да сключват брак⁹ и да живеят с брачния си партньор в любов¹⁰ и разбирателство¹¹; старателно да работим в сферата на своето призвание¹²; да отбягваме всички обстоятелства, които водят към поквара и нечестивост, както и да се възпротивяваме на изкушенията в тази насока¹³.

1 I Сол. 4:4; Йов 31:1; I Кор. 7:34 / ² Кол. 4:6 / ³ I Петър 2:3 / ⁴ I Кор. 7:2,35-36 / ⁵ Йов 31:1 / ⁶ Деян. 24:24-25 / ⁷ Пр. 2:16-20 / ⁸ I Тим. 2:9 / ⁹ I Кор. 7:2,9 / ¹⁰ Пр. 5:19-20 / ¹¹ I Петър 3:7 / ¹² Пр. 3:11,27-28 / ¹³ Пр. 5:8; Бит. 39:8-10

139 Въпрос: Какви грехове се забраняват в седмата заповед?

Отговор: Греховете, забранени в седмата заповед, наред с пренебрегването на посочените задължения¹, са: прелюбодейство, блудство², изнасилване, кръвосмесителни бракове³, всички противни на човешката природа похоти и страсти⁴; всякакви нечестиви фантазирания, мисли, намерения и чувства⁵; участие в покварени и порочни разговори или слушането им⁶; похотливи погледи⁷, нагло или предизвикателно поведение, нескромно облекло⁸; забрана на законни⁹ и извършване на незаконни бракосъчетания¹⁰; допускане, търпимост и подкрепа на вертепи или посещаването им¹¹; въвличане в оброци за безбрачен живот¹², неоснователно отлагане на брака¹³; влизане в брак с повече от една съпруга или съпруг по едно и също време¹⁴; неоснователен развод¹⁵ или напускане на брачния партньор¹⁶; лентяйство, чревоугодничество, пиянство¹⁷; порочни взаимоотношения¹⁸; изпълнени с похот песни, книги, рисунки, танци, представления¹⁹; и всякакви подобни предизвикателства към неблагочестие или нечестиви действия, свързани със самите нас или с други хора²⁰.

1 Пр. 5:7 / ² Евр. 13:4; Гал. 5:19 / ³ II Цар. 13:14; I Кор. 5:1 / ⁴ Римл. 1:24,26-27; Лев. 20:15-16 / ⁵ Мат. 5:28; 15:19; Кол. 3:5 / ⁶ Еф. 5:3-4; Пр. 7:5,21-22 / ⁷ Ис. 3:16; II Петър 2:14 / ⁸ Пр. 7:10, 13 / ⁹ I Тим. 4:3 / ¹⁰ Лев. 18:1-21; Марк 6:18; Мал. 2:11-12 / ¹¹ III Цар. 15:12; IV Цар. 23:7; Втор. 23:17-18; Лев. 19:29; Йер. 5:7; Пр. 7:24-27 / ¹² Мат. 19:10-11 / ¹³ I Кор. 7:7-9; Бит. 38:26 / ¹⁴ Мал. 2:14-15; Мат. 19:5 / ¹⁵ Мал. 2:16; Мат. 5:32 / ¹⁶ I Кор. 7:12-13 / ¹⁷ Йез. 16:49; Пр. 23:30-33 / ¹⁸ Бит. 39:19; Пр. 5:8 / ¹⁹ Еф. 5:4; Йез. 23:14-16; Ис. 23:15-17; 3:16; Марк 6:22; Римл. 13:13; I Петър 4:3 / ²⁰ IV Цар. 9:30; Йер. 4:30; Йез. 23:40

140 Въпрос: Какво гласи осмата заповед?

Отговор: Осмата заповед гласи: “Не кради.”¹

1 Изх. 20:15

141 Въпрос: Какво се изисква в осмата заповед?

Отговор: В осмата заповед се изисква: да бъдем честни, справедливи и да държим на думата си при всички договорни взаимоотношения между хората¹; да отдаваме всекиму заслуженото; да възвръщаме на законния собственик стоки, неправомерно иззети от него²; да даваме и заемаме безвъзмездно, според нашите възможности и нуждите на другите³; да бъдем умерени в преценките, желанията и чувствата си, свързани с всичко светско⁴; да бъдем предвидливи в своята загриженост и внимание, когато си набавяме⁵, съхраняваме, използваме и разпределяме нещата, които са необходими и полезни за поддържането на живота ни и съответстват на нашето състояние⁶; да открием законното си призвание⁷ и да се стараем в тази област⁸; да бъдем пестеливи⁹; да избягваме ненужните съдебни дела¹⁰, поемането на гаранции, поръчителства или други подобни обвързаности¹¹; да полагаме усилия, чрез всички справедливи и законни средства, за осигуряването, съхраняването и увеличаването на имуществото и благосъстоянието на другите, както и своето собствено¹².

1 Пс. 15:2,4; Зах. 7:4,10; 8:16-17 / ² Лев. 6:2-5; Лука 19:8 / ³ Лука 6:30,38; I Йоан 3:17; Еф. 4:28; Гал. 6:10 / ⁴ I Тим. 6:6-9; Гал. 6:14 / ⁵ I Тим. 5:8 / ⁶ Пр. 27:23-27; Екл. 3:12-13; 2:24; I Тим. 6:17-18; Ис. 38:1; Мат. 11:8 / ⁷ I Кор. 7:20; Бит. 2:15; 3:19 / ⁸ Еф. 4:28; Пр. 10:4 / ⁹ Йоан 6:12; Пр. 21:20 / ¹⁰ I Кор. 6:1-9 / ¹¹ Пр. 6:1-6; 11:15 / ¹² Лев. 25:35; Втор. 22:1-4; Изх. 23:4-5; Бит. 47:14,20; Фил. 2:4; Мат. 22:39

142 Въпрос: Какви грехове се забраняват в осмата заповед?

Отговор: Греховете, забранени в осмата заповед, освен пренебрегване на посочените задължения¹, са: кражба², грабеж³, отвличане на хора⁴, приемане на нещо откраднато⁵; непочтени сделки⁶, използване на неточни мерки и теглилки⁷, преместване на земните межди очертаващи границите на нечий имот⁸, несправедливост и непочтеност в договорните взаимоотношения между хората⁹ или по въпроси, изискващи доверие¹⁰; потисничество¹¹, насилие¹², незаконни лихви¹³, подкупи¹⁴, дребнави съдебни дела¹⁵, насилствено отнемане и обезлюдяване на земи¹⁶; изкупуване и задържане на стоки, за да се вдигне цената им¹⁷; незаконни професии¹⁸, както и всички други несправедливи и греховни начини да се отнема от ближния ни или той да се лишава от онова, което му принадлежи, за обогатяване на самите нас¹⁹; алчност²⁰; неправомерно високо ценене и отдаденост на всичкосветско²¹; ненужна загриженост и безпокойство за неговото придобиване, запазване и използване²²; завист към благополучието на другите²³; лентяйство²⁴, прахосничество, суетни и разточителни игри, както и всякакви други средства, чрез които би могло незаслужено да накърним собственото си благосъстояние²⁵ или да се лишим от подобаващото приложение и всички удобства на благосъстоянието, дадено ни от Бога²⁶.

1 Яков 2:15-16; I Йоан 3:17 / ² Еф. 4:28 / ³ Пс. 62:10 / ⁴ I Тим. 1:10 / ⁵ Пр. 29:24; Пс. 50:18 / ⁶ I Сол. 4:6 / ⁷ Пр. 11:1; 20:10 / ⁸ Втор. 19:14; Пр. 23:10 / ⁹ Ам. 8:5; Пс. 37:21 / ¹⁰ Лука 16:10-12 / ¹¹ Йез. 22:29; Лев. 25:17 / ¹² Мат. 23:25; Йез. 22:12 / ¹³ Пс. 15:5 / ¹⁴ Йов 15:34 / ¹⁵ I Кор. 6:6-8; Пр. 3:29-30 / ¹⁶ Ис. 5:8; Мих. 2:2 / ¹⁷ Пр. 11:26 / ¹⁸ Деян. 19:19,24-25 / ¹⁹ Йов 20:19; Яков 5:4; Пр. 21:6 / ²⁰ Лука 12:15 / ²¹ I Тим. 6:5; Кол. 3:2; Пр. 23:5; Пс. 62:10 / ²² Мат. 6:25,31,34; Екл. 5:12 / ²³ Пс. 73:3; 37:1,7 / ²⁴ II Сол. 3:11; Пр. 18:9 / ²⁵ Пр. 21:17; 23:20-21; 28:19 / ²⁶ Екл. 4:8; 6:2; I Тим. 5:8

143 Въпрос: Какво гласи деветата заповед?

Отговор: Деветата заповед гласи: “Не свидетелствай лъжливо против ближния си.”¹

1 Изх. 20:16

144 Въпрос: Какво се изисква в деветата заповед?

Отговор: В деветата заповед се изисква: да пазим и прогласяваме истината между хората¹ и доброто име на ближния ни, както и своето собствено²; да заставаме като свидетели и да отстояваме истината³ – от сърце⁴, искрено⁵, доброволно⁶, открито⁷ и изцяло⁸ да говорим истината и само истината, по съдебни и правни въпроси⁹ и във всичко останало¹⁰; да вярваме в най-доброто намерение на ближните си¹¹; да обичаме, да желаем и да се радваме на доброто им име¹²; да скърбим¹³ за слабостите им и да не ги изтъкваме¹⁴; от сърце да признаваме техните дарби и благодатни дарове¹⁵, като защитаваме невинността им¹⁶; с готовност да приемаме добрите думи, казани за тях¹⁷, и да не сме склонни да се съгласяваме с лошото, което чуваме за тях¹⁸; да обезсърчаваме одумниците¹⁹, ласкателите²⁰ и злословниците²¹; да обичаме и да полагаме грижи за доброто си име, като го защитаваме, когато е необходимо²²; да спазваме законните обещания²³; да търсим и да прилагаме на практика всичко, което е истинно, честно, прекрасно и уважавано²⁴.

1 Зах. 8:16 / ² III Йоан 1:12 / ³ Пр. 31:8-9 / ⁴ Пс. 15:2 / ⁵ II Лет. 19:9 / ⁶ I Цар. 19:4-5 / ⁷ Ис. Нав. 7:19 / ⁸ II Цар. 14:18-20 / ⁹ Лев. 19:15; Пр. 14:5,25 / ¹⁰ II Кор. 1:17-18; Еф. 4:25 / ¹¹ Евр. 6:9; I Кор. 13:7 / ¹² Римл. 1:8; II Йоан 1:4; III Йоан 1:3-4 / ¹³ II Кор. 2:4; 12:21 / ¹⁴ Пр. 17:9; I Петър 4:8 / ¹⁵ I Кор. 1:4-5,7; II Тим. 1:4-5 / ¹⁶ I Цар. 22:14 / ¹⁷ I Кор. 13:6-7 / ¹⁸ Пс. 15:3 / ¹⁹ Пр. 25:23 / ²⁰ Пр. 26:24-25 / ²¹ Пс. 101:5 / ²² Пр. 22:1; Йоан 8:49 / ²³ Пс. 15:4 / ²⁴ Фил. 4:8

145 Въпрос: Какви грехове се забраняват в деветата заповед?

Отговор: Греховете, забранени в деветата заповед, са: всякакво предубеждение спрямо истината и доброто име на ближния ни, както и нашето собствено¹, особено при публични съдебни дела²; даване на неверни показания³, подкупване на лъжливи свидетели⁴, съзнателно явяване и пледиране в подкрепа на злото, като истината се преиначава и потъпква⁵; издаване на несправедлива присъда⁶, определяне на злото като добро и на доброто като зло; възнаграждаване на нечестивите според делата на праведните, а праведните според делата на нечестивите⁷; подправяне⁸ или скриване на истината, неподобаващо мълчание при справедлива кауза⁹ и запазване на собственото ни спокойствие, когато някаква неправда изисква или да я порицаем¹⁰, или да се оплачем пред други¹¹; изказване на дадена истина ненавреме¹² или злонамерено, с коварна цел¹³, или изопачаването й, докато придобие друг смисъл¹⁴, или поставянето є под съмнение чрез двусмислени изрази с цел да се накърни тя или да се попречи на правосъдието¹⁵; да се говори неистина¹⁶, да се лъже¹⁷, да се оклеветява¹⁸, злослови¹⁹, одумва²⁰, клюкарства²¹, да се надсмиваме над другите²², да ги очерняме²³; прибързано²⁴, прекомерно²⁵ или недостатъчно да им се налагат наказания²⁶; да се изопачават нечии намерения, думи или действия²⁷; ласкателство²⁸, славолюбиво самохвалство²⁹; да издигаме или принизяваме прекомерно в мислите или думите си самите себе си или други хора³⁰; да отричаме дарбите и благодатните дарове от Бога³¹; да преувеличаваме незначителни грешки³²; да прикриваме, извиняваме или омаловажаваме грехове, когато сме призовани към свободна изповед³³; ненужно да разкриваме чуждите слабости³⁴; да пускаме неверни слухове³⁵, да приемаме и да се осланяме на злонамерени приказки³⁶, да запушваме ушите си за справедлива защита³⁷; да изпитваме злонамерени подозрения³⁸; да завиждаме или да скърбим, когато някой получава заслужено признание³⁹, като полагаме усилия или желаем то да бъде накърнено⁴⁰ или се радваме на неговото опозоряване и опетняване⁴¹; да се отнасяме към някого с насмешливо презрение⁴², да изразяваме възхищение, за да се извлича изгода⁴³; да нарушаваме законни обещания⁴⁴; да пренебрегваме неща, уважавани от другите⁴⁵, и да вършим или да не се въздържаме, и да не възпираме доколкото ни е възможно другите от неща, придобили лошо име⁴⁶.

1 I Цар. 17:28; II Цар. 16:3; 1:9,10,15-16 / ² Лев. 19:15; Ав. 1:4 / ³ Пр. 19:5; 6:16,19 / ⁴ Деян. 6:13 / ⁵ Йер. 9:3,5; Деян. 24:2,5; Пс. 12:3-4; 52:1-4 / ⁶ Пр. 17:15; III Цар. 21:9-14,10-11,13 / ⁷ Ис. 5:23 / ⁸ Пс. 119:69; Лука 19:8; 16:5-7 / ⁹ Лев. 5:1; Втор. 13:8; Деян. 5:3,8-9; II Тим. 4:6 / ¹⁰ III Цар. 1:6; Лев. 19:17 / ¹¹ Ис. 59:4 / ¹² Пр. 29:11 / ¹³ I Цар. 22:9-10; Пс. 52:1-5 / ¹⁴ Пс. 56:5; Йоан 2:19; Мат. 26:60-61 / ¹⁵ Бит. 3:5; 26:7,9 / ¹⁶ Ис. 59:13 / ¹⁷ Лев. 19:11; Кол. 3:9 / ¹⁸ Пс. 50:20 / ¹⁹ Яков 4:11; Йер. 38:4 / ²⁰ Лев. 19:19 / ²¹ Римл. 1:29-30 / ²² Бит. 21:9; Гал. 4:29 / ²³ I Кор. 6:10 / ²⁴ Мат. 7:1 / ²⁵ Деян. 28:4 / ²⁶ Бит. 38:24; Римл. 2:1 / ²⁷ Неем. 6:6-8; Римл. 3:8; Пс. 69:10; I Цар. 1:13-15; II Цар. 10:3 / ²⁸ Пс. 12:2-3 / ²⁹ II Тим. 3:2 / ³⁰ Лука 18:9,11; Римл. 12:16; I Кор. 4:6; Деян. 12:22; Изх. 4:10-14 / ³¹ Йов 27:5,6; 4:6 / ³² Мат. 7:3-5 / ³³ Пр. 28:13; 30:20; Бит. 3:12-13; Йер. 2:35; IV Цар. 5:25; Бит. 4:9 / ³⁴ Бит. 9:22; Пр. 25:9-10 / ³⁵ Изх. 23:1 / ³⁶ Пр. 29:12 / ³⁷ Деян. 7:56-57; Йов 31:13-14 / ³⁸ I Кор. 13:5; I Тим. 6:4 / ³⁹ Числ. 11:29; Мат. 21:15 / ⁴⁰ Ездр. 4:12-13 / ⁴¹ Йер. 48:27 / ⁴² Пс. 35:15-16,21; Мат. 27:28-29 / ⁴³ Юда 1:16; Деян. 12:22 / ⁴⁴ Римл. 1:31; II Тим. 3:3 / ⁴⁵ I Цар. 2:24 / ⁴⁶ II Цар. 13:12-13; Пр. 5:8-9; 6:33

146 Въпрос: Какво гласи десетата заповед?

Отговор: Десетата заповед гласи: “Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти.”¹

1 Изх. 20:17

147 Въпрос: Какво се изисква в десетата заповед?

Отговор: В десетата заповед се изисква: да бъдем напълно удовлетворени от собственото си положение¹ и така доброжелателно настроени с цялата си душа към ближния си, че нашите вътрешни пориви и чувства, свързани с него, да бъдат насочени изцяло към това, да подпомагат разрастването на всичко добро у него².

1 Евр. 13:5; I Тим. 6:6 / ² Йов 31:29; Римл. 12:15; Пс. 122:7-9; I Тим. 1:5; Ест. 10:3;I Кор. 13:4-7

148 Въпрос: Какви грехове се забраняват в десетата заповед?

Отговор: Греховете, забранени в десетата заповед, са: да бъдем неудовлетворени от състоянието, в което се намираме¹; да завиждаме² и да се натъжаваме поради успехите на ближния ни³, както и всякакви неподобаващи пориви и стремежи към всичко, което той притежава⁴.

1 III Цар. 21:4; Ест. 5:13; I Кор. 10:10 / ² Гал. 5:26; Яков 3:14,16 / ³ Пс. 112:9-10; Неем. 2:10 / ⁴ Римл. 7:7-8; 13:9; Кол. 3:5; Втор. 5:21

149 Въпрос: Има ли човек, способен съвършено да спазва Божиите заповеди?

Отговор: Никой не е способен, сам¹ или чрез някаква благодатна дарба, получена в този живот, да спазва съвършено Божиите заповеди². Всеки човек ежедневно ги нарушава в мислите³, думите и действията си⁴.

1 Яков 3:2; Йоан 15:5; Римл. 8:3 / ² Екл. 7:20; I Йоан 1:8, 10; Гал. 5:17; Римл. 7:18-19 / ³ Бит. 6:5; 8:21 / ⁴ Римл. 3:9-19; Яков 3:2-13

150 Въпрос: Всички нарушения на Божия Закон еднакво тежки ли са сами по себе си и в очите на Бога?

Отговор: Не всички нарушения на Божия Закон са еднакво тежки. Някои грехове сами по себе си и заради различните вреди, които нанасят, са по-тежки в Божиите очи от други¹.

1 Йоан 19:11; Йез. 8:6,13,15; I Йоан 5:16; Пс. 73:17,32,56

151 Въпрос: Какви са различните вреди, които правят някои грехове по-тежки от други?

Отговор: Силата на вредата, която греховете нанасят зависи:
(а) от онези, които извършват греха¹ – ако те са на по-зряла възраст², с по-голям опит в благодатните взаимоотношения с Бога³; известни заради професията си⁴, дарбите си⁵, мястото, което заемат в обществото⁶, служението, което изпълняват⁷, или като водачи на останалите⁸, както и ако вероятно примерът им бъде последван от други⁹;
(б) от потърпевшата страна¹⁰ – ако грехът е насочен непосредствено срещу Бога¹¹, Неговите атрибути¹² и поклонението пред Него¹³; срещу Христос и благодатта Му¹⁴; срещу Святия Дух¹⁵, Неговото свидетелство¹⁶ и действията Му¹⁷; срещу по-висшестоящи хора, известни личности¹⁸ и тези, с които сме в роднински или други близки приятелски връзки¹⁹; срещу когото и да било от християните²⁰ (особено някои по-слаби братя²¹), техните или нечии други личности²² и общото добро на всички или на мнозина²³;
(в) от естеството и вида на престъплението²⁴ – ако то е извършено срещу ясно написаното в Закона²⁵, ако нарушава много от заповедите или съдържа в себе си много грехове²⁶; ако не просто се е породило в сърцето, но и се е разразило по-нататък в думи и дела²⁷, оскърбило е други хора²⁸ и извършилият не признава отговорността си за каквото и да било обезщетение²⁹; ако престъплението е насочено срещу средствата, използвани от Бога³⁰, срещу Неговите милости³¹, присъда³², срещу прозрението идващо от природата³³, срещу убежденията на съвестта ни³⁴, срещу публичните или лични наставления³⁵ или санкции на Църквата³⁶, гражданските наказания³⁷; или е насочено срещу нашите молитви, намерения, обещания³⁸, оброци³⁹, завети⁴⁰ и други обвързващи отношения спрямо Бога или определени хора⁴¹; ако е направено умишлено⁴², съзнателно⁴³, самонадеяно⁴⁴, безсрамно⁴⁵, със самоизтъкване⁴⁶, злонамерено⁴⁷, ако се повтаря често⁴⁸, упорито⁴⁹, с наслада⁵⁰, ако е продължително⁵¹ или се извършва повторно след покайване⁵²;
(г) от обстоятелствата, свързани с времето⁵³ и мястото⁵⁴ – ако престъплението е извършено в Господния ден⁵⁵ или в друг момент на поклонение⁵⁶ пред Бога; непосредствено преди⁵⁷ или след него⁵⁸, или след нещо друго, съдействащо за предотвратяването или поправянето на такова лошо поведение⁵⁹; ако е на публично място или в присъствието на други, на които е възможно да подейства като подтик за подобни действия или по някакъв начин да ги оскверни⁶⁰.

1 Йер. 2:8 / ² Йов 32:7,9; Екл. 4:13 / ³ III Цар. 11:4,9 / ⁴ II Цар. 12:14; I Кор. 5:1 / ⁵ Яков 4:17; Лука 12:47-48 / ⁶ Йер. 5:4-5 / ⁷ II Цар. 12:7-9; Йез. 8:11-12 / ⁸ Римл. 2:17-24 / ⁹ Гал. 2:11-14 / ¹⁰ Мат. 21:38-39 / ¹¹ I Цар. 2:25; Деян. 5:4; Пс. 5:4 / ¹² Римл. 2:4 / ¹³ Мал. 1:8,14 / ¹⁴ Евр. 2:2-3; 7:25 / ¹⁵ Евр. 10:29; Мат. 12:31-32 / ¹⁶ Еф. 4:30 / ¹⁷ Евр. 6:4-6 / ¹⁸ Юда 1:8; Числ. 12:8-9; Ис. 3:5 / ¹⁹ Пр. 30:17; II Кор. 12:15; Пс. 55:12-15 / ²⁰ Соф. 2:8, 10-11; Мат. 18:6; I Кор. 6:8; Отк.17:6 / ²¹ I Кор. 8:11-12; Римл. 14:13,15,21 / ²² Йез. 13:19; I Кор. 8:12; Откр. 18:12-13; Мат. 23:15 / ²³ I Сол. 2:15-16; Ис. Нав. 22:20 / ²⁴ Пр. 6:30-33 / ²⁵ Ездр. 9:10-12; III Цар. 11:9-10 / ²⁶ Кол. 3:5; I Тим. 6:10; Пр. 5:8-12; 6:32-33; Ис. Нав. 7:21 / ²⁷ Яков 1:14-15; Мат. 5:22; Мих. 2:1 / ²⁸ Мат. 18:7; Римл. 2:23-24 / ²⁹ Втор. 22:22,28-29; Пр. 7:32-35 / ³⁰ Мат. 11:21-24; Йоан 15:22 / ³¹ Ис. 1:3; Втор. 32:6 / ³² Ам. 4:8-11; Йер. 5:3 / ³³ Римл. 1:26-27 / ³⁴ Римл. 1:32; Дан. 5:22; Тит 3:10-11 / ³⁵ Пр. 29:1 / ³⁶ Тит 3:10; Мат. 18:17 / ³⁷ Пр. 27:22; 23:35 / ³⁸ Пс. 73:34-37; Йер. 2:20; 45:5-6,20-21 / ³⁹ Екл. 5:4-6; Пр. 20:25 / ⁴⁰ Лев. 26:25 / ⁴¹ Пр. 2:17; Йез. 7:18-19 / ⁴² Пс. 36:4 / ⁴³ Йер. 6:16 / ⁴⁴ Числ. 15:30; Изх. 21:14 / ⁴⁵ Йер. 3:3; Пр. 7:13 / ⁴⁶ Пс. 52:1 / ⁴⁷ III Йоан 1:10 / ⁴⁸ Числ. 15:22 / ⁴⁹ Зах. 7:11-12 / ⁵⁰ Пр. 2:14 / ⁵¹ Ис. 57:17 / ⁵² Йер. 34:8-11; II Петър 2:20-22 / ⁵³ IV Цар. 5:26 / ⁵⁴ Йер. 7:10; Ис. 26:10 / ⁵⁵ Йез. 23:37-39 / ⁵⁶ Ис. 58:3-5; Числ. 25:6-7 / ⁵⁷ I Кор. 11:20-21 / ⁵⁸ Йер. 7:8-10; Пр. 7:14-15; Йоан 13:27,30 / ⁵⁹ Ездр. 9:13-14 / ⁶⁰ II Цар. 16:22; I Цар. 2:22-24

152 Въпрос: Какво заслужава всеки грях от Божията ръка?

Отговор: Всеки грях, дори и най-малкият, тъй като е насочен срещу върховенството¹, добротата² и святостта на Бога³, както и срещу Неговия справедлив Закон⁴, заслужава гнева и проклятието на Бога⁵, и в този живот⁶, и в идния⁷; и не е възможно да бъде изкупен по друг начин освен чрез кръвта на Христос⁸.

1 Яков 2:10-11 / ² Изх. 20:1-2 / ³ Ав. 1:13; Лев. 10:3; 11:44-45 / ⁴ I Йоан 3:4; Римл. 7:12 / ⁵ Еф. 5:6; Гал. 3:10 / ⁶ Плач Йер. 3:39; Втор. 20:15-20 / ⁷ Мат. 25:41 / ⁸ Евр. 9:22; I Петър 1:18-19

153 Въпрос: Какво изисква Бог от нас, за да избегнем Неговия гняв и проклятието, които заслужаваме защото нарушаваме Закона?

Отговор: За да избегнем гнева и проклятието на Бога, които заслужаваме защото нарушаваме Закона, Бог изисква от нас покаяние пред самия Него и вяра в Господ Исус Христос¹, както и старателно прилагане на външните средства, чрез които получаваме от Христос даровете от Неговото посредничество².

1 Деян. 20:21; Мат. 3:7-8; Лука 13:3,5; Деян. 16:30-31; Йоан 3:16,18 / ² Пр. 2:1-5; 8:33-36

154 Въпрос: Какви са външните средства, чрез които получаваме от Христос даровете от Неговото посредничество?

Отговор: Външните и обичайни средства, чрез които Христовата Църква получава от Него даровете от посредничеството Му, са всички Негови наредби – най-вече Словото, тайнствата и молитвата; всяко от тях Той прави да е ефективно за спасението на избраните¹.

1 Мат. 28:19-20; Деян. 2:42,46-47

155 Въпрос: Как Словото допринася за спасението?

Отговор: Божият Дух превръща четенето и особено проповядването на Словото в ефективно средство, чрез което просветлява¹, убеждава и смирява грешниците², довежда ги до промяна и ги привлича към Христос³, преобразява ги в Неговия образ⁴ и ги покорява на волята Му⁵, дава им сили да устояват на изкушенията и покварата⁶, изгражда ги в благодатта⁷ и утвърждава сърцата им в святост и утеха чрез вяра в спасението⁸.

1 Неем. 8:8; Деян. 26:18; Пс. 19:8 / ² I Кор. 14:24-25; II Лет. 34:18-19,26-28 / ³ Деян. 2:37,41; 8:27-30,35-38 / ⁴ II Кор. 3:18 / ⁵ II Кор. 10:4-6; Римл. 6:17 / ⁶ Мат. 4:4,7,10; Еф. 6:16-17; Пс. 19:11; I Кор. 10:11 / ⁷ Деян. 20:32; II Тим. 3:15-17 / ⁸ Римл. 16:25; I Сол. 3:2,10-11,13; Римл. 15:4; 10:13-17; 1:16

156 Въпрос: Трябва ли Божието Слово да се чете от всички?

Отговор: Не на всеки трябва да се позволява да чете Словото пред църковното събрание¹, но всички хора, независимо какви са, са задължени да го четат – лично за себе си² и със семействата си³. За тази цел Свещеното Писание трябва да се превежда от оригинала на езика на всеки народ⁴.

1 Втор. 31:9,11-13; Неем. 8:2-3; 9:3-5 / ² Втор. 17:19; Откр. 1:8; Йоан 5:39; Ис. 34:16 / ³ Втор. 6:6-9; Бит. 18:17,19; Пс. 78:5-7 / ⁴ I Кор. 14:6,9,11-12,15-16,24,27-28

157 Въпрос: Как трябва да се чете Божието Слово?

Отговор: Трябва да четем Свещеното Писание с дълбоко страхопочитание¹, с пълната убеденост, че то е действителното Слово на Бога² и че само Той може да ни направи способни да го разбираме³; с желание да го познаваме, да вярваме на казаното и да се покоряваме на Божията воля, разкрита в него⁴; като влагаме старание⁵ и обръщаме специално внимание към отделните теми и цялостния му смисъл⁶; със себеотрицание⁷ и молитва⁸; като размишляваме⁹ върху него и прилагаме наученото¹⁰.

1 Пс. 19:10; Неем. 8:3-6,10; Изх. 24:7; II Лет. 34:27; Ис. 66:2 / ² II Петър 1:19-21 / ³ Лука 24:25; II Кор. 3:13-16 / ⁴ Втор. 17:10,20 / ⁵ Деян. 17:11 / ⁶ Деян. 8:30,34; Лука 10:26-28 / ⁷ Пр. 3:5; Втор. 33:3 / ⁸ Пр. 2:1-6; Пс. 119:18; Неем. 7:6,8 / ⁹ Пс. 1:2; 119:97 / ¹⁰ II Лет. 34:21

158 Въпрос: Кой трябва да проповядва Божието Слово?

Отговор: Божието Слово трябва да се проповядва само от онези, които са достатъчно надарени¹, получили са подобаващо одобрение и са призвани за това служение².

1 I Тим. 3:2,6; Еф. 4:8-11; Ос. 4:6; Мал. 2:7; II Кор. 3:6 / ² Йер. 14:15; Римл. 10:15; Евр. 5:4; I Кор. 12:28-29; I Тим. 3:10; 9:14; 5:22

159 Въпрос: Как призваните за това трябва да проповядват Божието Слово?

Отговор: Призваните да се трудят в служението на Словото трябва да проповядват здравото учение¹, с усърдие², навреме и без време³; ясно⁴, не чрез омайващите думи на човешката мъдрост, а изявявайки Духа; със сила⁵ и преданост⁶, като разкриват пълното учение на Бога⁷; разумно⁸, съобразявайки се с нуждите и възможностите на слушателите⁹; ревностно¹⁰, с гореща любов към Бога¹¹ и душите на вярващите в Него¹²; искрено¹³, като си поставят за цел Неговата прослава¹⁴ и обръщението¹⁵, наставлението¹⁶ и спасението на слушателите си¹⁷.

1 Тит 2:1,8 / ² Деян. 18:25 / ³ II Тим. 4:2 / ⁴ I Кор. 14:19 / ⁵ I Кор. 2:4 / ⁶ Йер. 23:28; I Кор. 4:1-2 / ⁷ Деян. 20:27 / ⁸ Кол. 1:28; II Тим. 2:15 / ⁹ I Кор. 3:2; Евр. 5:12-14; Лука 12:42 / ¹⁰ Деян. 18:25 / ¹¹ II Кор. 5:13-14; Фил. 1:15-17 / ¹² Кол. 4:12; II Кор. 12:15 / ¹³ II Кор. 2:17; 4:2 / ¹⁴ I Сол. 2:4-6; Йоан 7:18 / ¹⁵ I Кор. 9:19-22 / ¹⁶ II Кор. 12:19; Еф. 4:12 / ¹⁷ I Тим. 4:16; Деян. 26:16-18

160 Въпрос: Какво се изисква от онези, които слушат проповядваното Слово?

Отговор: От онези, които слушат проповядваното Слово, се изисква да внимават на казаното със старание¹, с подготовка² и молитва³; да сверяват чутото с Писанието⁴; да приемат истината с вяра⁵, любов⁶, кротост⁷ и готовност на ума⁸ като Божие Слово⁹; да размишляват¹⁰ и да разговарят за него¹¹; да го пазят в сърцата си¹² и да принасят плода му в живота си¹³.

1 Пр. 8:34 / ² I Петър 2:1-2; Лука 8:18 / ³ Пс. 119:18; Еф. 6:18-19 / ⁴ Деян. 17:11 / ⁵ Евр. 4:2 / ⁶ II Сол. 2:10 / ⁷ Яков 1:21 / ⁸ Деян. 17:11 / ⁹ I Сол. 2:13 / ¹⁰ Лука 9:44; Евр. 2:1 / ¹¹ Лука 24:14; Втор. 6:6-7 / ¹² Пр. 2:1; Пс. 119:11 / ¹³ Лука 8:15; Яков 1:25

161 Въпрос: Как тайнствата се превръщат в ефективно средство за спасение?

Отговор: Тайнствата се превръщат в ефективно средство за спасение не благодарение на някаква сила в самите тях или на някакви заслуги, произтичащи от благочестието или добронамереността на този, който ги отслужва; а единствено чрез действието на Святия Дух и благословението на Христос, Който ги е въвел¹.

1 I Петър 3:21; Деян. 8:13,23; I Кор. 3:6-7; 12:13

162 Въпрос: Какво представлява тайнството?

Отговор: Тайнството е свята наредба, въведена от Христос в Неговата църква¹, за да бъде за намиращите се в Завета по благодат² като знак, печат и изява³ на даровете от Неговото посредничество⁴; също така за да заздрави и засили вярата им и всички други благодатни дарове⁵; да ги задължава към подчинение⁶; да засвидетелства и да насърчава любовта и общението помежду им⁷; както и да ги разграничава от намиращите се извън завета⁸.

1 Бит. 17:7,10; Изх. 12 гл.; Мат. 28:19; 26:26-28 / ² Римл. 15:8; Изх. 12:48 / ³ Римл. 4:11; I Кор. 11:24-25 / ⁴ Деян. 2:38; I Кор. 10:16 / ⁵ Римл. 4:11; Гал. 3:27 / ⁶ Римл. 6:3-4; I Кор. 10:21 / ⁷ Еф. 4:2-5; I Кор. 12:13 / ⁸ Еф. 2:11-12; Бит. 34:14

163 Въпрос: От какви елементи се състои тайнството?

Отговор: Тайнството се състои от два елемента: единият е външният и доловим за сетивата знак, използван според отреденото от самия Христос; другият е вътрешната и духовна благодат, която знакът изобразява¹.

1 Мат. 3:11; I Петър 3:21; Римл. 2:28-29

164 Въпрос: Колко тайнства въвежда Христос в Своята Църква при Новия Завет?

Отговор: При Новия Завет Христос въвежда в Своята Църква само две тайнства – водно Кръщение и Господна вечеря¹.

1 Мат. 28:19; I Кор. 11:20,23; Мат. 26:26-28

165 Въпрос: Какво представлява водното Кръщение?

Отговор: Водното Кръщение е тайнство в Новия Завет, при което Христос е отредил измиването с вода в името на Отца, Сина и Святия Дух¹ да служи като знак и печат на присаждането в Него², на опрощаването на греховете чрез кръвта Му³ и на новорождението чрез Неговия Дух⁴; на осиновението⁵ и възкресението за вечен живот⁶. Чрез това тайнство кръщаваните са тържествено приети във видимата Църква⁷ и встъпват в едно открито и изповядвано посвещение да принадлежат изцяло и единствено на Господа⁸.

1 Мат. 28:19 / ² Гал. 3:27 / ³ Марк 1:4; Откр. 1:5 / ⁴ Тит 3:5; Еф. 5:26 / ⁵ Гал. 3:26-27 / ⁶ I Кор. 15:29; Римл. 6:5 / ⁷ I Кор. 12:13 / ⁸ Римл. 6:4

166 Въпрос: Кой трябва да бъде кръщаван?

Отговор: Не трябва да бъде кръщаван никой, който се намира извън видимата Църква и е чужд на завета по обещание, докато не изповяда вяра в Христос и посвещение за послушание пред Него; но невръстните деца, на които двамата, или поне единият от родителите изповядват вяра в Христос и посвещение за послушание пред Него¹, са в това отношение в завета и трябва да бъдат кръщавани².

1 Деян. 8:36-37; 2:38 / ² Бит. 17:7,9; Гал. 3:9; Кол. 2:11-12; Деян. 2:38-39; 10:47-48; 16:15,33; 1Кор.1:16; Римл. 4:11-12; 11:16; I Кор. 7:14; Мат. 28:19; Лука 18:15-16

167 Въпрос: Как трябва да затвърждаваме своето Кръщение?

Отговор: Необходимото, но твърде пренебрегвано задължение да затвърждаваме своето Кръщение, трябва да изпълняваме през целия си живот, особено по време на изкушения и когато присъстваме на отслужването на това тайнство над други¹: като размишляваме сериозно и с благодарност над неговата същност и предназначението, с което Христос го е въвел, над ползата и предимствата, получени и запечатани у нас чрез него, над тържествения оброк, който сме дали тогава²; като се смиряваме заради греховното ни опозорение, недостойнство и живот в противоречие с благодатта на кръщението и посвещението ни³; като засилваме увереността си в опрощението на греховете ни и във всички други благословения, запечатани у нас при това тайнство⁴; като извличаме сила от смъртта и възкресението на Христос, в Когото сме кръстени за умъртвяване на греха и съживяване на благодатта⁵; и като се стараем да живеем с вяра⁶, думите ни да са святи и праведни⁷, както подобава на хора, отдали чрез това тайнство името си на Христос⁸; и също така като живеем в братска любов, защото сме кръстени от един и същ Дух да бъдем части на едно и също невидимо тяло⁹.

1 Кол. 2:11-12; Римл. 6:4,6,11 / ² Римл. 6:3-5 / ³ I Кор. 1:11-13; Римл. 6:2-3 / ⁴ Римл. 4:11-12; I Петър 3:21 / ⁵ Римл. 6:3-5 / ⁶ Гал. 3:26-27 / ⁷ Римл. 6:22 / ⁸ Деян. 2:38 / ⁹ I Кор. 12:13,25

168 Въпрос: Какво представлява Господната вечеря?

Отговор: Господната вечеря е тайнство в Новия Завет¹, при което, чрез даване и приемане на хляб и вино, съгласно отреденото от Исус Христос, се изявява Неговата смърт. Онези, които приемат подобаващо това тайнство, се хранят с Христовото тяло и кръв за своето духовно подхранване и израстване в благодатта²; тяхното единение и общение с Него се затвърждават³ и те засвидетелстват и подновяват своята благодарност⁴ към Бога и посвещението си на Него⁵, както и взаимната си любов и общението помежду им като части на едно и също невидимо тяло⁶.

1 Лука 22:20 / ² Мат. 26:26-28; I Кор. 11:23-26 / ³ I Кор. 10:16 / ⁴ I Кор. 11:24 / ⁵ I Кор. 10:14-16,21 / ⁶ I Кор. 10:17

169 Въпрос: Как е постановил Христос хлябът и виното да се дават и приемат при тайнството Господна вечеря?

Отговор: Христос е постановил служителите на Неговото Слово при отслужването на тайнството Господна вечеря да освещават хляба и виното, отделяйки ги от общата им употреба посредством думите за въвеждането на тайнството, благодарение и молитва; да взимат и разчупват хляба, да дават от него и от виното на участващите – за тях Христос също е постановил да взимат и да ядат от хляба и да пият от виното, с благодарствено възпоменаване, че Христовото тяло е било наранено и отдадено, а кръвта Му пролята за тях¹.

1 I Кор. 11:23-24; Мат. 26:26-28; Марк 14:22-24; Лука 22:19-20

170 Въпрос: Как участващите подобаващо в Господната вечеря, се хранят с Христовото тяло и кръв чрез нея?

Отговор: Христовото тяло и кръв не се съдържат плътски или в материален смисъл в, с или под хляба и виното на Господната вечеря¹, но все пак духовно присъстват във вярата на приемащия ги, не по-малко действително и реално, отколкото самите елементи се възприемат от неговите сетива²; така че, участващите подобаващо в тайнството Господна вечеря чрез нея се хранят с Христовото тяло и кръв не плътски или в материален смисъл, а духовно, но при все това – действително и реално³, като чрез вяра приемат и отнасят към себе си разпънатия Христос и всички дарове, произтичащи от смъртта Му⁴.

1 Деян. 3:21 / ² Мат. 26:26,28 / ³ I Кор. 11:24-29 / ⁴ I Кор. 10:16

171 Въпрос: Как участващите в тайнството Господна вечеря трябва да се подготвят за него преди да го приемат?

Отговор: Участващите в тайнството Господна вечеря, преди да го приемат, трябва да се приготвят за него:
(а) Като изпитат сами себе си¹ – дали Христос е у тях²; дали са получили прошка за своите грехове и недостатъци³; дали познанията⁴, вярата⁵ и покаянието им⁶ са истинни и пълни; имат ли любов към Бога и братята⁷ и добронамереност към всички хора⁸; простили ли са на онези, които са им сторили зло⁹; копнеят ли за Христос¹⁰ и обновено ли е послушанието им¹¹;
(б) Като обновят приложението на тези благодатни дарове¹² – чрез сериозни размишления¹³ и ревностна молитва¹⁴.

1 I Кор. 11:28 / ² II Кор. 13:5 / ³ I Кор. 5:7; Изх. 12:15 / ⁴ I Кор. 11:29 / ⁵ I Кор. 13:5; Мат. 26:28 / ⁶ Зах. 12:10; I Кор. 11:31 / ⁷ I Кор. 10:16-17; Деян. 2:46-47 / ⁸ I Кор. 5:8; 11:18,20 / ⁹ Мат. 5:23-24 / ¹⁰ Ис. 55:1; Йоан 7:37 / ¹¹ I Кор. 5:7-8 / ¹² I Кор. 11:25-26,28; Евр. 10:21-22,24; Пс. 26:6 / ¹³ I Кор. 11:24-25 / ¹⁴ II Лет. 30:18-19; Мат. 26:26

172 Въпрос: Може ли някой, който се съмнява че Христос е у него или че е подходяща подготовката му, да участва в Господната вечеря?

Отговор: Човек може да се съмнява дали е приел Христос или дали е подходяща подготовката му за тайнството Господна вечеря. Но ако проявява истински интерес към Христос, а все още му липсва увереност¹, ако действително е осъзнал своята нужда² и искрено желае да приеме Христос³ и да се отдалечи от престъпленията⁴, той трябва да окайва своето неверие⁵ и да полага усилия, за да разсее съмненията си⁶. Тогава, понеже Бог е дал обещания и тъй като това тайнство е отредено за облекчаване дори на слаби и изпитващи съмнения християни⁷, такъв човек, като постъпва по този начин, може и трябва да участва в Господната вечеря, за да получи чрез нея допълнителни сили⁸.

1 Ис. 50:10; I Йоан 5:13; Пс. 88:1-18; 77:1-4,7-10; Йона 2:4 / ² Ис. 54:7-10; Мат. 5:3-4; Пс. 31:22; 73:13,22-23 / ³ Фил. 3:8-9; Пс. 10:17; 42:1-2,5 / ⁴ II Тим. 2:19; Ис. 50:10; Пс. 66:18-20 / ⁵ Марк 9:24 / ⁶ Деян. 2:37; 16:30 / ⁷ Ис. 40:11,29,31; Мат. 11:28; 12:20; 26:28 / ⁸ Римл. 4:11; I Кор. 11:28

173 Въпрос: Може ли някой, който изповядва, че вярва и желае да участва в Господната вечеря, да бъде възпиран от нея?

Отговор: Онези, за които се сметне, че са невежи или имат оскърбително поведение, независимо от изповедта им, че вярват, и от желанието им да участват в Господната вечеря, може и трябва да бъдат възпирани от това тайнство посредством властта, дадена от Христос на Неговата Църква¹, докато получат наставления и покажат промяна у себе си².

1 I Кор. 11:27-31; Мат. 7:6; I Кор. 5 гл.; Юда 1:23; I Тим. 5:22 / ² II Кор. 2:7

174 Въпрос: Какво се изисква, по време на отслужването на тайнството Господна вечеря, от онези, които го приемат?

Отговор: По време на отслужването на тайнството Господна вечеря, от онези, които го приемат се изисква с напълно свято страхопочитание и внимание да копнеят за Бога в това тайнство¹, старателно да следят елементите и действията на тайнството², грижливо да различават Господното тяло³, с обич да размишляват върху Неговата смърт и страданията Му⁴ и така да подтикват самите себе си към активно прилагане на получените благодатни дарове⁵ – като съдят сами себе си⁶ и скърбят поради греховете си⁷, като изпитват искрен глад и жажда за Христос⁸ и се хранят с Него чрез вяра⁹, приемат от Неговата пълнота¹⁰, уповават се на заслугите Му¹¹, радват се в любовта Му¹², благодарят за благодатта Му¹³; също и като обновяват Завета си с Бога¹⁴ и любовта си към всички светии¹⁵.

1 Лев. 10:3; Евр. 12:28; Пс. 5:7; I Кор. 11:17,26-27 / ² Изх. 24:8; Мат. 26:28 / ³ I Кор. 11:29 / ⁴ Лука 22:19 / ⁵ I Кор. 11:26; 10:3-5,11,14 / ⁶ I Кор. 11:31 / ⁷ Зах. 12:20 / ⁸ Откр. 22:17 / ⁹ Йоан 6:35 / ¹⁰ Йоан 1:16 / ¹¹ Фил. 1:16 / ¹² Пс. 58:4-5; II Лет. 30:21 / ¹³ Пс. 22:26 / ¹⁴ Йер. 50:5; Пс. 50:5 / ¹⁵ Деян. 2:42

175 Въпрос: Какво е задължението на християните, след като приемат тайнството Господна вечеря?

Отговор: След като приемат тайнството Господна вечеря християните са задължени сериозно да обмислят своето поведение по време на тайнството и онова, което са постигнали в резултат на него¹. Ако са намерили съживление и утеха, те трябва да благославят Бога за това², да се молят за продължаването на това състояние³, да внимават да не допускат връщане към греховността⁴, да изпълняват дадените оброци⁵ и да насърчават сами себе си в редовното посещение на това тайнство⁶. Ако не открият някаква полза за себе си в момента, да прегледат по-прецизно своята подготовка и поведението си по време на тайнството⁷; и ако пред Бога и пред собствената си съвест одобрят онова, което са сторили като подготовка и по време на тайнството, трябва да очакват плодовете от тайнството в определеното за това време⁸. Ако осъзнаят, че са допуснали недостатъци както при подготовката така и в поведението си по време на тайнството, те трябва да се смирят⁹ и да продължат да участват в тайнството с по-голямо внимание и старание¹⁰.

1 Пс. 28:7; 85:8; I Кор. 11:7,30-31 / ² II Лет. 30:21-23,25-26; Деян. 2:42,46-47 / ³ Пс. 36:10; Пес. 3:4; I Лет. 29:18 / ⁴ I Кор. 10:3-5,12 / ⁵ Пс. 50:14 / ⁶ I Кор. 11:25-26; Деян. 2:42-46 / ⁷ Пес. 5:1-6; Екл. 5:1-6 / ⁸ Пс. 123:1-2; 42:5,8; 43:3-5 / ⁹ II Лет. 30:18-19 / ¹⁰ II Кор. 7:11; I Лет. 15:12-14

176 Въпрос: В какво отношение тайнствата водно Кръщение и Господна вечеря са сходни?

Отговор: Тайнствата водно Кръщение и Господна вечеря са сходни по това, че техен автор е Бог¹; духовното съдържание и на двете се гради върху Христос и Неговите заслуги²; и двете са печат на един и същ Завет³; трябва да се извършват единствено от служители на благовестието⁴ и да продължават да се отслужват в Христовата Църква до повторното Му идване⁵.

1 Мат. 28:19; I Кор. 11:23 / ² Римл. 6:3-4; I Кор. 10:16 / ³ Римл. 4:11; Кол. 2:12; Мат. 26:27-28 / ⁴ Йоан 1:33; Мат. 28:19; I Кор. 11:23; 4:1; Евр. 5:4 / ⁵ Мат. 28:19-20; I Кор. 11:26

177 Въпрос: По какво се различават тайнствата водно Кръщение и Господна вечеря?

Отговор: Тайнствата водно Кръщение и Господна вечеря се различават по това, че водното Кръщение трябва да се отслужва само веднъж, с вода, като знак и печат на новорождението и присаждането ни в Христос¹, и то се изпълнява дори и при невръстни деца²; докато Господната вечеря трябва да се отслужва често, с елементите хляб и вино, за да представя и изобразява Христос като духовна храна за душата³, както и да потвърждава нашето пребъдване и израстване в Него⁴; Господната вечеря се дава само на хора на възраст, способни да изпитват себе си⁵.

1 Мат. 3:11; Тит 3:5; Гал. 3:27 / ² Бит. 17:7,9; Деян. 2:38-39; I Кор. 7:14 / ³ I Кор. 11:23-26 / ⁴ I Кор. 10:16 / ⁵ I Кор. 11:28-29

178 Въпрос: Какво представлява молитвата?

Отговор: Молитвата е изразяване на нашите желания пред Бога¹, в името на Христос², с помощта на Неговия Дух³; като изповядваме греховете си⁴ и с благодарност признаваме милостите Му⁵.

1 Пс. 57:8 / ² Йоан 16:23 / ³ Римл. 8:26 / ⁴ Пс. 32:5-6; Дан. 9:4 / ⁵ Фил. 4:6

179 Въпрос: Само на Бога ли трябва да се молим?

Отговор: Тъй като само Бог може да познава и изпитва човешките сърца¹, да чува прошенията², да прощава греховете³ и да изпълнява желанията на всички⁴; и защото единствено в Него трябва да вярваме⁵, и пред Него да принасяме поклонението си⁶; то и молитвите, които са специална част от поклонението⁷, трябва да се отправят от всички единствено към Него⁸ и към никой друг⁹.

1 III Цар. 8:39; Деян. 1:24; Римл. 8:27 / ² Пс. 65:2 / ³ Мих. 7:18 / ⁴ Пс. 145:18 / ⁵ Римл. 10:14 / ⁶ Мат. 4:10 / ⁷ I Кор. 1:2 / ⁸ Пс. 50:15 / ⁹ Римл. 10:14

180 Въпрос: Какво означава да се молим в името на Христос?

Отговор: Да се молим в името на Христос, в послушание към Неговата заповед и като израз на упование в обещанията Му, означава да просим милост заради Него¹ – не само като просто споменаваме името Му², но и като черпим насърчение да се молим и дързост, сили и надежда за приемането на молитвата ни от Христос и Неговото посредничество³.

1 Йоан 14:13-14; 16:24; Дан.9:17 / ² Мат.7:21 / ³ Евр.4:14-16; I Йоан 5:13-15

181 Въпрос: Защо трябва да се молим в името на Христос?

Отговор: Тъй като греховността на човека и отдалечеността му от Бога по тази причина са толкова големи, че не е възможно да имаме какъвто и да било достъп до присъствието Му без посредник¹; и след като на небето или на земята няма друг определен или достоен за това славно дело освен единствено Христос², ние трябва да се молим само в Неговото и в ничие друго име³.

1 Йоан 14:6; Ис. 59:2; Еф. 3:12 / ² Йоан 6:27; Евр. 7:25-27; I Тим. 2:5 / ³ Кол. 3:17; Евр. 13:15

182 Въпрос: Как Духът ни помага да се молим?

Отговор: Тъй като ние не знаем за какво би трябвало да се молим, Духът ни помага в нашата немощ, като ни прави способни да осъзнаем за кого, за какво и как трябва да отправяме молитви; чрез действията Си (макар и не във всички хора, нито във всеки момент в една и съща степен) Той събужда в сърцата ни прозрение, съзнание и благодатни дарове, които са необходимо условие за правилното изпълняване на това задължение¹.

1 Римл. 8:26-27; Пс. 10:17; Зах. 12:10

183 Въпрос: За кого трябва да се молим?

Отговор: Трябва да се молим за цялата Христова Църква на земята¹; за гражданските власти² и църковните служители³; за нас самите⁴, за братята ни по вяра⁵, дори за враговете ни⁶; и за всички хора, които са живи в момента⁷ или на които предстои да се родят⁸. Но не трябва да се молим за мъртвите⁹, нито за онези, за които се знае, че са извършили смъртен грях¹⁰.

1 Еф. 6:18; Пс. 28:9 / ² I Тим. 2:1-2 / ³ Кол. 4:3 / ⁴ Бит. 32:11 / ⁵ Яков 5:16 / ⁶ Мат. 5:44 / ⁷ I Тим. 2:1-2 / ⁸ Йоан 17:20; II Цар. 7:29 / ⁹ II Цар. 12:21-23 / ¹⁰ I Йоан 5:16

184 Въпрос: За какво трябва да се молим?

Отговор: Трябва да се молим за всичко, което допринася за Божията слава¹, за доброто на Църквата², на самите нас³ и на другите⁴; но не и за нещо, което е незаконно⁵.

1 Мат. 6:9 / ² Пс. 51:18; 122:6 / ³ Мат. 7:11 / ⁴ Пс. 125:4 / ⁵ I Йоан 5:14

185 Въпрос: Как трябва да се молим?

Отговор: Трябва да се молим със страхопочитание пред Божията царственост¹ и с дълбоко съзнание за собственото ни недостойнство², ограниченост³ и греховност⁴; с покаяно⁵, благодарно⁶ и отворено сърце⁷; с разбиране⁸, вяра⁹, искреност¹⁰, ревност¹¹, с любов¹² и постоянство¹³; с търпение пред Него¹⁴, смирено подчинени на волята Му¹⁵.

1 Екл. 5:1 / ² Бит. 18:27; 32:10 / ³ Лука 15:17-19 / ⁴ Лука 18:13-14 / ⁵ Пс. 51:17 / ⁶ Фил. 4:6 / ⁷ I Цар. 1:15; 2:1 / ⁸ I Кор. 14:15 / ⁹ Марк 11:24; Яков 1:6 / ¹⁰ Пс. 145:18; 17:1 / ¹¹ Яков 5:16 / ¹² I Тим. 2:8 / ¹³ Еф. 6:18 / ¹⁴ Мих. 7:7 / ¹⁵ Мат. 26:39

186 Въпрос: Какво ръководство ни е дал Бог, за да ни направлява в задължението ни да се молим?

Отговор: Цялото Божие Слово може да ни бъде от полза, за да ни направлява в задължението да се молим¹; но конкретното ръководно правило е онази форма на молитва, на която нашият Спасител Христос учи Своите ученици, всеобщо наричана Господна молитва².

1 I Йоан 5:14 / ² Мат. 6:9-13; Лука 11:2-4

187 Въпрос: Как трябва да се използва Господната молитва?

Отговор: Господната молитва не служи само за ръководство – като образец, в съответствие с който трябва да се молим. Тя може да се използва и като молитва, така че трябва да се отправя с разбиране, вяра, страхопочитание, съпътствана и с другите благодатни дарове, необходими за правилното изпълнение на задължението да се молим¹.

1 Мат. 6:9 срв. с Лука 11:2

188 Въпрос: От колко части се състои Господната молитва?

Отговор: Господната молитва се състои от три части: въведение, прошения и заключение.

189 Въпрос: На какво ни учи въведението към Господната молитва?

Отговор: Въведението към Господната молитва (изразено с думите: “Отче наш, Който си на небесата”¹) ни учи, когато се молим, да се приближаваме към Бога с увереност в Неговата бащинска доброта и че имаме достъп до нея²; със страхопочитание и всички други характеристики, присъщи на детското отношение към бащата³, с копнеж по небесата⁴ и подобаващо прозрение за Неговата върховна сила, царственост и милостиво принизяване⁵; както и да се молим заедно с другите и за тях⁶.

1 Мат. 6:9 / ² Лука 11:13; Римл. 8:15 / ³ Ис. 64:9 / ⁴ Пс. 123:1; Плач Йер. 3:41 / ⁵ Ис. 63:15-16; Неем. 1:4-6 / ⁶ Деян. 12:5

190 Въпрос: За какво се молим в първото прошение?

Отговор: В първото прошение (което гласи: “Да се свети Твоето име”¹), признавайки пълната си неспособност и неохота, своята и на всички хора, да почитаме правилно Бога², ние се молим Бог чрез благодатта Си да даде способност и желание – на нас и на другите – да познаваме, да отдаваме признание и високо да ценим Него³, Неговите титли⁴, атрибути⁵, наредби, Словото Му⁶, делата Му и всичко, чрез което Той благоволява да изяви Себе Си⁷, както и да Го прославяме с мисли, думи⁸ и действия⁹; молим се Той да премахне и да ни предпази от атеизма¹⁰, невежеството¹¹, идолопоклонството¹², оскверняването¹³ и всичко, което би Го оскърбило¹⁴; както и чрез Своето властващо над всичко провидение Бог да ръководи и направлява всяко нещо за Своя собствена прослава¹⁵.

1 Мат. 6:9 / ² II Кор. 3:5; Пс. 51:15 / ³ Пс. 67:2-3 / ⁴ Пс. 83:18 / ⁵ Пс. 86:10-13,15 / ⁶ II Сол. 3:1; Пс. 147:19-20; 138:1-3; II Кор. 2:14-15 / ⁷ Пс. 145:1-21; 8:1-9 / ⁸ Пс. 103:1; 19:14 / ⁹ Фил. 1:9,11 / ¹⁰ Пс. 67:1-4 / ¹¹ Еф. 1:17-18 / ¹² Пс. 97:7 / ¹³ Пс. 74:18,22-23 / ¹⁴ IV Цар. 19:15-16 / ¹⁵ II Лет. 20:6,10-12; Пс. 83:1-18; 140:4,8

191 Въпрос: За какво се молим във второто прошение?

Отговор: Във второто прошение (което гласи: “Да дойде Твоето царство”¹), като признаваме, че по естество самите ние, както и цялото човечество, се намираме под властта на греха и на Сатана², се молим: царството на греха и на Сатана да бъде унищожено³, благовестието да се разпространява по целия свят⁴, евреите да бъдат призовани⁵, пълното число на езичниците да бъде въведено в Христовата Църква⁶, чиито нужди от всички служители и тайнства на благовестието да бъдат задоволени⁷, тя да бъде очистена от поквара⁸, да бъде зачитана и подпомагана от гражданските власти⁹; Христовите наредби да се изпълняват точно и да допринасят за обръщението на онези, които са все още потънали в греховете си, както и за утвърждаването, утехата и съграждането на вече обърналите се¹⁰; Христос да властва в сърцата ни тук¹¹ и да настъпи по-скоро времето на повторното Му идване и на нашето вечно царуване с Него¹²; и Той да благоволи така да прилага силата на Своето царство по целия свят, както би било най-добре за постигането на тези цели¹³.

1 Мат. 6:10 / ² Еф. 2:2-3 / ³ Пс. 67:1,18; Откр. 12:10-11 / ⁴ II Сол. 3:1 / ⁵ Римл. 10:1 / ⁶ Йоан 17:9,20; Римл. 11:25-26; Пс. 67:1-7 / ⁷ Мат. 9:38; II Сол. 3:1 / ⁸ Мал. 1:11; Соф. 3:9 / ⁹ I Тим. 2:1-2 / ¹⁰ Деян. 4:29-30; Еф. 6:18-20; Римл. 15:29-30,32; II Сол. 1:11; 2:16-17 / ¹¹ Еф. 3:14-20 / ¹² Откр. 22:20 / ¹³ Ис. 64:1-2; Откр. 4:8-11

192 Въпрос: За какво се молим в третото прошение?

Отговор: В третото прошение (което гласи: “Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята”¹), като признаваме, че по естество ние и всички хора, не само сме напълно неспособни и не проявяваме желание да познаем Божията воля и да я изпълняваме², но и сме склонни да се бунтуваме срещу Словото Му³, да се оплакваме и да негодуваме срещу Неговото провидение⁴ и съвсем охотно да следваме волята на плътта и на дявола⁵; ние се молим Бог чрез Духа Си да отнеме от нас и от другите всяка слепота⁶, слабост⁷, неохота⁸, извратеност на сърцето⁹; и чрез Своята благодат да ни даде способност и желание да познаваме, изпълняваме, и се покоряваме на волята Му във всичко¹⁰, със смирение¹¹, радост¹², вярност¹³, усърдие¹⁴, ревност¹⁵, искреност¹⁶ и последователност¹⁷, както постъпват ангелите на небето¹⁸.

1 Мат.6:10 / ² Римл.7:18; Йов 21:14; I Кор.2:14 / ³ Римл. 8:7 / ⁴ Изх. 17:7; Числ. 14:2 / ⁵ Еф. 2:2 / ⁶ Еф. 1:17-18 / ⁷ Еф. 3:16 / ⁸ Мат. 26:40-41 / ⁹ Йер. 31:18-19 / ¹⁰ Пс. 119:1,8,35-36; Деян. 21:14 / ¹¹ Мих. 6:8 / ¹² Пс. 100:2; II Цар. 15:25-26 / ¹³ Ис. 38:3 / ¹⁴ Пс. 119:4-5 / ¹⁵ Римл. 12:11 / ¹⁶ Пс. 119:80 / ¹⁷ Пс. 119:112 / ¹⁸ Ис. 6:2-3; Мат. 18:10

193 Въпрос: За какво се молим в четвъртото прошение?

Отговор: В четвъртото прошение (което гласи: “Дай ни днес ежедневния хляб”¹), като признаваме, че в Адам и поради собствените ни грехове сме загубили правото си на всички материални благословения в този живот, и заслужаваме Бог напълно да ни лиши от тях и да обрече на проклятие употребата им в нашия живот²; както и че нито те сами по себе си са способни да поддържат живота ни³, нито ние можем да ги заслужим⁴ или, използвайки изобретателността си, да ги създадем⁵, но сме склонни да ги желаем⁶, придобиваме⁷ и използваме по незаконен начин⁸; ние се молим за себе си и за другите, както те така и ние, надявайки се всеки ден на Божието провидение при използването на законни средства, да можем, като безвъзмезден дар от Него и както според бащинската Му мъдрост би било най-добре, да се наслаждаваме на достатъчно количество от тях⁹ и то да бъде продължавано и благославяно за нас в святото им и разумно използване¹⁰ и в удовлетвореността ни от тях¹¹; както и да бъдем предпазвани от всичко, което не способства за поддържането на живота и удобствата ни тук на земята¹².

1 Мат. 6:11 / ² Бит. 2:17; 3:17; Римл. 8:20-22; Йер. 5:25; Втор. 28:15-17 / ³ Втор. 8:3 / ⁴ Бит. 32:10 / ⁵ Втор. 8:17-18 / ⁶ Йер. 6:13; Марк 7:21-22 / ⁷ Ос.12:7 / ⁸ Яков 4:3 / ⁹ Бит. 43:12-14; 28:20; Еф.4:28; II Сол. 3:11-12; Фил.4:6 / ¹⁰ I Тим. 4:3-5 / ¹¹ I Тим. 6:6-8 / ¹² Пр. 30:8-9

194 Въпрос: За какво се молим в петото прошение?

Отговор: В петото прошение (което гласи: “И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници”¹), като признаваме, че ние и всички други сме виновни и за първородния и за действителните ни грехове, и поради това сме длъжници пред Божието правосъдие; и че нито ние, нито някое друго създание може да постигне и най-незначителното покритие на този дълг²; ние се молим, за себе си и другите, Бог чрез безвъзмездната Си благодат, благодарение на послушанието и умилостивението на Христос, приемано и прилагано спрямо нас чрез вяра, да ни оправдае както по отношение на вината, така и на наказанието за греха³, да ни приеме чрез Възлюбения Си⁴, да продължи Неговата благосклонност и благодат към нас⁵, да прости ежедневните ни прегрешения⁶ и да ни изпълни с мир и радост, като ни дава с всеки изминал ден все повече и повече увереност в опрощението ни⁷; за което получаваме дързост да се молим и насърчение да го очакваме, когато имаме у себе си свидетелството, че от сърце сме простили на другите техните прегрешения⁸.

1 Мат. 6:12 / ² Римл. 3:9-12,19; Мат. 18:24-25; Пс. 130:3-4 / ³ Римл. 3:24-26; Евр. 9:22 / ⁴ Еф. 1:6-7 / ⁵ II Петър 1:2 / ⁶ Ос. 14:2; Йер. 14:7 / ⁷ Римл. 15:13; Пс. 51:7-10,12 / ⁸ Лука 11:4; Мат. 11:14-15; 18:35

195 Въпрос: За какво се молим в шестото прошение?

Отговор: В шестото прошение (което гласи: “И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия”¹), като признаваме, че премъдрият, справедлив и всемилостив Бог, в името на различни святи и праведни цели, може да постанови нещата така, че да бъдем нападнати, възпрени и за известно време оставени в плен на изкушения²; че Сатана³, светът⁴ и плътта са готови с голяма сила да ни отклонят и впримчват в капаните си⁵; че ние, дори и след опрощението на греховете ни, заради своята поквареност⁶, слабост и недостатъчна бдителност⁷, не само е възможно да станем подвластни на изкушения и занапред да излагаме себе си на такива⁸, но също да бъдем неспособни и да нямаме желание да им противостоим, да се съвземаме след тях и да се усъвършенстваме в тази насока⁹; както и че заслужаваме да бъдем оставени под тяхното господство¹⁰; ние се молим Бог да властва над света и над всичко в него¹¹, да подчинява плътта¹² и да възпира Сатана¹³, да управлява всяко нещо¹⁴, да ни дарява и благославя с всички средства на благодатта¹⁵, да ни съживява, за да бъдем бдителни при прилагането им; и така ние и всички вярващи в Него да можем чрез провидението Му да бъдем предпазвани от изкушенията за грях¹⁶; или, ако бъдем изкушени, чрез Неговия Дух да получим могъща подкрепа и способност да устояваме по време на изкушението¹⁷; или когато изпаднем в грях, да бъдем привдигнати отново и подпомогнати да се съвземем от греха¹⁸, и да получим освещение и да израснем в него¹⁹; така че освещението и спасението ни да бъдат усъвършенствани²⁰, Сатана стъпкан под краката ни²¹, а самите ние напълно освободени от греха, изкушенията и всяко зло, завинаги²².

1 Мат. 6:13 / ² II Лет. 32:31 / ³ I Лет. 21:1 / ⁴ Лука 21:34; Марк 4:19 / ⁵ Яков1:14 / ⁶ Гал. 5:17 / ⁷ Мат. 26:41 / ⁸ Мат. 26:69-72; Гал. 2:11-14; II Лет. 16:7-10 / ⁹ Римл. 7:23-24; I Лет. 21:1-4; II Лет. 18:3; 19:2 / ¹⁰ Пс. 81:11-12 / ¹¹ Йоан 17:15 / ¹² Пс. 51:10; Пс. 119:133 / ¹³ II Кор. 12:7-8 / ¹⁴ I Кор. 10:12-13 / ¹⁵ Евр. 13:20-21 / ¹⁶ Мат. 26:41; Пс. 19:13 / ¹⁷ Еф. 3:14-17; I Сол. 3:13; Юда 1:24 / ¹⁸ Пс. 51:12 / ¹⁹ I Петър 5:8-10 / ²⁰ II Кор. 13:7,9 / ²¹ Римл. 16:20; Зах. 3:2; Лука 22:31-32 / ²² Йоан 17:15; I Сол. 5:23

196 Въпрос: На какво ни учи заключението на Господната молитва?

Отговор: Заключението на Господната молитва (което гласи: “Защото царството е Твое и силата, и славата, до вековете. Амин”¹) ни учи да подкрепяме прошенията си с основания², които да черпим не от някакво достойнство у самите нас или което и да било друго създание, а от Бога³; и молитвите ни да бъдат съпътствани с хваления⁴, приписващи единствено на Бога вечно върховенство, всемогъщество и славно съвършенство⁵. В това отношение Той е способен и желае да ни помогне⁶; така че трябва чрез вяра да се одързостяваме да Го умоляваме за това⁷ и смирено да уповаваме на Него, че ще изпълни исканията ни⁸. И, за да засвидетелстваме това свое желание и увереност, да казваме “Амин”⁹.

1 Мат. 6:13 / ² Римл. 15:30 / ³ Дан. 9:4,7-9,16-19 / ⁴ Фил. 4:6 / ⁵ I Лет. 29:10-13 / ⁶ Еф. 3:20-21; Лука 11:13 / ⁷ II Лет. 20:6,11 / ⁸ II Лет. 14:11 / ⁹ I Кор. 14:16; Откр. 22:20-21

Заглавна страница

превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997

---