| Назад | Напред |
Глава IX
ЗА СВОБОДНАТА ВОЛЯ1. Бог е дарил волята на човека с такава естествена свобода, която не е нито принуждавана, нито – чрез някаква абсолютна природна необходимост предопределена да върши добро или зло1.
1 Яков 1:13-14; Втор. 30:19; Ис. 7:11-12; Мат. 17:12; Йоан 5:40; Яков 4:7
2. Човекът, в своето състояние на непорочност, е имал свободата и силата да желае и да върши онова, което е добро и угодно на Бога1. Но той е подлежал на промяна, така че да е възможно да отпадне от това състояние2.
1 Екл. 7:29; Бит. 1:26,31; Кол. 3:10 / 2 Бит. 2:16-17; 3:6,17
3. Изпадайки в състояние на грях, човек напълно загубва всяка способност да желае каквото и да било духовно добро, съпътстващо спасението1. Така като естествен човек, съвсем неспособен на духовно добро2 и мъртъв в греха3, той не може със собствени сили да промени себе си или да се подготви за такава промяна4.
1 Римл. 8:7-8; Йоан 6:44,65; 15:5; Римл. 5:5 / 2 Римл. 3:9-10,12,23 / 3 Еф. 2:1,5; Кол. 2:13 / 4 Йоан 6:44,65; 3:3,5-6; I Кор. 2:14; Тит 3:3-5
4. Когато Бог промени грешника и го доведе до състояние на благодат, Той го освобождава от робството му на греха1, в което е по естество; и единствено чрез Своята благодат Бог го прави способен свободно да желае и да върши онова, което в духовен план е добро2. Тази промяна е все пак такава, че поради все още съществуващата поквара, човек не желае напълно, нито единствено онова, което е добро, а се стреми също и към онова, което е зло3.
1 Кол. 1:13; Йоан 8:34,36; Римл. 6:6-7 / 2 Фил. 2:13; Римл. 6:14,17-19,22 / 3 Гал. 5:17; Римл. 7:14-25; I Йоан 1:8,10
5. Волята на човека ще бъде съвършено и неизменно свободна да върши единствено добро едва в състоянието на прослава1.
1 Евр. 12:23; I Йоан 3:2; Юда 1:24; Откр. 21:27
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997