| Назад | Напред |
Глава VIII
ЗА ХРИСТОС КАТО ПОСРЕДНИК1. Според вечния Си план Бог благоволи да избере Господ Исус, Своя единороден Син, и да Го направи Посредник между Бог и човека1, да бъде Пророк2, Свещеник3 и Цар4, Глава и Спасител на Неговата Църква5, Наследник на всичко6 и Съдия на света7. От предвечността Бог Го е дарил с хора, които да са Негово потомство8 и в определеното време чрез Него да бъдат изкупени, призовани, оправдани, осветени и прославени9.
1 Ис. 42:1; I Петър 1:19-20; Йоан 3:16; I Тим. 2:5 / 2 Деян. 3:20,22; виж Втор. 18:15 / 3 Евр. 5:5-6 / 4 Пс. 2:6; Лука 1:33; виж Ис. 9:5-6; Деян. 2:29-36; Кол. 1:13 / 5 Еф. 5:23 / 6 Евр. 1:2 / 7 Деян. 17:31 / 8 Йоан 17:6; Пс. 22:30; Ис. 53:10; Еф. 1:4 / 9 I Тим. 2:6; Ис. 55:4-5; I Кор. 1:30; Римл. 8:30
2. Божият Син, втората Личност от Триединството, като съвършен и вечен Бог, единосъщен и равен с Отца, когато настъпва определеното време, прие човешко естество1 с всички характерни за него качества и немощи, но без грях2 – Той бе заченат чрез силата на Святия Дух в утробата на девицата Мария, от нейната същност3. Така две цялостни и завършени, но различни естества, божественото и човешкото, бяха неразделно свързани в една Личност, без да преминават едно в друго, без да се съчетават или смесват4. Тази Личност е изцяло Бог и изцяло човек, но тя е неповторима – това е Христос, единственият Посредник между Бога и човека5.
1 Йоан 1:1,14; I Йоан 5:20; Фил. 2:6; Гал. 4:4 / 2 Фил. 2:7; Евр. 2:14,16-17; 4:15 / 3 Лука 1:27,31,35; Гал. 4:4; виж Мат. 1:18,20-21 / 4 Мат. 16:16; Кол. 2:9; Римл. 9:5; I Тим. 3:16 / 5 Римл. 1:3-4; I Тим. 2:5
3. Господ Исус, в човешкото Си естество, съединено по такъв начин с божественото, бе осветен и помазан със Святия Дух, без ограничение1. У Него се съдържат всички съкровища на премъдростта и знанието2, у Него Отец е благоволил да се всели съвършената пълнота3, за да стане възможно, тъй като е свят, невинен, непорочен и изпълнен с благодат и истина4, Той да бъде напълно подготвен да изпълни служението Си на Посредник и Поръчител5. Исус не пое сам това служение, а бе призован за него от Своя Отец6, Който е поверил в ръцете Му цялата сила и съдебна власт, като Му е заповядал да ги упражнява7.
1 Пс. 45:7; Йоан 3:34; виж Ис. 61:1; Лука 4:18; Евр. 1:8-9 / 2 Кол. 2:3 / 3 Кол. 1:19 / 4 Евр. 7:26; Йоан 1:14 / 5 Деян. 10:38; Евр. 12:24; 7:22 / 6 Евр. 5:4-5 / 7 Йоан 5:22,27; Мат. 28:18; Деян. 2:36
4. Господ Исус пое това служение с най-голяма готовност1. За да може да го осъществи, Той бе поставен под Закона2, който изпълни съвършено3, понасяйки най-страшни скърби в душата Си4 и най-болезнени мъчения в тялото Си5; Той бе разпънат и умря6, погребан бе и остана под властта на смъртта, но без да види изтление7. На третия ден Той възкръсна от мъртвите8 със същото тяло, с което бе страдал9 – с това тяло се и възнесе на небето, където седна отдясно на Своя Отец10 и ходатайства за нас11. Той ще се върне, за да съди хора и ангели в края на света12.
1 Пс. 40:7-8; виж Евр. 10:5-10; Йоан 4:34; 10:18; Фил. 2:8 / 2 Гал. 4:4 / 3 Мат. 3:15; 5:17; Евр. 5:8-9 / 4 Мат. 26:37-38; Лука 22:44; Мат. 27:46 / 5 Мат. 26:67-68; 27:27-50 / 6 Марк 15:24,37; Фил. 2:8 / 7 Мат. 27:60; Деян. 2:24,27; 13:29,37; Римл. 6:9 / 8 I Кор. 15:3-4 / 9 Лука 24:39; Йоан 20:25,27 / 10 Лука 24:50-51; I Петър 3:22 / 11 Римл. 8:34; Евр. 7:25; виж 9:24 / 12 Деян. 1:11; Йоан 5:28-29; Римл. 14:10б; Деян. 10:42; Мат. 13:40-42; Юда 1:6; виж II Петър 2:4
5. Господ Исус, чрез съвършеното Си послушание и саможертвата, която Той чрез вечния Дух принесе веднъж на Бога, напълно удовлетвори правосъдието на Своя Отец1; и като откуп постигна не само примирение, но и вечно наследство в небесното царство за всички, които Отец Му е поверил2.
1 Римл. 5:19; Евр. 9:14; 10:14; Еф. 5:2; Римл. 3:25-26 / 2 Дан. 9:24; II Кор. 5:18; Кол. 1:20; Еф. 1:11,14; Евр. 9:12,15; Йоан 17:2
6. Въпреки че Христос не бе извършил изкупителното дело преди Своето въплъщение, силата, ефективността и ползотворността и благотворността на това дело се разпростират върху избраните през всички векове, от самото начало на света – в и чрез онези обещания, първообрази и жертви, с които Той бе разкриван и представян като потомството на жената, което ще нарани главата на змията, и Агнето заклано още от началото на света. Този Христос е същият вчера, днес и завинаги1.
1 Гал. 4:4-5; Бит. 3:15; I Кор. 10:4; Откр. 13:8; Евр. 13:8; виж Римл. 3:25; Евр. 9:15
7. В Своето служение на Посредник Христос действа съобразно и двете Си естества, като чрез всяко от тях върши онова, което е присъщо на него1; но поради единството на Неговата същност характерното за едното от тези естества в Писанието понякога се приписва на личността, за която е свойствено другото естество2.
1 Йоан 10:17-18; I Петър 3:18; Евр. 1:3; виж 9:14 / 2 Деян. 20:28; Лука 1:43; виж Римл. 9:5
8. Христос предоставя и осъществява спасението сигурно и ефективно за всички онези, за които го е извоювал1 – като ходатайства за тях2 и им дава откровение, в и чрез Словото за тайните на спасението3; като ги убеждава ефективно чрез Духа Си да вярват и да се покоряват, и като ръководи сърцата им чрез Своето Слово и Дух4; като побеждава всичките им врагове чрез всемогъщата Си сила и мъдрост. Това Той върши по начини и пътища напълно съзвучни с Неговия удивителен и необхватен план5.
1 Йоан 6:37,39; 10:15-16,27-28 / 2 I Йоан 2:1; Римл. 8:34 / 3 Йоан 15:15; Еф. 1:9; Йоан 17:6 / 4 Йоан 14:26; II Кор. 4:13; Римл. 8:9,14; 15:18-19; Йоан 17:17 / 5 Пс. 110:1; I Кор. 15:25-26; Кол. 2:15; Лука 10:19
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997