ЖАН КАЛВИН Наставление във вярата
| Съдържание |
Историческо въведение
Когато през 1536 огненият проповедник Гийом Фарел спира един известен пътуващ учен на име Жан Калвин[1] и го убеждава да остане и да преподава Библията в Женева, градът е бил религиозна и духовна пустиня. В предишните години женевците са изгонили римокатолическия епископ и градоначалника, но тяхното протестантство се е състояло само в непосещаване на литургиите. Те са се освободили от игото на епископа, но не са желаели да приемат Христовото иго. Отхвърляйки всякаква религиозна власт, те не са имали и най-малката представа каква би могла да бъде християнската вяра. Главните им грижи са били парите, бизнеса, удоволствията и спорта.
Непоколебимото намерение на Фарел и Калвин, обаче, е да създадат отново новозаветно християнство в Женева, да го заявят отново като Вяра, да го създадат отново като Живот, да го установят отново като Църква. Великият йезуитски теолог кардинал Белармин, 1542-1621, честно признава, че преди да дойде Реформацията не е имало нищо установено в света: нямало е строгост в църковните съдилища, нямало е дисциплина в нравите, нямало е ученост в святите писания, нямало е почтителност в божествените неща, нямало е религия.[2] Това, че целта на френските реформатори тогава е била в същността си позитивна и изграждаща, се вижда ясно в Декларацията на Френската Църква от 1559, чийто Член 31 определя Реформаторите като хора, които Бог е издигнал извънредно, за да построят отново Църквата, която е била в развалини и запустение. Френската дума за “реформирам”[3] всъщност означава “да формирам отново.” Глаголът “протестирам” не означава протестирам срещу (католицизма), а, от латинската дума protestari, да свидетелствувам, да заявя публично. Следователно, Фарел и Калвин са били реформатори и протестанти в първоначалния смисъл на тези думи. Те са били решени да формират отново християнството и да го заявят публично.
Именно при тези обстоятелства и по предложение на Фарел Калвин пише на френски това Наставление във вярата и го издава през 1537. намерението му не е да печели възхищението на учените, а да вдъхнови проста вяра в хората в Женева. Този труд представя на обикновените хора най-същностното от неговите Институти от 1536.[4] Това всъщност е популярното резюме на самия Калвин върху неговата най-ранна Institutio. Както заглавието Наставление във вярата показва, този труд е по същността си назидателен. Въздържайки се от спорове и атаки срещу римокатолическата църква, той дава позитивните основи на християнската вяра. Целта му е духовно изграждане и религиозно обучение. Този ранен труд на Калвин изявява живата вяра на реформираното християнство[5] в цялата му простота и величие. Това е една от малкото книги, които самият Калвин грижливо пише и редактира.[6] Странното е, че такова изумително изявление на вярата скоро излиза от обръщение, бива напълно изгубено, и е погребано под по-късните обемни и предимно полемични произведения на Реформатора. Историците за знаели за неговото съществуване и са се чудели как изглежда книгата. Триста и четиридесет години след издаването му най-после един оригинален екземпляр (печатан с готически шрифт и без ударения) е открит в Париж през 1877 от Бордие. Той бива издаден отново в Женева през 1878 от А. Рилие и Т. Дюфур; в Германия през 1880 и 1926; в Италия през 1935; и сега накрая в Америка като ключ за разбирането на ранната протестантска вяра като цяло и конкретно на Калвин.
Можем лесно да видим голямата теологична и историческа важност на Наставление във вярата. В продължение на векове исориците са търсели тайната на произхода на Реформацията и развитието в старите трудове на Реформаторите, но се е оказало невъзможно да се проследи развитието от техните трудове до ранното ядро на протестантството, по самата причина, че това жизненоважно ядро, или ключът, не се намира в по-ранните трудове на Лутер и Калвин. Едва откриването в по-ново време на някои от най-ранните протестантски трудове, като Беседа върху Римляните на Лутер от 1515-1516, Обобщение на Фарел от 1525, Обобщение на християнството на Ламбер от Авиньон от 1529 и Наставление във вярата на Калвин позволяват на съвременните европейски учени да проникнат в светая светих и да изследват жизненото ядро на Реформацията. Имено чрез такива позитивни и изграждащи трудове, и когато сме духовно обзети от тяхната първоначална сила, можем да сме в положение и да сме способни да познаваме ранното протестантство, да оценяваме правилно по-късната работа на Реформаторите и да разбираме по-нататъшното развитие на протестантската религия и теология.
Наставление във вярата е от най-голяма помощ за разбирането на самия Калвин, защото то дава ранното, подробно и позитивно ядро на неговата религия. С този ключ сега можем да отворим светилището на ранната Реформация и да видим нейната проста красота и велика сила. Нещо повече, веднъж като имаме това Наставление, ние можем да се върнем назад в историята и да разбираме по-късните трудове на Калвин, нещо, което е било невъзможно за нашите бащи. Тогава можем да осъзнаем, че много отпо-късните трудове на Калвин са от полемично естество, отговори на всякакъв вид езичество и неверие, и да оценим също превъзходната стойност на по-ранните писания на женевския Реформатор. Докато по-късните трудове на Калвин са обременени с дълги тиради и не ни позволяват да видим ясно неговата ранна позитивна ориентация и съзидателен принос, ранните творби са пророчески, тоест вдъхновени и вдъхновяващи, съзидателни и позитивни. Това е Калвин в неговите ранни дни: изпълнен с надежда и съзидателен без съмнение ранните трудове на Калвин, 1535-1541, са превъзхождащи поради характера на Калвин в началото. През 1537 Калвин е бил на около двадесет и девет години – не прекалено възрастен; все още без противници от всички страни; все още не раздразнен от всякакви неразбирания, трудности, грижи; все още не погълнат от болестта. Ранният Калвин е имал чувството на Любов към Бога и е говорел за гореща любов към ближния.
Важността на това Наставление във вярата трябва да е очевидно само по себе си на читателя. Тук той ще намери духа на ранното протестантство, което не е било нито теология, нито организация, а вдъхновение – възраждане на пророческия дух на Израел в римокатолическата църква от онова време. Нещо повече, читателят ще открие, че мисълта на това Наставление е ясна и определена, качества, които за нещастие липсват в съвременното протестантство, толкова мъгляво и студено в сравнение с онази вяра, която тогава е била светлина за ума и топлина за сърцето.
Библейските стихове в началото и в края на на това Наставление във вярата и препратките към глави в Библията са на самия Калвин. Калвин, обаче, прави препратки само към глави и затова номерата на стиховете са добавени за улеснение при препратките. Навсякъде цитатите от Писанието са представяне от самия Жан Калвин на оригиналния еврейски или гръцки текст. Калвин чете Библията през своите женевски очила. Остава, обаче, да се разбере дали неговите очила са по-добри или по-лоши от тези на съвременните изследователи на Библията. Преводачът няма и най-малкото съмнение, че бъдещите християнски поколения ще решат този въпрос в полза на женевския Реформатор и все още ще четат неговите трудове, когато съвременните баналности ще бъдат или забравени, или подложени на присмех.
Изреченията в скоби ( ) са поставени така от самия Калвин и са неразделна част от неговото Наставление във вярата. Думите в квадратни скоби [ ] са добавки от преводача, но са, като правило, думи на Калвин, взети от паралелни текстове от неговата Institutio от 1536 или 1539, или Institution от 1541.
Използването на главни букви, което може да изглежда странно за внимателния читател, е на самия Калвин.
Макар че са правени справки с всички налични издания на Opera на Калвин в подготвянето на това издание на Наставлението, бележките нормално се отнасят към ревизираното издание на Institution от 1541, което е превод на Калвин на неговата Institutio от 1539, включваща първата Institutio от 1536, редактирана от Ж. Пание, с коментар от А. Льосерф (Vol. I) и от Макс Доминице (Vol. II-IV) и издадена отново в Париж 1936-39 от La Société Les Belles Lettres. Това е най-често срещаното ревизирано издание на Калвиновата Institution. Тъй като има няколко издания на Калвинови коментари върху библейски книги, за удобство на читателя препатките към изложенията на Калвин се правят по книга, глава и стих от Библията, вместо по конкретно издание.
Този превод е преднамерено по-разговорен и по-точен от много други преводи на френска литература. Той също се стреми да следва буква по буква формата на френския текст от Наставление във вярата от 1537. Тъй като, обаче, “за другите църкви” Калвин го превежда на латински през 1538, в бележките се намират някои от латинските изрази на Калвин, които или се различават от френския текст от 1537, или може да се окажат от интерес за изследователите.
Преводачът [на английски] желае да благодари на професор Джон Т. Макнийл от Юниън Теолоджикал Семинъри в Ню Йорк за насърчението, предложенията и корекциите.
Пол Т. Фърман
[1] Калвин вече е бил известен през 1536, първо поради своя Предговор към френската Библия, отпечатан в Нюшател през 1535, и второ поради своята Institutio на латински в шест глави от 1536. Първата Institutioизявява ясно вярата, вече изложена в книги доста объркано от Фарел през 1525 и от Ламбер от Авиньон през 1529. Калвиновата Institutio от 1536 предизвиква доста спорове и противопоставяне от римокатолиците, анабаптистите и хуманистите. Калвин отговаря на своите противници с библейско мислене и цитати от Бащите на Църквата, които включва в своята Institutio, преиздадена през 1539 в седемнадесет глави. Той сам превежда тази Institutio от 1539 на френски през 1541. Въвлечен в по-нататъшни дебати и много спорове, Калвин продължава да включва в своята книга полемични и теологични материали срещу всякакъв вид противници. Така неговата книга нараства до окончателните Институти на латински от 1559, които съдържат осемдесет глави. Това окончателно издане на латински е било преведено на френски, предимно от други хора, през 1560. За да разбере напълно всички страници на това окончателно колосално издание, човек трябва първо наистина да разбере позицията на всеки противник на Калвин, който е давал повод за допълнителни раздели или глави. Тази задача не е лесна. Затова първите издания и ранните трудове на Калвин, както това Наставление във вярата (1537), трябва да са по-разбираеми за пастора и за обикновения съвременен читател.
[2] “Annis aliquot antequam Lutherana & Caluiniana haeresis oriretur, nulla ferme erat, vt ij testantur, qui etiam tunc viuebant, nulla (inquam) prope erat in iudicijs Ecclesiasticis seueritas, nulla in moribus disciplina, nulla in Sacris literis eruditio, nulla in rebus diuinis reuerentia, nulla propemodum iam erat religio.” Cardinal Bellarmine, Opera (Cologne, 1617), Vol. VI, col. 296.
[3] Фр., reformer, тогава писано без ударение на първото e.
[4] Виж главата “John Calvin: Institutes of the Christian Religion” в Books of Faith and Power, от John McNeill, pp. 29-57. New York and London, 1947.
[5] Реформираното християнство всъщност е било заявено много преди Калвин от Гийом Фарел в неговата Summaire, “Turin,” 1525, и от Ламбер от Авиньон в неговата Somme chrestienne, Marburg, 1529. Тези две книги, открити едва наскоро, а не Трудовете на св. Тома, са били източника на мисленето на Калвин.
[6] Няколко по-късни книги на Калвин са диктувани на секретари и превеждани и редактирани от помощници. Повечето от неговите Коментари са бележки, събрани от “определени хора,” най-вероятно негови ученици. Предговорите, обаче, са писани от ръката на самия Калвин.
| Съдържание | превод Copyright © Божидар Маринов, 2000