ЖАН КАЛВИН Наставление във вярата

| Съдържание |


Предговор към изданието от 1992

През август 1536 Жан Калвин, минавайки през Женева, бива убеден от Гийом[*] Фарел да остане там и да участвува в реформацията в града. Градът е заявил на 21 май 1536, че ще живее от сега нататък според закона на благовестието и Божието слово и ще премахне всички папски злоупотреби.[1] Старите структури са били премахнати. Сега трябва да се даде нов вид и форма на живота на църквата. С тази цел Калвин представя на градския съвет “Членове относно организацията на Църквата и поклонението в Женева, предложено от членовете в Съвета, 16 януари 1537.”[2]

Тези членове, писани от Калвин и Фарел, предлагат често празнуване на Святата Вечеря, създаване на дисциплина на отлъчване, постановление за пеене на псалми, “така че сърцата на всички да бъдат възбудени и подтикнати по същия начин да принасят молитви и хваления и благодарности на Бога в съгласие.” Третото постановление е било за християнското обучение. Като следствие, членовете призовават за изповед на вярата и за катехизъм. “Редът, който препоръчваме да се създаде, е да има кратко и просто обобщение на християнската вяра, което да бъде преподавано на всички деца, и в определено време в годината те да идват пред служителите и да бъдат изпитвани, и да получават по-изобилно обяснение според нуждата за способностите на всяко от тях, докато се види, че са достатъчно обучени.”

Катехизисът на Калвин от 1537, писан според препоръката на Декретите, е преведен на английски от Пол Т. Фърман и отпечатан за първи път през 1949 от Уестминстър Прес.

Катехизисът е част от една дълга традиция в християнското обучение.[3] Формата, която Калвин дава на своя катехизис през 1537, е кратко изложение на тридесет и три глави на учението. В своя катехизис от 1542 на френски, 1545 на латински, Калвин възприема метода на въпроси и отговори, който не само дава сбити, кратки изявления на християнската вяра, но също помага на ученика да формулира правилните въпроси.[4] Този катехизис замества Наставление във вярата от 1537. Но Наставление във вярата има своята стойност като кратко и стегнато обобщение на ранната теология на Калвин, която той вече е писал в Институтите от 1536.

В края на своя живот Калвин изразява съжаление, че не е имал време да пренапише своя катехизис от 1542.[5] Обаче, нуждата от катехизис е била смекчена от наличието на много катехизиси по време на пристигането на Калвин в Женева.[6] Родолф Петер изброява девет катехизиса, три от които предшествуват идването на Калвин в Женева. Тези катехизиси са били издадени като буквари за обучение по смятане и четене, както и във вярата. Някои са включвали обучение по граматика, произношение и пунктуация в допълнение към азбуката и числата. Катехизисите и букварите са се съсредоточавали върху Господната молитва, Апостолската Изповед на вярата и Закона (Десетте Заповеди). Те често са включвали библейски стихове, полезни за справяне с предизвикателствата на християнския живот и молитви за различно време през деня. Катехизисът на Калвин от 1542 е издаден с молитви, които да се използват при ставане, при сядане и ставане от масата, при отиване на работа или на училище, и при лягане в леглото вечерта.

Букварите също са включвали прости въпроси и отговори, предназначени да бъдат задавани за допускане до Господната трапеза. По-големите катехизиси са били използвани за обучение, а по-точните и прости въпроси са били изповед за допускане до Господната трапеза. Към някои издания на катехизиса на Калвин също са приложени въпроси за допускане до Господната трапеза. Като цяло въпросите са много прости, например:

В.    В кого вярвате?

О.    В Бога Баща, и в Исус Христос, Неговия Син, и в Святия Дух.

В.    Бащата, Синът и Святия Дух повече от един Бог ли са?

О.    Не.

В.    Трябва ли да служим на Бога според Неговите заповеди, или според човешките предания?

О.    Трябва да служим според Неговите заповеди, а не според човешките предания.

В.    Можете ли сами да изпълнявате Божиите заповеди?

О.    Не.

В.    Тогава кой ги изпълнява във вас?

О.    Святият Дух.

В.    А към кого се молите?

О.    Към Бога.

В.    В чие име се молите?

О.    В името на нашия Господ Исус Христос, който е наш защитник и застъпник.

В.    Колко тайнства има в християнската Църква?

О.    Две.

В.    Кои са те?

О.    Кръщението и Господната вечеря.

Калвин отдава голямо значение на обучението в християнската вяра. В Институтите на християнската религия той защитава катехизисното обучение, “в което децата и подрастващите ще излагат своята вяра пред Църквата. Но най-добрият метод на катехизисно обучение би бил да имаме учебник, написан с тази цел, съдържащ и обобщаващ в прост вид повечето от членовете на нашата религия, върху които цялата църква на вярващия трябва да е съгласна без противоречия. Десетгодишното дете ще се представя пред църквата, за да заяви своята изповед на вярата, ще бъде изпитано по всеки въпрос и ще отговаря на всеки; ако не знае нещо или не го разбира достатъчно, ще бъде учен. Така докато църквата гледа кто свидетел, той ще изповядва единната, истинна и искрена вяра, в която вярващите трябва с един ум да хвалят Бога.

Ако имахме такава дисциплина днес, това със сигурност би подбудило някои лениви родители, които безчувствено пренебрегват обучението на своите деца като въпрос без значение за тях; защото тогава не биха могли да го пренебрегват без да си навлекат общественото неодобрение.”[7]

На друго място Калвин пише, “Онези, на които Бог е дал честта да имат деца, нека да знаят, че са още повече задължени да полагат усилия децата им да бъдат правилно обучени. Така ако желаят да имат добро обучение, винаги е задължително да се започне с вярата. Защото децата могат да си придават вид, че имат всички добродетели в света, но това няма да струва нищо, ако не се боят и не почитат Бога. Колко често виждаме онези, които полагат големи усилия децата им да бъдат обучени в светските дела! Вярно е, че осигуряват превъзходни учители за своите деца, но с цел да се представят външно, за да знаят три думи на латински и да могат да покажат на масата, че разговарят свободно и могат да си придадат добър вид според светските стандарти. Но това не е въпрос на познаване на бога! Това е погрешният път! Това е да поставяш каруцата пред коня.”[8]

Калвин вярва, че образованието на детето е жизнено важно за растежа към човешката зрялост. “Когато един човек е лошо обучен от детството си, дори и цял живот да работи за да забрави извращенията, с кото е бил изпълнен, той никога не достига до положение, в което да не държи в себе си някакво петно или мръсотия. Така виждаме каква благодат Бог дава на онези, които са научени добре.”[9]

Читателите на това издание на Наставление във вярата трябва да запомнят, че Историческият предговор и бележките, които отразяват интереса и отношението на английския преводач, са писани преди повече от четиридесет години по време, когато преводачът вероятно не е имал достъп до много от трудовете на Калвин. Затова предговорът и бележките трябва да бъдат допълнени с по-актуални изследвания. Opera Selecta, както и трудовете на Форд Луис Батълс върху младия Калвин очевидно не са били достъпни за професор Фърман.

Много изследователи на Калвин биха оспорили ударението, което професор Фърман поставя върху Наставление във вярата като ранен труд, който дава истинска представа за теологията на Калвин. Вярно е, че Калвин е участвувал след това в много спорове, но някои от неговите най-добри теологични трудове са писани в края на неговата кариера. В допълнение, ранните трудове на Калвин (1535-1541) едва ли са превъзхождащи поради характера на Калвин, както твърди Фърман. Всъщност, някои от най-грубите изявления, които Калвин е писал относно учението за предопределението, се намират в Институтите от 1539.[10]

Наставление във вярата е ясно, спокойно и дори приятно изявяване на християнската вяра, писано от Калвин, когато той е на двадесет и седем-двадесет и осем години, и не повече от три или четири години след неговото зряло посвещение към християнската вяра. Вярата, към която той се е чувствувал призван и която оттогава нататък е направлявала живота му, е ясно и стегнато обобщена в Наставление във вярата. За нас днес това е класическа изповед на хуманистичен учен, който е призван да стане християнин и служител в едно хаотично и опасно време. Затова то ни помага днес да мислим и живеем като християни.

Джон Лийт



* В българския текст малките имена на двамата Реформатори са транскрибирани в техния френски вариант: Гийом Фарел (Guillaume Farel) и Жан Калвин (Jean Calvin), тъй като те са така известни сред професионалните историци и философи в България. Тъй като, обаче, голямата част от литературата за Реформацията по света и особено в Интернет е на английски, за онези от читателите, които биха искали да прочетат повече за тях, в литературата на английски те са известни повече с английския вариант на имената си: Уилиам (William) Фарел и Джон (John) Калвин. Бел. бълг. прев.

[1] Robert Kingdon, ed., Transition and Revolution: Problems and Issues of European and Reformation History (Minneapolis: Burgess Publishing Co., 1974), pp. 53-76.

[2] J. K. S. Reid, ed., Calvin: Theological Treatises, Library of Christian Classics (Philadelphia: Westminster Press, 1954), pp. 48-55.

[3] Сравни Joseph P. Christopher, St. Augustine, The First Catechetical Instruction, Ancient Christian Writers (Westminster, Md.: Newman Press, 1946); A. F. Mitchell, Catechisms of the Second Reformation; Thomas F. Torrance, The School of Faith (London: James Clarke & Co., 1959); Samuel William Carruthers, Three Centuries of the Westminster Shorter Catechism (Fredericton, New Brunswick: University of New Brunswick, 1957).

[4] Критика на катехизиса от 1542, 1545 се намира в Peter Barth, Wilhelm Niesel, and Dora Scheuner, eds., Ioannis Calvini Opera Selecta, vol. 2 (Munich: Chr. Kaiser, 1952).

[5] “Прощално обръщение към служителите.” Калвин пише катехизиса от 1542 набързо и никога е нямал свободно време да го напише отново.

[6] Rodolphe Peter, “The Geneva Primer of Calvin’s Elementary Catechism,” trans. Charles Raynal, in Calvin Studies V (Davidson, N.C., 1990). Издадено за първи път в Revue d’Histoire et de Philosophie Religieuses 45 (1965): 11-45.

[7] Calvin: Institutes of Christian Religion, ed. John T. McNeill, trans. Ford Lewis Battles, Library of Christian Classics (Philadelphia: Westminster Press, 1960), IV. 19. 13 (p. 1461).

[8] Проповед 4 върху Посланието към Тит.

[9] Проповед 121 върху Второзаконие.

[10] John Calvin, Institution of the Christian Religion (1536), trans. and ed. Ford Lewis Battles (Atlanta: John Knox Press, 1975). Виж Alexandre Ganoczy, The Young Calvin, trans. David Foxgrover and Wade Provo (Philadelphia: Westminster Press, 1987).



| Съдържание |

превод Copyright © Божидар Маринов, 2000