Послание към читателя
[Към второто издание, публикувано в Страсбург през 1539]
В Първото Издание на този труд, без да очаквам успеха, който Бог в голямата Си доброта счете за угодно да му даде, като цяло изпълних работата си без особен ентусиазъм, както обикновено при тривиалните начинания. Но когато разбрах, че всички праведни са я приели с благосклонност, каквато никога не съм смеел да пожелая, още по-малко да се надявам за нея, бивайки искрено уверен, че съм получил повече, отколкото заслужавам, реших, че ще бъде много неблагодарно, ако не се постарая, поне според моите скромни способности, да отговоря на голямата доброта, която беше изразена към мен, и която спонтанно ме подтикна към прилежност. Затова и не искам друга благосклонност от прилежните за моя нов труд освен тази, с която те вече са ме дарили отвъд моите заслуги. Чувствувам се толкова много задължен, че ще бъда доволен, ако не се счете, че съм отговорил зле на благодарността, която дължа. Бих дал този отговор много по-рано, ако за почти цели две години Господ не ме беше изпитвал по изключителен начин. Но всичко е достатъчно навреме, ако е достатъчно добро. Ще смятам, че се е появило точно навреме, когато разбера, че то произвежда добър плод за Божията Църква. Мога да добавя, че моята цел в този труд беше да подготвям и обучавам студентите по теология за изучаването на Святата Книга, за да могат и да имат добро въведение в нея, и да могат да продължават в нея със сигурни стъпки, като виждат, че аз съм се постарал да дам такова обобщение на религията във всичките й части и да я систематизирам в такъв ред, че да не е трудна за никой който е правилно запознат с нея, да изясня и какво той главно трябва да търси в Писанието, и как трябва да разглежда това, което се съдържа в него. И така, като съм постлал пътя, не смятам за необходимо в каквито и коментари на Писанието, които бих издал след това, да влизам в дълги дискусии за учения или да се разпростирам върху общи неща, и затова винаги ще ги съкращавам. По този начин ще спестя на благочестивия читател много трудности и умора, ако той идва подготвен с познание за настоящия труд като важна предпоставка. Тъй като моят Коментар върху Посланието към римляните ще даде пример за този план, по-скоро ще го оставя да говори за себе си, вместо да го заявявам с думи. Сбогом, скъпи читателю, и ако извлечеш някакъв плод от моя труд, дай ми ползата от твоите молитви към Господа.
Страсбург, 1 август 1539.
Послание към читателя
[Към френското издание, публикувано в Женева през 1545.]
За да могат моите Читатели да имат по-голяма полза от настоящия труд, желая накратко да посоча ползите, които могат да извлекат от него. Като правя това, ще им покажа целта, към която трябва да се стремят и към която трябва да насочат вниманието си като четат.
Макар че Святите Писания съдържат съвършено учение, към което не може да се добави нищо – било е угодно на нашия Господ да разкрие безкрайните съкровища на Своята мъдрост – все пак всеки човек, който не е добре запознат с тях, се нуждае от някакво ръководство и насока относно това какво трябва да търси в тях, за да не се лута насам-натам, а да следва определена посока и така да стигне до целта, за която Святият Дух го призовава.
Следователно е дълг на онези, които са получили от Бога повече светлина от другите, да помагат на простите в това отношение и така да им подават ръката си, за да ги водят и да им помагат в намирането на обобщението на това, което Бог е счел за угодно да ни научи в Своето Слово. И така, това не може да се постигне по-добре от това да се разглеждат последователно главните теми, съдържащи се в християнската философия. Защото който разбира тях, ще бъде подготвен да постигне повече напредък в Божието училище за един ден, отколкото кой да е друг човек за три месеца, доколкото той в голяма степен знае към какво да отнесе всяко изречение и да има правило, чрез което да изпитва всичко, което му се представя.
Тогава, като виждаме колко е необходимо по този начин да се помага на всички онези, които желаят да бъдат обучавани в учението за спасението, постарах се, според способността, която Бог ми е дал, да се занимая с това и с това в ума да съставя тази книга. И в началото писах на латински, за да бъде тя от полза за всички прилежни хора, от какъвто и народ да са; след това, желаейки да предам какъвто и да е плод, който се намира в нея, на моите френски сънародници, я преведох на собствения си език. Не смея да представям твърде силно свидетелство в нейна полза и да твърдя колко полезно ще бъде четенето й, за да не оценявам своя труд твърде високо. Обаче мога да обещая дотолкова, че тя ще бъде някакъв вид ключ, отварящ за всички Божии деца пряк и лесен достъп за разбирането на святата книга. Поради което, ако отсега нататък Господ ми даде средства и възможности да съставя някакви Коментари, ще използвам възможно най-голяма краткост, тъй като няма да има повод да правя дълги отклонения, тъй като по този начин съм описал всички теми, които се отнасят за християнството.
И тъй като сме принудени да признаем, че всяка истина и здраво учение произтичат от Бога, ще се осмеля да заявя какво мисля за този труд, признавайки, че това е Божие дело, а не мое. Наистина, на Него трябва да се припише похвалата за написването на тази книга. Затова моето мнение за този труд е следното: Увещавам всички, които почитат Господнето Слово, да четат тази книга и прилежно да запишат в паметта си, ако могат, на първо място, да имат обобщение на християнското учение, и, на второ място, въведение за полезно четене и на Стария, и на Новия Завет. Когато направят това, ще знаят от опит, че не съм желаел да се налагам над тях с думи. Ако някой не е способен да разбере всичко, което се съдържа в нея, той не трябва да се предава на отчаяние; а да продължава винаги да чете, надявайки се, че един текст ще му даде по-добро обяснение от друг. Над всичко бих препоръчал винаги да се прави отнасяне към Писанието в разглеждане на доказателствата, които привеждам от него.
Послание към читателя
[Към второто издание, публикувано в Страсбург през 1539]
В Първото Издание на този труд, без да очаквам успеха, който Бог в голямата Си доброта счете за угодно да му даде, като цяло изпълних работата си без особен ентусиазъм, (както обикновено при тривиалните начинания;) но когато разбрах, че е бил приет от почти всички праведни с благосклонност, която никога не съм смеел да искам, още по-малко да се надявам на нея, колкото повече искрено осъзнавах, че приемането му е отвъд моите заслуги, толкова повече смятах, че ще бъде неблагодарност от моя страна, ако, заради много любезните пожелания, които бяха изразени към мен и които сами изглеждаха че ме подканват към прилежност, не се постарая да отговоря, поне според моите скромни способности. Това се опитах да направя не само във Второто издание, но и във всяко последващо, в което този труд получаваше някакво допълнение. Но макар че не съжалявам за положения труд, никога не съм се чувствувал доволен, докато книгата не беше подредена по начина, в който сега се явява. Сега вярвам, че тя ще може да се представи достойно пред съда на всички мои читатели. Като ясно доказателство за прилежността, с която се потрудих да изпълня това служение към Божията Църква, моля за позволение да спомена, че последната зима, когато си мислех, че умирам от пристъпи на малария, колкото повече болестта ми се увеличаваше, толкова по-малко жалех себе си, за да оставя тази книга след мен, и така покажа някаква благодарност към праведните за тяхната любезна настойчивост. Бих желал да можех да им я дам по-скоро, но всичко е достатъчно скоро ако е достатъчно добро. Ще смятам, че се е появила в добро време когато я видя да произвежда повече ползи от преди за Божията Църква. Това е единственото ми желание.
И наистина би било зле за мен, ако, незадоволен само с Божието одобрение, не бях способен да презря глупавите и извратени порицания на невежите, както и злобните и неправедни порицания на нечестивите. Защото макар че с Божието благословение моето най-горещо желание да разпространявам Неговото царство и да насърчавам общественото добро – макар че напълно осъзнавам, и призовавам Бога и Неговите ангели за свидетели, че откакто започнах да упражнявам служението на учител в Църквата, моята единствена цел беше да върша добро за Църквата като поддържам чистото учение на благочестието, и все пак вярвам, че никога е нямало човек, който да е по-атакуван, жилен и разкъсван от клевети [както от изявените врагове на Божията истина, така и много недостойни хора, които са се промъкнали в Църквата – както от монаси, които са извадили расата си от своите манастири, за да разпространяват зараза навсякъде, където отидат, така и от други изверги, не по-добри от тях]. След като това писмо към читателя влезе в печатарската машина, получих достоверна информация, че в Аугсбург, където е Имперския Конгрес, се разпространява слух за моето дезертиране към папството, и това се подхранва в княжеските дворове по-охотно, отколкото може да се очаква. Това, без съмнение, е отмъщение към мен от онези, които определено не са незапознати с многобройните доказателства за моето постоянство – доказателства, които, докато отхвърлят лъжливото обвинение, ме защитават срещу него заедно с всички хуманни и безпристрастни съдии. Но дяволът с цялата си сган греши, ако си представя, че като ме атакува с порочни лъжи, може да охлади ревността ми или да намали моите усилия. Аз вярвам, че Бог, в Своята безкрайна доброта, ще ми даде сили да издържа с непоколебимо търпение в пътя на Неговото свято призвание. За това ще дам на блегочестивия читател ново доказателство в това издание.
Мога да добавя, че моята цел в този труд беше така да подготвя и обуча кандидатите за свято служение, за изследване на святата книга, че те да имат както лесно въведение в нея, така и да могат да я изследват с непоколебима стъпка; защото, ако не греша, съм дал обобщение на религията във всичките й части и съм я представил накратко в ред, който ще направи да бъде лесно за всеки, който го разбира правилно, да изясни и какво трябва главно да търси в Писанието, и към какво да отнася това, което се съдържа в него. Като съм проправил така пътя, тъй като няма да бъде необходимо в коментарите върху Писанието, които по-късно мога да издам, да влизам в дълги дискусии по доктринални въпроси и да се разпростирам върху общи неща, ще ги сбивам в тясна насока. По този начин ще се спестят много проблеми и умора за благочестивия читател, ако той идва подготвен с познание за настоящия труд като необходима предпоставка. Тъй като следваната тук система е поставена като огледало във всички мои Коментари, мисля, че е по-добре да я оставя да говори сама за себе си, вместо да давам някакво словесно обяснение за нея.
Довиждане, любезни читателю: ако извлечеш някаква полза от моя труд, подкрепи ме със своите молитви пред нашия небесен Баща.
Женева, 1 август 1559.
Ревността на онези, чиято кауза възприех,
Разду една кратка защита до цяла книга.
“Изповядвам, че съм един от онези, които чрез печалбата
пишат, и чрез писането печелят.” – Августин, Посл. 7.[Заглавна страница] [Книга I.] [Книга II.] [Книга III.] [Книга IV.] [Съдържание]