Автор

Мартин Лутер

Заглавие

Робството на волята

Ключови думи

Реформация

Подзаглавие

Страници

315

Тема:

Отговор на трактата на Еразъм,
"За свободната воля"

За четене в
Интернет
Тази книга в HTML

Година на
издаване


1525

За вашата
библиотека
Купете тази книга

Описание

Когато запитате съвременните християни в България, "Каква е основната идея на Реформацията?" те не могат да отговорят. Задайте им въпроса, "Какво е било основното противоречие между Реформаторите и католическата църква?" и те отново мълчат. Някои, по-будните от тях, може би ще отговорят нещо за папството, индулгенциите, тайнствата, свещеничеството и т.н. Но това си познание те са придобили от светските учебници по история, не от трудовете на самите Реформатори. Накратко, българските християни не познават своето духовно и интелектуално наследство. Те нямат минало. А който няма минало, няма и бъдеще.

В продължение на седем години след началото на Реформацията малко от съвременниците на Лутер осъзнават истинската точка на конфликта между смелия августински монах и чудовищната бюрократична машина на папския Рим. Както съвременните християни, много от съвременниците на Лутер се съсредоточават около видимите неща, без да виждат истинската причина за "бунта" срещу системата. Докато в крайна сметка папството решава да включи в идеологическата война срещу Реформаторите "тежката артилерия" на Рим - Десидериус Еразъм, учен, познавач на класическите езици, преводач на Библията и умел сатирик, който много преди Лутер изобличава недъзите на папската система, но отказва да се присъедини към Реформаторите, тъй като ревностният войнствен плам на Реформацията не е по-вкуса му.

За разлика от съвременниците на Лутер и за разлика от българските християни, Еразъм много ясно разбира основната идея на Реформация - абсолютното върховенство на Бога, Божието безусловно и върховно предопределение, Божията незаслужена благодат. Той добре разбира, че цялата легалистична система на Римската църква се крепи на вярата в необходимостта от дела и заслуги, за да може човекът да придобие спасението си. Лутер води войната си срещу Рим именно на основата на това противоречие - Божието предопределение срещу човешкия определящ избор, Божията благодат срещу човешките заслуги. За да разобличи Реформацията, знае Еразъм, той трябва да демонстрира, че Божията благодат трябва да бъде заслужена чрез поне някакви дела, най-малкото делото на покаяние. Но това означава, че човекът е способен без Бога да достигне до решение да се обърне към Бога; т.е. човекът трябва да има свободна воля, която да решава "за" или "против" Бога.

Така през 1524 се появява книгата на Еразъм, Беседа за свободната воля (Diatribe de libero arbitrio). Това е защита на католическото учение за способността на човека сам да избере спасението си, без движещата роля на Святия Дух. Не само това, разбирайки, че Библията категорично говори за предопределение, но не съдържа нито един стих, който конкретно да споменава свободната воля, той се опитва да пренебрегне теологичните и доктриналните въпроси, описвайки християнството като "добър морал," не "доктринална система." Така той предлага "свободната воля" да се приеме на доверие, като даденост, без да е необходимо библейско доказване и описание, и едновременно охарактеризира всеки, който би защитил абсолютното върховенство на Бога и предопределението на основата на библейските текстове, като доктринален фанатик, чиято цел не е праведният живот и поведение, а спорове и разцепления.

Лутер е безпощаден. Неговият отговор, Робството на волята, е не само отговор на защитата на Еразъм на свободната воля, но той става водещата книга на Реформацията. Лутер показва ясна, че християнството не е просто гол морализъм, а е учение, със своите строги правила и закони, основано върху Библията. Божието предопределение не е измислица, а библейско учение. Не е нещо, от което трябва да се срамуваме като християни, нито пък е знание, което трябва да крием от другите, за да не би да се съблазнят. То е библейската истина. Както е истина, че човекът е напълно паднал в греха, и неговата воля не е свободна по никакъв начин - тя е подчинена на дявола и сам по себе си човекът винаги взема решение против Бога и против Неговия Син, Исус Христос. Затова е нужно върховно действие на от страна на Бога, за да бъде променена волята на човека и да бъде обърнат той към Исус Христос. И тогава волята на човека отново не е свободна в смисъла на Еразъм - този път е "слуга на светлината" и човекът, когото Бог е осветил, оправдал, и изкупил, вече не може да вземе друго решение освен за спасение.

Малко хора пишат теология с такава ревност и жар, както прави това Лутер. Той подлага на присмех цялата хуманистична идеология на Еразъм и католическата църква. За разика от съвременните християни великият Реформатор не се страхува да посочи с пръст Божиите врагове и да ги подложи на подигравки за техните суеверия. Но уменията на Лутер да се присмива не му пречат да държи главната посока - волята на човека е поробена и човекът се нуждае от върховния избор на Бога, за да бъде спасен. Бог е, Който определя хората за спасение, човекът само реагира на Божия избор. Обратно на съвременните български християни и църковни ръководители, които са изоставили учението на Реформацията и са възприели хуманистичният възглед на католицизма за свободната човешка воля и Божията благодат, която чака да бъде заслужена от човека чрез неговия избор. Затова е нужно да имаме тази фундаментална книга на Лутер на български език