|
Описание |
Дали Христовата Църква е предопределена да се провали?
Огромното мнозинство от тези, които наричат себе си евангелски християни, вярват, че Църквата на Исус Христос е била предопределена от Бога да се провали в историята. "Не е възможно тя да успее!" Милиони християни вярват, че Църквата скоро ще бъде "грабната," освобождавайки християните от усилията и отговорностите на този живот. Докторът по теология, преп. Кенет Джентри, твърди друго в Той ще владее. Той показва, че на християните им предстои да извършат много велики дела за Христос преди Той да се върне физически на земята.
Преди два века протестантските християни са вярвали, че ще умрат преди Христос да се върне на земята. Това е повлияло на начина, по който те са мислели, молели се, работели и евангелизирали. Те са изграждали за бъдещето. Били са ориентирани към бъдещето. Били са висша класа хора. Днес много протестанти вярват, че Исус се връща скоро, така че те няма да умрат. Това вярване зцасяга начина, по който те мислят, молят се, работят и евангелизират. Те са ориентирани към настоящето. Те са нисша класа хора. Той ще владее опровергава този възглед, стих по стих.
Повечето протестанти днес вярват, че Исус не може да управлява успешно чрез Своите хора във всяка област от живота, докато не се завърне физически на земята и седне на политически престол в Ерусалим. (Мормоните вярват същото, но те смятат, че престолът ще бъде в Индипендънс, Мисури.) Други евангелски християни вярват, че Исус не може да управлява чбрез Своята Църква преди крайния съд, след като Сатана е хвърлен в огненото езеро, и че Той никога няма да седи на престол в Ерусалим.
Една малка група вярва, че Исус, както Сатана, няма нужда да присъствува физически, за да могат Неговите хора да упражняват господство във всяка област от живота. Божието царство в историята, точно както и царството на Сатана в историята, действува така, както Бог е определил: без физическото присъствие на своя Господар. Исус, както Сатана, управлява в историята чрез представители. Той ще владее показва защо е така.
Повечето християни вярват, че изцелителното действие на Христовото благовестие на спасението е ограничено до отделната душа, християнското семейство и институционалната Църква. Те вярват, че благовестието може да изцелява личното себевладение, семейното управление и църковното управление, но не може да изцелява държавното управление. Те вярват, че силата на греха в историята е по-голяма от силата на Исус Христос и Святия Дух, поне извън Църквата и семейството.
Една малка група вярва, че Христовото спасение е също така всеобхватно, както беше и бунтът на Адам, но е по-могъщо от бунта на Адам в историята с течение на времето. Той ще владее защитава тази позиция.
Той ще владее е оптимистична книга: оптимистична относно бъдещето на Църквата. Той ще владее учи, че християните ще упражняват господство в историята. Следователно тя учи отговорност. Ето защо нейното послание е омразно на много християни. Днешните християни са учени, че трябва да бягат от отговорност, в името на Исус. Те по-скоро биха повярвали, че Бог е предопределил Своята Църква да се провали, отколкото да вярват, че са лично отговорни за промяната на обществото. Именно затова Църквата е толкова слаба днес. |
|
Вътрешна корица |
В този свят, но не от този свят
Ако запитате средния християнин, "Ти от този свят ли си?", той вероятно ще отговори: "Аз съм в този свят, но не съм от този свят." Какво иска да каже с това?
Той иска да каже, че неговото гражданство е на небето, където Исус Христос седи на Своя престол. Иска да каже, че източникът на неговото истинско юридическо състояние е извън този свят. Той е спасен по благодат, а благодатта не е от този свят. Но благодатта със сигурност е в този свят. Единственото място, където грешниците могат да получат Божията спасителна благодат, е в този свят. Християнинът разбира, че има огромна разлика между това да бъдеш в този свят физически и да бъдеш от този свят духовно.
Искате ли да объркате средния християнин? Задайте му втори въпрос: "Това означава ли, че Христовото царство, също като теб, не е от този свят, но също е в този свят?" В мига, в който направите тази очевидна теологична стъпка от двойното състояние на отделния християнин - в този свят, но не от този свят - към двойното състояние на Христовото царство, вие го обърквате. Защо? Защото страхът причинява объркване.
Защо тази идея го плаши? Защото Христовото царство е също толкова всеобхватно, както е и царството на Сатана. То е определено от Бога да се разширява навсякъде, докъдето стига грехът. То е цивилизация. Но ако Христовото царство е в този свят, и християнинът също е в този свят, тогава той е част от Христовото земно царство. Следователно той е отговорен за разширяването на Христовото царство в историята. Това го плаши. Нещо повече: то го разгневява. Той не иска да слуша такива неща.
Да каже, че Христовото царство не е от този свят, но със сигурност е в този свят, означава, че той има отговорности извън местната църква и семейството си. Той е бил учен цял живот, че християните нямат друга отговорност освен да проповядват благовестие на отричане на света и бягство от света. Учен е цял живот, че обществената отговорност не е угодна на Бога - една форма на либерализъм.
Възмутен, той ще цитира думите на Исус към Пилат: "Моето царство не е от този свят." Това означав, настоява той, че Исусовото царство е изцяло духовно. То не е в този свят. Край на спора.
Но това не е краят на спора. Това е съмо първата половина от спора. Исусовото царство, както спасението на християнина, не е от този свят. То идва от Бога, Който е дух. То идва от небето. Но точно както християнинът е в този свят, така и Исусовото царство е в този свят. И тъй като и християнинът, и Христовото царство са в този свят, християнинът има отговорност пред Бога да разширява Божието царство в историята.
Кенет Джентри обяснява всичко това в Той ще владее . Той представя библейската теология на максимална лична отговорност, съпътствувана от максимален оптимизъм за царството. Той показва, че и властта, и силата текат към онези, които упражняват отговорност, а Бог е заповядал на християните да станат напълно отговорни в историята. Христос ще владее в историята представително: чрез Своите хора.
Джентри показва, стих след стих, че Библията учи, че Христовото царство ще побеждава в историята. Това означава, че християните са победители - не само в края на историята, но и в самата история. Ако бяха от този свят, щяха да загубят. Ако Христовото царство беше от този свят, то щеше да загуби. Но нито те, нито Христовото царство са от този свят. Когато Исус каза, "Моето царство не е от този свят," Той заявяваше победата на Своето царство в историята, защото Той е цар на историята. Неговата власт ще нараства в историята, защото Той възкръсна от гроба в историята и се възнесе в небето като Господар над историята. |