ПРЕДГОВОР

Беше най-доброто време, беше най-лошото време.

Така започва Приказка за двата града на Чарлз Дикенс. Това е подходящо въведение към настоящия труд. Защото това изследване на есхатологията също е разказ за два града: Божия град и Човешкия град. И ние днес можем да кажем, че в много отношения това е най-доброто време, докато от друга страна това е най-лошото време.

Докато пиша тази книга, съвременният човек става свидетел на забележителни световни събития. Не преди много месеци Берлинската стена, разделяща двете Германии, падна (1989), Източна Европа се освободи от съветското комунистическо господство (1990) и Източна и Западна Германия се обединиха отново (1991). Бейрутската криза със заложниците най-после приключи, след много години разочарования (1991). През изминалите няколко седмици, докато пиша тези думи, Съветският съюз официално изчезна, разпадайки се на дванадесет независими демократични републики (1992). В допълнение на това, има забележителни съживления на християнството в различни страни от Третия свят, както и в предишния Съветски съюз. Това би предположило най-добрите времена.[1] Кой би помислил преди пет години, че тези разтърсили света събития биха се случили? Мрачната сянка, която Съветската мечка хвърляше на земята, изчезна със зората на новия ден. В много отношения, тези събития дават сигнал за най-доброто време за хората, които дълго са страдали от комунизма, и за останалите от нас, които са били заплашвани с ядрено унищожение от неговото съществуване.

Но това също е и най-лошото време. Китайските комунисти все още брутално подлагат на репресии свободното слово. Не преди дълго време, Саддам Хюсеин от Ирак започна (и загуби) жестока и потенциално катастрофална война, но той все още остава на власт (1992). Има опасения, че неспокойният Близък Изток ще купи мозъците и оръжията на бившия Съветски съюз. Абортите все още се класират като една от водещите американски хирургически процедури, и са все така широко практикувани по земята. Епидемията от СПИН не показва белези за намаляване, а по-скоро за нарастване, а същото е вярно и за почти неизлечимия страничен ефект на туберкулозата, която сега съпътствува СПИН. Дългът на федералното правителство е огромен и нараства бързо. Макар че има ясна историческа и обществена светлина на надежда, тя твърде често е затъмнявана от облаците на политическия мрак и дима на обществените смутове.

Един ден световните събития, изброени по-горе, ще бъдат разбрани от гледна точка на всеконтролиращия план на Бога. “Нашият Бог е на небето; прави всичко що Му е угодно.” (Пс. 115:3). Защото точно сега ние можем само да предполагаме какво може би прави Бог и какви ще са крайните резултати. Но аз не съм писал този труд като пророчески коментар върху времената; не съм заинтересован от вестникарска екзегетика. Християнството е било излагано от твърде много провалили се пророци през този век.[2]

Все пак вярвам, че има система от библейска есхатология, която в миналото е показала и отново ще покаже себе си като валидна сила в развитието на световните събития. И тази есхатология е постмилениализмът.

През последните петдесет години много християни (погрешно) са наричали постмилениализма теологично мъртъв предмет.[3] Той е поддържал твърде оптимистична перспектива за бъдещето за тези, които са живели в епохата, която свидетелствува нарастването на комунизма и двете световни войни. Но постмилениализмът отново си проправя път като теологично правдоподобна алтернатива на по-популярните есхатологии на отчаянието. И е важно да се разбере, че забележителното му възраждане предшествува колапса на Съветския комунизъм и Източния блок. Тези събития не могат да се посочат като психологическа основа за съвременното възраждане на постмилениалния оптимизъм.

Пазарът за трудове по есхатология е узрял. Много от най-добре продаващите се християнски трудове през последните няколко години са се занимавали с пророчествата. В тази книга се надявам да изложа убедителни причини за завръщане към постмилениализма от страна на евангелските християни. Тези причини ще бъдат показвани предимно като екзегетически и теологични. За християнина не сегашните събития, а екзегетиката и теологията трябва да дават основата на очакванията за бъдещето.

Бих желал да благодаря на няколко приятели за помощта им към мен при коригирането на главите: Тим Мартин, Бил Боуни, Едмънд Сандлин и Ким Конър. Тяхното приятелство, помощ, съвет и насърчения са много ценни. Те са християни, които са убедени, че Той ще владее. Благодаря също на сина си Стивън за това, че прекара няколко дни с мен за да проверим наново преките цитати за точност.