Той ще владее
Съдържание
Предисловие
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Заключителни
бележки

Приложение А
Приложение Б
Библиография

   

Той ще владее
  Home     Кенет Л. Джентри  

 

15

ХАРАКТЕРИСТИКИ

И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при него насаме и рекоха: Кажи ни, Кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на твоето пришествие и на свършването на века? (Матей 24:3)

В тази глава разглеждам три известни характеристики на есхатологичния дебат, които не съм разгледал до сега подробно. Характеристиките, с които ще се занимавам в тази глава, са Голямата скръб, възстановяването на Храма и Новото създание.

Иронично е, че най-добре продаващите се пророчески изследвания, издавани днес, говорят за ужасната Голяма скръб.[1] Въпреки известността на славния милениум в есхатологичния дебат, изглежда християнските читатели се интересуват повече от ужасните скърби вместо от милениалната слава. Което е по-лошо, Голямата скръб се тълкува много неправилно – дори се поставя на погрешното място в историята.

В тази книга мястото не позволява да се направи цялостен анализ на Голямата скръб.[2] Верният претеристки подход се отрича от всички премилениалисти и от много амилениалисти.[3] В следващите няколко страници ще очертая главните аргументи за претеристкото разбиране за Голямата скръб. Моето внимание ще бъде върху нейното представяне в Матей 24 (което накратко споменах в Глава 8).

Матей 24: тълкувания

Матей 24 се приема от мнозина за противоречаща на постмилениализма: “Постмилениалистите имат различен проблем в това, че те искат да подкрепят своят възглед, че светът ще става все по-добър и по-добър, докато Благовестието постепенно ще побеждава; но този текст от Писанието не подкрепя това и всъщност пророкува нарастващо зло с наближаването на Второто Идване.”[4] Постмилениализмът “е в остро противоречие с цялата система от библейски сведения, които описват дните преди идването на Христос като дни, в които беззаконието изобилствува (Мат. 24:12)” и “Матей 24 е само по себе си силно доказателство за всичко това.”[5]

Заради известността, която се позволява на Голямата скръб в популярните изследвания, съм отделил повече място за разглеждане на тази характеристика, отколкото за другите. Ако Голямата скръб се отнася към падането на Ерусалим през 70 от Хр., всички “футуристични” тълкувания се срутват. Срутва се също и песимизмът, създаден от есхатологията за предопределено поражение.

Главният текст

Както отбелязах в Глава 8, ключът към разбирането на Голямата скръб в Матей 24 е времевият показател в стих 34: “Истина ви казвам, това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.” Това е главното твърдение, с което трябва да се съобразяват футуристичните или историческите гледни точки. Някои посочват Матей 24:34 и подобни стихове като “трудни текстове,” изискващи ние да ги “разглеждаме внимателно.”[6] Като цяло се приема, че трудността се дължи на два проблема. (1) Необходимостта да се примири споменатото твърдение от стих 34 със стих 36, който казва: “А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.” (2) Как да се разбира сведението “всички тези неща,” когато много от тях изглеждат имат световно действие и/или са при свършека на света и не може да се приложат към първи век (т.е. Мат. 24:14, 21, 27, 29-30).

Амилениалният теолог Антони Хьокема твърди, че “това поколение” се използва в качествен смисъл, по същия начин като “зло” (Мат. 12:45), “прелюбодейно” (Марк. 8:38), или “извратено” (Мат. 17:17) поколение. “Следователно, с ‘това поколение’ Исус има предвид бунтовните, отстъпнически, невярващи юдеи, каквито са се представяли в миналото, представят се в настоящето и ще продължат да се представят и в бъдещето.”[7]

Амилениалният възглед на Ридърбос е подобен на този на Хьокема, но е малко по-разширен. Заедно с Хьокема той вижда във “всичко това” съчетаване на две събития: разрушаването на Храма през 70 от Хр. и окончателното Завръщане на Христос.[8] Следователно, “всичко това” трябва да се случи върху “това поколение,” което според него се отнася не просто за еврейската раса, а за всички “хора с такава нагласа и мислене, които са противни на Исус и Неговите думи.” Матей 24:34, следователно, служи като “заявление за сигурността на изпълнението, без да се правят някакви по-нататъшни ограничения за времето.”[9]

Някои диспенсационалисти твърдят, че “това поколение” означава “тази раса,” т.е. физическия Израел. Това е възгледът на д-р Пентекост през 50-те: “Думата поколение трябва да се разбира в нейната основна употреба като ‘раса, род, семейство, стадо, порода,’ така че Господ тук обещава, че народът Израел ще бъде запазен до завършването на неговото предназначение при второто идване.”[10] Така, “това поколение” = Израел през вековете. Но. . . .

Други диспенсационалисти поддържат сегашния възглед на Пентекост: “След като тези знамения ще станат през седемте години на Данаиловата седемдесета седмица, поколението, което ще види началото на тези знамения, ‘няма да премине, докле не се сбъдне всичко това’ (ст. 34), защото те всички се вместват в кратък период от време. . . . Тези знамения ще се дадат на поколението, което не може да започне докато църквата не е отнесена.”[11] Така, “това поколение” = Израел по време на Голямата Скръб след Грабването. Ще бъде полезно коментаторите, включително Пентекост, да ни обяснят по-подробно защо е необходимо това ново тълкуване.

Правилният възглед е много по-ясен, както ще видим. Ще представя аргументи, които подкопават всички от гореспоменатите възгледи. Първо, обаче, трябва да посоча контретните трудности в другите тълкувателни възгледи.

Отговори

Относно възгледа на Хьокема, че “това поколение” е качествено изявление, трябва да се отбележи, че това не отхвърля по-очевидния възглед, че Той говори за поколението в Неговите дни. Всъщност, този възглед е в съгласие с това. Евреите от онази епоха бяха бунтовно поколение. На тях принадлежи най-силното престъпление (“престъплението,” Рим. 11:11-12, в гръцкия оригинал): разпъването на Господ Христос (Йоан 19:4-16),[12] ужасно деяние, което няма равно на себе си (Мат. 21:33-45). Важно е да се разбере, че тъй като юдеите от онази епоха отхвърлиха Божия Син, те бяха обречени от Бога като прелюбодейно, извратено, зло поколение. Божието осъждение слезе върху тях.

Възгледът на Ридърбос, че Матей 24:34 просто означава, че тези събития със сигурност ще се случат на хора с такова “мислене,” не е по-добър. Трябва да отбележим, че ако това говори за събитието от 70 от Хр. и за Голямата Скръб в края на времето (както той твърди), тогава тези събития няма да се случат върху всички хора, “които са противни на Христос и Неговите думи.” Негативните санкции идват само върху тези, които живеят когато “всичко това” се случва, което според възгледа му е било през 70 от Хр. и ще бъде при Завръщането на Христос!

Възгледът на Пентекост от 1958 е, че “това поколение” означава “расата Израел.” Ридърбос правилно отбелязва, че такъв възглед се оказва логическо повторение, ако “това поколение” просто означава “Израел като народ.”[13] Това би означавало, че Израел няма да премине докато всичко това не се случи върху Израел. Но според диспенсационалистическия възглед Израел никога няма да премине. Така че твърдението би било безсмислено като средство за определяне на пророчески времеви показатели.

А какво да кажем за възгледа на Пентекост от 1990, че “това поколение” се отнася към далечно бъдещо поколение, което ще види изпълнението на всичко това”? Господ говори на Своите съвременни ученици, които току що са му показали камъните на историческия Храм (Мат. 24:1). Именно този Храм щеше да бъде разрушен (ст. 2). Именно Неговото твърдение относно идещото разрушаване на този Храм започна цялата тази беседа (ст. 3). Знаменията бяха определени от Исус като неща, които те ще преживеят: “Пазете се да не ви заблуди някой” (ст. 4), “ще ви предадат на оскърбление” (ст. 9), “За това, когато [вие] видите мерзостта” (ст. 15), “когато [вие] видите всичко това” (ст. 33).

Правилният възглед

Правилният възглед е, че “това поколение” означава съвременните слушатели на Исус, самите юдеи от онази епоха, които Го отхвърлиха. Този възглед може да се защити по много начини. Първо, макар че гръцката дума genea (“поколение”) се използва често в Матей, тя се употребява само като съвременно поколение. Матей 1:17 илюстрира възгледа за поколение като период от време: “И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет, от Давида до преселението у Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението у Вавилон до Христа, четиринадесет рода.”[14] Тук едно поколение следва след друго. Идва поколение, след това отминава. Онова поколение отмина.

Второ, в петте други места в Матей, където думата genea е съчетана с близко показателно местоимение, “това поколение,” това ясно се отнася към поколението, което е живяло тогава (Мат. 11:16; 12:41, 42, 45; и 23:36). В Писанието идеята за “поколение” от хора включва приблизително двадесет и пет до четиридесет години (Числа 32:13; Пс. 95:10).

Трето, изразът “това поколение” се появява в самия контекст тясно свързан и водеща към Матей 24 (сравни 23:36-38 с 24:1-2). В Матей 23:36 “това поколение” без съмнение говори за Исусовите съвременници, както са принудени да признаят и диспенсационалистите.[15] Тук Исус осъжда Своите съвременни противници, книжниците и фарисеите (23:2, 13-16, 23-29). Той казва, че те ще “допълнят мярката на вината” на предходните поколения (23:32). Те ще направят това, като преследват Исусовите последователи (23:34), така че “да дойде върху вас [книжници и фарисеи] всичката праведна кръв проливана на земята” (23:35). Той заключава: “Истина ви казвам, всичко това ще дойде върху това поколение.” Това включва същите основни понятия както в Матей 24:34.

Преглед на Матей 24:1-36

Предхождащи знамения: Важно е да отбележим, че наближаващото разрушение на Храма, което щеше да бъде видяно от “това поколение,” се предшествува от определени знамения. Исус не искаше Неговите ученици да се объркат от тези знамения (24:4). Първите няколко споменати са само предвестници на крайния съд върху Храма (24:8). Това твърдение е важно, защото по-късно Той започва да наставлява учениците относно Своето славно Второ Идване (24:36). Той конкретно казва за “онова”[16] далечно събитие, че няма да има такива знамения (24:36-44).

Той предупреждава учениците Си, че ще се появят лъжепомазаници и ще заблудят мнозина (24:5). Има редица примери за велики заблудители, които почти сигурно са имали месиански претенции, както Симон Магьосника (Деян. 8:9, 10). Юстин Мъченик споменава за него и за други: “След Христовото възнасяне в небесата демоните изведоха напред определени хора, които казваха, че те самите са богове” (Първа апология 26). Йосиф Флавий, който става свидетел на падането на Ерусалим, споменава “заблудителите и мошениците, които под маската на божествено вдъхновение насърчаваха революционни промени” (Войни 2:13:4) и “Египетският лъжепророк” (Войни 2:13:5; сравни Деян. 21:38), който дори е действувал от Елеонския хълм.

В следващите стихове четем за “войни и военни слухове” (Мат. 24:6-7а). Те служат като знамения за края на Храма заради драматично успешния Pax Romana.* Ориген (185-254 от Хр.) говори за “изобилието на мира, което започна с раждането на Христос” (Ориген, Римляни 1:3). Историците наблюдават, че “в самата Римската империя този мир останал сравнително ненарушен до времето на Нерон.”[17] Той е прекъснат от избухването на Юдейската война и Граждански войни в Рим в бурната Година на Четиримата императори (68-69 от Хр.), което за Рим “беше почти край (Тацит, Истории 1:11).

В Матей 24:7-11 са пророкувани много скърби. Всяка от тези скърби се сбъдва изобилно в събитията на епохата, водеща до кризата от 70 от Хр.: глад на много места,[18] мор,[19] земетресения,[20] гонения,[21] отстъпничество и лъжепророци.[22]

Евангелизирането на “света.” В стих 14 четем: “И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за заявление на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.” Думата “свят” (oikumene) често се отнася до Римската империя (Лука 2:1; Деян. 11:28; 24:15). Изразът “всички народи” е условен, отнасящ се за тези народи, които са обхванати от имперската власт на Рим. Светът, в който “благовестието на царството ще бъде проповядвано,” получи свидетелство: “благовестието, което дойде до вас; както то принася плод и расте в целия свят, тъй и между вас. . . . благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяка твар под небесата” (Кол. 1:6, 23; сравни Деян. 2:5; Рим. 1:8; 10:18).

Мерзостта на запустението. Исус предупреждава: “За това, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на светото място, (който чете нека разбира)” (Мат. 24:15). Това се отнася за събитието от 70 от Хр., както можем да разберем от няколко неща: (1) Храмът тогава стоеше в “святия град” (Ерусалим, Мат. 4:5; 27:53). (2) Този Храм току що беше посочен от учениците (Мат. 24:1), което стана повод за цялата беседа (Мат. 23:38-24:3). (3) Христос посочва към този конкретен Храм и говори за неговото разрушение (Мат. 24:2). (4) Конкретната времева рамка изисква тези думи да говорят за “мерзостта” през 70 от Хр. (Мат. 24:34).

“Мерзостта, която докарва запустение,” пораждаща такъв страх, че да причини отчаяно бягство от тази област (Мат. 24:16-20), трябваше да се случи в “святото място.” Със сигурност става въпрос за Храма, но сведението е по-обширно, говорейки и за града, и за Храма. Пред възгледа “само за Храма” стоят два проблема: (1) Лука 21:20 тълкува израза като обсадата на града, която наистина се случва (Йосиф Флавий, Войни 5:12:1). Ерусалим е бил считан за свято място, бивайки столицата на “святата земя” (Зах. 2:12).[23] (2) Оригиналният старозаветен контекст споменава “града и светилището” (Дан. 9:26).

Събитията, водещи до разрушението на Ерусалим и на Храма от римските войски, са определени обобщено от Господа с цитиране на израза на Данаил, “мерзостта, която докарва запустение.” В дните преди окончателното разрушение на Ерусалим в града избухва революция, която води до това “външния храм [бивайки] изцяло потопен в кръв” (Войни, 4:5:1; сравни 5:1:1-3; 5:13:6).

В крайна сметка, разбира се, Тит побеждава. При тази победа римляните изгарят “самия свят дом и всички сгради около него, вкараха своите знамена в храма и ги издигнаха срещу източната порта; и там пренесоха жертви пред тях” (Войни 6:6:1). За юдеите е особено потресаващо, че скверните езичници (Деян. 10:28; 11:2-3; сравни Еф. 2:14) в края на краищата влизат в Божия Храм. “Мерзостта на запустението” включва разрушаването на Ерусалим (започващо с неговата обсада) и завършва с това окончателно мерзостно действие.

Орлите и светкавицата. Изглежда Христос има предвид именно този завършек, когато казва: “Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите [aetos]” (Мат. 24:28). Римските знамена, поставени от Тит в светая светих в Храма са били орли (Войни 3:6:2). Според стих 27, идването на римските войски под ръководството на Христос (Мат. 22:7) е смъртоносно, разрушително осъждение, което идва върху Израел “като светкавица.”[24]

Голямата скръб. Матей 24:21 често се изтъква като широко известен аргумент срещу претеристкото тълкуване на Матей 24:1-34. “Тълкувана буквално, скръбта явно надвишава всичко, което светът е познавал някога като унищожение.”[25] Хьокема е съгласен с това.[26]

Но срещу такива коментари аз ще възразя: Първо: заветното значение за загубата на Храма представлява най-драматичният резултат от Юдейската война за изкупителната история. Заради клането Йосиф оплаква разрушението на Ерусалим с думи подобни на думите на Господа: “Войната, която юдеите водиха с римляните, беше най-голямата не само от всички войни в наше време, но и от тези, за които някога сме чували” ( Войни, Предговор, 1, 4; сравни 5:10-5).

Второ, събитията трябва да се считат като свято осъждение от Бога за нечестивото разпъване на Неговия Син от юдеите.[27] Това е ясно в притчата за лозето (Мат. 21:37-41) и в Христовото жаление (Лука 19:41-44). Най-лошият грях = най-лошото осъждение: Същността беше заветна.

Трето, само няколко стиха след Матей 24:21-22 Господ споменава Ноевия потоп (ст. 38-39), който в действителност разруши целия свят, освен едно семейство. Дори футуристите виждат тяхната Голяма скръб далеч по-малка от това да остави живо само едно семейство! Следователно същността е във величието на заветната промяна, а не в количеството на човешките жертви.

Четвърто, Христовият език е апокалиптично преувеличение, добре основано върху важността на обстоятелствата. Такъв апокалиптичен език се използва често в пророческите писания на Библията. Той се използва за десетте язви в Египет (Изх. 11:6) и за Вавилонския плен (Езек. 5:9). И двете събития бяха заветен съд в историята: радикални промени в правния и обществения живот.

Астрономическите знамения. В Матей 24:29-30 четем: “А веднага след скръбта на ония дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето, и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син, и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.” Футуристите виждат тези стихове като “от изключителна важност” за доказване грешката на претеризма,[28] като показват, че “този подход към 24:29-31 е незащитим.”[29]

Затъмняването на слънцето и луната е общоприет апокалиптичен език за бедствия над цели народи, както осъжденията в Стария Завет над Вавилон (Ис. 13:1, 10, 19), Идумея (Ис. 34:3-5), Израел (Ер. 4:14, 16, 23; Йоил 2:10-11) и Египет (Езек. 32:2, 7-8, 11-12).[30] Това тълкуване на апокалиптичния език на тези текстове не е изключение. Дори предполагаемо буквалистични диспенсационалисти могат да пишат за Исая 13:10: “Твърденията в 13:10 за небесните тела . . . които вече не действуват, може да описват символично пълната промяна на политическото устройство в Близкия Изток. Същото трябва да е вярно относно небесата, които потъмняват, и земята, която се тресе (ст. 13), преобрази, предполагащи цялостно унищожение.”[31] Той е намерил вярното тълкуване.

Окончателното разрушение на Ерусалим и на Храма ще бъде знамението, че Човешкият Син, Когото юдеите отхвърлиха и разпнаха, е в небето (Мат. 24:30).[32] Изпълнението на Неговото осъдително слово показва Неговото небесно положение и власт. Това прави юдейските племена на Земята (ge) да плачат (kopto; сравни Лука 23:27-28). Чрез тези събития юдеите трябваше да “видят” Човешкия Син да идва с осъждение в страшната слава-облак: облаците са символи на божественото величие, което често причинява бурни разрушения (Ис. 19:1; Пс. 18:10-14; Плач. 2:1; Езек. 30:3-5). Членовете на Синедриона и другите щяха да видят това по време на своя земен живот (Мат. 26:64; Марк. 9:1; сравни Откр. 1:7 с Откр. 1:1, 3).

Събирането с тръба. Матей 24:31 показва пълния Юбилей на спасението, украсен със символи от Левит 25. След срутването на реда на Храма Христовите “вестители”[33] ще излязат със сила, тръбейки благовестието на спасително освобождение (Лука 4:16-21; Ис. 61:1-3; сравни Лев. 25:9-10). Чрез проповядването на благовестието избраните се събират в Божието царство от четирите краища на света, от единия край на небето до другия.[34]

Останалата част от Беседата на Елеонския хълм гледа отвъд знаменията за “това поколение” (близко показателно местоимение), към “онзи” (далечно показателно местоимение) ден и час без знамения (Мат. 24:34-36). Така вниманието на Господа се обръща от непосредствените събития на това поколение към Неговото Второ Идване в края на историята.

Има изобилни, ясни доказателства, че Голямата Скръб е била събитие от първи век. Тя поставя края на юдейската епоха и на Стария Завет: отделянето на християнството от неговата юдейска майка, като при “родилни болки” (Мат. 24:8).

Възстановяването на Храма

Има няколко пророчества в Стария Завет, които на пръв поглед изглежда предсказват възстановяването на израилевия Храма някога в бъдещето, т.е. в новозаветната епоха. Сред текстовете, които се разбират по този начин, са: Исая 56:7; 66:20-23; Еремия 33:18; Захария 14:16-21; и Малахия 3:3-4.

Схващането за евреите, които се завръщат в своята Земя, така че завърналият се Месия да владее над издигнатото юдейско царство, допълнено с възстановяване на юдейския Храм и жертвената система, дълго време е било привлекателно за диспенсационалистите. Някои дори смятат, че такива учения са централни истини на Писанието.[35] Джон Уолвурд сам признава, че “повечето изследователи на премилениализма [т.е. диспенсационализма], които проявяват разбиране за връзката на буквалното тълкуване с премилениалното учение, обикновено приемат схващането за буквален храм и буквални жертви.”[36] Професорът от Grace Theological Seminary Джон Уиткомб казва това дори още по-подчертано: “Последователният диспенсационализъм трябва да учи извършването на жертвоприношения на животни за възстановения и новороден Израел в Милениума.”[37]

Един излязъл наскоро труд, озаглавен, Идещият Храм: Централната сцена на последното време, ясно разкрива този диспенсационалистически копнеж: “Как можем да сме сигурни, че Храмът наистина ще бъде възстановен? Защото Библията казва така.” Книгата показва, че днес има християни, които събират пари за това възстановяване![38]

Основният текст, върху който се основава този възглед, е подробното описание в Езекиил 40-48. Според диспенсационалистите, “земята ще се преразпредели между дванадесетте племена и Храмът ще се възстанови, като жертвоприношенията ще се въведат отново като възпоменание (Езек. 40-48).”[39] “Храмът на Езекиил е буквално бъдещо светилище, което ще се построи в Палестина, както е описано за милениума.”[40]

Учението за възстановяването на Храма е толкова явно погрешно, теологично и екзегетично, че се нарича от някои “Ахилесовата пета на диспенсационалистическата система на тълкуване.”[41] Дори и диспенсационалисти признават, че “бъдещата функция на милениалния храм (Езекиил 40-48) от дълго време е проблем за диспенсационалистите.”[42]

Диспенсационалистическият възглед

Уолвурд представя диспенсационалистическата позиция относно милениалния храм на Езекиил: “По време на милениума, очевидно, жертви също ще се принасят, макар и малко различни от тези, които се изискват от Мойсеевия закон, но този път жертвите ще бъдат възпоменателни, както в Църковната епоха Господната трапеза е възпоменателна за смъртта на Христос.”[43] Това повдига очевидния, но никога не получил отговор въпрос: Възпоменателна за какво? И защо? Това означава ли, че Господната трапеза е просто временно свещенодействие, предназначено само за “Църковната епоха”? Изглежда, че е така.

Аргументът за такъв Храм се дължи в крайна сметка на буквалното тълкуване, която се използва от диспенсационалистите. Твърди се, че символичното тълкуване на Езекииловото откровение е херменевтично погрешно в това, че “оставя без отговор въпроса защо се разкриват такива конкретни подробности” на Езекиил. Нещо повече, Уолвурд заявява, “онези, които възприемат преобразното тълкуване, не са постигнали съгласие за значението на този храм”[44] (като че ли в диспенсационалистическите дискусии по този въпрос липсва различие на мненията!).[45] Ето неговата обосновка за възстановения Храм: “Макар че за някои е под въпрос дали ще има жертвоприношения на животни в милениалната действителност, всъщност те ще са необходими там, защото съвършените обстоятелства, в които ще живеят милениалните светии, ще имат прикриват ужасният характер на греха и нуждата от кръвна жертва. Следователно принасяните жертви ще бъдат само възпоменание, че единствено чрез проливане на кръв, и по-точно кръвта на Христос може да бъде отнет грехът.”[46] Въпрос: Като се има предвид, че смъртта и възкресението на Христос са зад нас, защо някой в бъдещето ще има нужда от друго възпоменание освен Господната трапеза и благовестителското послание? Аз питам: “Какво да правим за възпоменание на Христос?” Да проливаме кръвта на животни? Това би означавало отмяна на Евреи 9. И въпреки това то е представено като вярност към библейския текст.

Проблеми с диспенсационалистическия възглед

Първо, диспенсационалистическият възглед е херменевтично погрешен. Ние вече разгледахме грешката на буквализма на диспенсационализма като основна херменевтика (Глава 8). Нещо повече, в Езекиил имаме видение. Този факт лесно може да опровергае буквализма, защото духовните истини в Библията често биват символично описвани във видения. Този подход се съчетава добре с тенденцията в по-ранните видения в Езекиил, където духовните истини се обясняват чрез материалната действителност. Виж особено Езекиил 1-3 и 8-11 глави (сравни разликата между видение и пряко откровение в Чис. 12:6).

Всъщност, очевидно има части от видението, които не могат да се приемат буквално: (1) Мястото на Храма е върху една “твърде висока планина” (Езек. 40:2), макар че няма “твърде висока планина” в областта около Ерусалим. (2) Източникът и течението на реката са невероятни – извирайки под прага на Храма тя става голяма река (Езек. 47:1-2). (3) Функцията на реката да оживотвори Мъртвото море и да донесе живот на всичко, което докосва (Езек. 47:6-12) е със сигурност символизъм. (4) Дванадесетте племена са снабдени с равни части земя, което би било много трудно в действителната география (Езек. 47:13). Екзегетичната съпротива срещу диспенсационалистическия възглед за бъдещи жертвоприношения е просто твърде голяма. New Scofield Reference Bible (1976) отбелязва за жертвите за принос на грях в Исая 43:19: “сведенията за жертвоприношения не трябва да се приемат буквално.”[47] Това е сериозно отстъпление пред критиците на диспенсационализма.

“Проблемът” с конкретните подробности, опровергаващи символичното изобразяване, не е проблем, както демонстрира Феърбеърн през 1851.[48] Те се срещат доста често в Езекиил. Когато Исая говори за царя на Тир, той го прави само в няколко стиха, в кратки, общи думи (Ис. 23:1-17). Но Езекиил дава много подробности в три глави, говорещи за величието и падението на този цар (Езек. 26-28). Същият вид подробни описания се среща в Езекиил относно осъждението върху Египет и Ерусалим.

Специалните подробности от видението за Храма произтичат от факта, че Езекиил е свещеник (Езек. 1:3). Той дори характеризира греха на Израел като съсредоточен в Храма (Езек. 8-11). Трябва да помним, че дори Соломоновият Храм е материален символ за небесните и духовните истини, които играят важна роля при неговото построяване. Защо едно видение да не позволява такива подробности при изобразяването на духовни истини?

Нещо повече, видението на Йоан за Новия Ерусалим очевидно отразява по известен начин видението на Езекиил. Изглежда, че Йоан е възприел видението на Езекиил като описание на Божието царство в историята.[49] Но описанието на Йоан явно е символично изображение, защото размерите на града са куб със страни по 2,160 километра. Това би означавало върхът на града да се простира с 1,600 километра над орбитата на днешната космическа совалка! Както видението на Йоан, видението на Езекииил е преобразен символ, не пророчество за буквален град.[50]

Второ, диспенсационалистическият възглед връща назад изкупителната история. Както Дейвид Браун се оплаква преди век: такава позиция е виновна за “юдаизирането на християнството, вместо да християнизира привържениците на юдаизма.”[51]

Видението на Езекиил за Храма, ако се тълкува буквално, би възстановило обрязването и би премахнало кръщението (поне за мъжете): “Никой чужденец с необрязано сърце, и необрязана плът да не влиза в светилището ми” (Езек. 44:9). Това възстановява онова, което завинаги е било премахнато, според ясното учение на Новия Завет.[52] Обрязването като разделение между юдеина и езичника е било напълно премахнато, според Новия Завет (Еф. 2:11-21).

Буквалният подход към видението на Езекиил би установил наново изкупителните жертвоприношения, въпреки тяхното изпълнение и премахване в Новия Завет (Евр. 7:27; 9:26; 10:1-14). Това повторно установява “всеизгарянето, приноса за грях, и приноса за престъпление” (Езек. 40:39; сравни 43:21), макар че тези неща са премахнати в Христос (Евр. 10:5, 9, 18). Защо Господ ще се връща отново към “слабите и сиромашки първоначални учения” на церемониалния закон (Гал. 4:9)? Това са изкупителните жертвоприношения на Левитското свещеничество, изпълнявани от синовете на Садок (Езек. 40:46; 43:19; 44:15; 48:11), въпреки съществуването на нов свещенически чин: Исус Христос, който е Мелхиседеков свещеник (Евр. 5:5-10; 6:20; 7:11-21).[53]

Йоан 4:21 очаква премахването на Храмовия ред: “Иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се кланяте на Бащата.” Има различни други старозаветни пророчества, които превъзхождат Мойсеевия модел на поклонение в Храмовите околности (Ис. 19:19; Ер. 3:16; Зах. 14:21; Мал. 1:11). Кое ще следваме ние? Сведенията, които превъзхождат Храмовото поклонение или тези, които го установяват наново? Очевидно тук става въпрос за символичен език. Няма противоречие между двете сведения, когато се тълкуват правилно.

Важно е да отбележим, че няма абсолютно никакъв намек, че тези жертвоприношения ще са “възпоменателни,” както е според диспенсационалистите (и обратно на техния буквализъм!). Диспенсационалистът Уиткомб пише: “Езекиил, обаче, не казва, че животните ще се принасят като ‘възпоменание’ за смъртта на Месия. Вместо това, те ще бъдат за ‘изкупление’ (45:15, 17, 20; сравни 43:20, 26).”[54] Той е прав. Езекииловите жертвоприношения са установените от Мойсей в левитската система – защото тези жертвоприношения наистина са обновените онези жертвоприношения, ако се приемат буквално. Писанието ясно говори за тяхната законова функция в Стария Завет като действително извършващи умилостивение. Всъщност, в Езекиил 45:15, 17, 20 за жертвите, които се принасят в предполагания бъдещ Храм, се казва конкретно, че “извършват примирение” или “изкупление.” Те не са възпоменателни. Изразите, които се използват тук – миналата форма на kaphar – са същите като използваните в Левит и Числа.[55]

Как може “милениалната действителност” да изисква кръвни жертвоприношения, “защото самите идеални обстоятелства, в които ще живеят милениалните светии, ще имат склонността да покриват ужасният характер на греха и нуждата от кръвна жертва”? Това означава ли, че повсеместното присъствие на праведното познание за Бога (Ис. 11:9) под прякото управление на Христос “покрива ужасната същност на греха” в диспенсационалистическия милениум? Няма ли такава повсеместна, дълбоко вкоренена праведност да направи греха по-ужасен и очевиден? И Господ не иска ли още днес дълбоко да осъзнаваме ужасния характер на греха? Защо тогава жертвената система да не продължи в настоящето? Думите за установяването на Господната трапеза не посочват ли ужасния факт на греха, без животински жертвоприношения (1 Кор. 11:23-32)?

Постмилениалният възглед

За да разбираме значението на Храма от видението на Езекиил, трябва да имаме предвид същностната идея, въплътена в устройството и служението на Храма. Същността на Храма е, че той е символ. Тоест, той е символ на заветните отношения на Бога с Неговия народ. Същността на завета се съдържа в това най-важно обещание: “Аз ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мои хора.”[56] Храмът беше специалното място, където Бог обитаваше между Своите хора (3 Цар. 6:12-13; Ер. 7:4-7), както беше в Скинията, която го предшестваше (Изх. 29:42; 25:22; 30:36). Божията слава специално присъствуваше в Неговото светилище (3 Цар. 8:11; 2 Лет. 7:1-2), въпреки че никой Храм не може да побере Неговото огромно същество (3 Цар. 8:27; Ис. 66:1; Ер. 23:24).

Тази идея ясно е свързана с видението на Езекиил за Храма в 48:35: “и от оня ден името на града ще бъде Иеова шама [Иеова е там].” Този Храм от видението е символ на славното присъствие на Бога в Христовото царство, идващо в новозаветната епоха. И това е така, защото описано дори по-точно, това е символ на самия Христос. Христос е истинското присъствие на Бога, което може да бъде само загатнато в устройството на храма. “Видението на Езекиил за новия храм е част от този пророчески модел за толкова цялостно възстановяване, че то пречиства дори церемониалната структура в слава. Езекииловото възстановяване връща Давид на трона и вижда храма като светилище на Рая, където реката на живота тече от Божия престол през дърветата, чиито листа ще са за изцеление на народите.”[57]

Едно от заключителните пророчества на Стария Завет е Малахия 3:1: “И Господ, когото търсите неочаквано ще дойде в храма Си, да, Ангелът на завета, Когото вие желаете.” Това идване е посланието на Новия Завет: Господ дойде в “скинията” сред нас (Йоан 1:14 на гръцки; сравни Йоан 1:1; 1 Йоан 1:1-3). Когато Той дойде, Той беше първо посетен от овчарите, които бяха по полетата, пазещи жертвените агнета, определени за Храма.[58] Когато беше представен след четиридесет дни в Храма, Той беше похвален като “слава на твоите хора Израел” (Лука 2:32) – език, отразяващ Славата на Божественото присъствие, което свидетелствува за Божието присъствие в Храма (Изх. 40:34, 35; 1 Цар. 4:21-22).

Така Той представлява славното осъществяване на значението на Храма, че този, който Го е видял, е видял Бащата (Йоан 14:9), “защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството” (Кол. 2:9). Той дори се преобрази в славно изявяване на Своето истинско естество (Мат. 17:1-8; Марк. 9:2-8). Следователно, Той оправдано претендира да е по-велик от Храма (Мат. 12:6), защото Той е неговото изпълнение, самото присъствие на Бога. Всъщност, Той е “камъкът, който отхвърлиха зидарите,” който “стана глава на ъгъла” на Божия нов Храм (Мат. 21:42).[59]

Следователно, с пророческото начало на Неговото служение Той застава в сянката на земния Храм и заявява на Ерусалим тази славна истина: “Разрушете тоя храм и за три дена ще го издигна,” с което “Той говореше за храма на тялото си” (Йоан 20:19, 21), Храм, който не е ръкотворен” (Марк. 14:58). Следователно, Той предлага Себе Си на хората като небесната манна, която преди беше съхранявана в Ковчега на Завета в Храма.[60] Той предлага живата вода от Езекииловия храм (Езек. 47; сравни Йоил 3:18; Зах. 14:8) на Своите слушатели (Йоан 4:10-15; 7:38-39). Той е жертвеното “Божие Агне,” определено за служение на Храма (Йоан 1:29). Когато установява Новия Завет (Лука 22:20), Той отпечатва върху сърцата на Своите последователи Божия закон (Ер. 31:31-34; 2 Кор. 4:3, 6; Евр. 8:8-11), който преди е бил съхраняван официално на каменни плочи в Най-святото място (Изх. 25:21; Вт. 10:5; Евр. 9:4). Така, когато умира, епохата на Храма официално приключва с разкъсването на завесата (Мат. 27:51). Когато говори за абсолютното унищожаване на физическия Храм през 70 от Хр., Той дори не намеква за неговото определено от Бога възстановяване (Мат. 24).[61]

Следователно Христос е Истинският Храм. И Неговият народ, който е в духовен съюз с Него, е наречен Негово “тяло” (Рим. 12:5; 1 Кор. 12:27; Еф. 4:12). Следователно, ние, които сме Неговите хора, също сме наречени “храм.”[62] Това се дължи на Неговото присъствие сред хората Му, така че ние, имайки Истинския Храм в нас, да се наречем храм. Христос е в нас надеждата на славата (Кол. 1:27). Не само Той е истинският Храм в нас, но за нас също се говори като за такива, които са “в Христа.”[63]

Следователно, пророческата идея за възстановяването на Храма (когато това не се отнася за Зоровавеловия Храм) говори за Христос и за изграждането на Неговата църква (Мат. 16:18; сравни Зах. 6:12-13). Той самият е основата и краеъгълният камък (1 Кор. 3:11, 16-17; Еф. 2:20). Като Христов народ ние сме свещеници (Рим. 15:16; 1 Пет. 2:5,9; Откр. 1:6), които предаваме телата си като жива жертва (Рим. 12:1-2) и нашето служение като приемлив благоуханен принос (2 Кор. 2:14-16; Фил. 4:18; Евр. 13:15-16; 1 Пет. 2:5). Така “ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията” (Евр. 13:10). С обръщането на повече хора чрез Неговата върховна благодат, Неговият новозаветен Храм расте камък по камък (Еф. 2:21; 4:12, 16; 1 Пет. 2:5, 9). Като вещ строител, Павел се трудеше в този Храм (1 Кор. 3:9-17).

Чрез серия позовавания на старозаветния Храм и ритуала, Павел посочва Новия Божий Храм: “И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: ‘Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат народ.’ За това, ‘излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, и не се допирайте до нечисто’ и ‘Аз ще ви приема, и ще ви бъда Баща; и вие ще Ми бъдете синове и дъщери,’ казва всемогъщий Господ. И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост и страх от Бога” (2 Кор. 6:16-7:1). Така че, както Клауни добре отбелязва, “трябва да осъзнаем, че това не е одухотворяване в обичайния смисъл на думата, а точно обратното. В Христос е осъществяването. Христос не изпълнява смисъла на Храма; по-скоро Христос е смисълът, заради който е съществувал Храмът.”[64]

Тейлър добре отделя основните идеи в сложното видение на Езекиил за Храма. (1) Безупречната симетрия на сградата изобразява съвършенството на Божия план за Неговия народ. (2) Педантичното описание на обредите показва централното място на поклонението в новозаветната епоха. (3) Централната идея на Храма насочва към присъствието на Бога в Неговата изкупена общност. (4) Водите на живота, течащи от Храма, изобразяват животворното действие на Святия Дух в новата епоха. (5) Внимателното разпределение на левитските задължения и раздаването на земя говорят за задълженията и привилегиите на Божиите хора в бъдещето.”[65]

Ново създание

В Глава 13 говоря за новото създание. Там аз се съсредоточавам върху заключителната странана вечните Ново Небе и Нова Земя. В тази глава ще се съсредоточа върху пред-заключителното ново създание, за което само кратко споменавам в онази глава.

Често в не-постмилениалните есхатологии не се оценява напълно огромната изкупителна историческа промяна, чието начало Христос полага в Своето въплъщение. Премилениалните есхатологии обикновено отлагат радикалната промяна за края на историята, след исторически преломното Второ Идване.[66] Амилениалната есхатология обикновено пренася преобразяващите благословения над или извън историята, или в небето, или в окончателната Нова Земя.[67] Постмилениализмът, обаче, очаква изкупителното дело на Христос да има преобразяващ ефект във времето и на земята, като продължение на сегашните духовни реалности, чието изпълнение Христос вече е започнал.

Главният текст, който излага духовното схващане за промяната, доведена от Христос в историята, е Исая 65:17-25. В тази обширна сцена имаме цялостна картина на пълния обхват на идващия евангелски ред, реалност, установена от Христос при Неговото първо идване. Този ред ще се развие през “многоетапен процес, който завършва в крайния съд.”[68] Това, което е изобразено тук като “ново небе и нова земя,” спрямо което “предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум” (Ис. 65:17), е изкупителен ред, който постепенно ще преобрази морално и духовно света.

Това видение на Исая е в основата на твърдението на Павел във 2 Коринтяни 5:17, което се отнася за съвременните духовни реалности: “За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново.”[69] Според новозаветната теология Вторият Адам, Христос, е главата на ново създание (Рим. 5:14; 1 Кор. 15:22, 45).

Калвин гледа на Исая 65:17-25 като новозаветно благословение, което идва като резултат на промяната в заветното управление:

Чрез тези преобрази той обещава забележителна промяна на нещата; както ако Бог каже, че има намерението и властта не само да възстанови Своята Църква, но и да я възстанови по начин, по който тя ще придобие нов живот и ще обитава в нов свят. Това са преувеличени начини на изразяване; но величието на това благословение, което трябваше да се изяви при идването на Христос, не може да се опише по никой друг начин. Нито той има предвид само първото идване, но цялото царуване, което трябва да се разпростира до последното му идване.[70]

Преобразяващото действие на царството на благовестието е такова, че онези, които са новородени в неговата сила,[71] се определят по този начин като нови създания, така че “в Христос Исус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание” (Гал. 6:15). Преобразяващата сила на благовестието създава “нов човек” от две враждуващи групи, юдеи и езичници (Еф. 2:15-18). Преобразените от благовестието нови създания трябва да оставят старото естество и да облекат новото естество (Еф. 4:22-23), което е “създадено по Бога в правда и истинска святост” (Еф. 4:24, сравни Кол. 3:9-11). Това е защото те са “Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е определил да ходим” (Еф. 2:10).

Този славен възглед включва и създаден наново “Ерусалим,” и създаден наново “народ” (Ис. 65:18-19). Интересно, в Галатяни 6 Павел говори за новото създание в контекста на преобразения “Божий Израил,” съществуващ по онова време: “Защото в Христос Исус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание. И всеки, който ходи по това правило, мир и милост на тях и на Божия Израил” (Гал. 6:15-16; сравни Рим. 2:28-29).[72] В същото това послание той подтиква към посвещение към “Горния Ерусалим” (небесния Ерусалим, Евр. 12:22) вместо към отхвърления Ерусалим, който е сега (историческата столица на Израел, Гал. 4:25-26).

Небесният Ерусалим е невястата на Христос, която слиза от Бога да замести земния Ерусалим (Откр. 21:2-5) през първи век (Откр. 1:1, 3; 22:6, 10). С разтърсването и унищожението на стария Ерусалим през 70 от Хр. небесният (новосъздаден) Ерусалим го заменя: “чийто глас разтърси тогава земята; а сега той се обеща, казвайки: ‘Още веднъж аз ще разтърся не само земята, но и небето.’ А това ‘още веднъж’ означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща [т.е. Левитската ритуална система],[73] за да останат тия, които не се клатят. За това, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим на Бога угодно с благоговение и страхопочитание” (Евр. 12:26-28).

Обратно на амилениализма, няма причина, нито има “съществено свидетелство . . . за определяне [на Исая 65:17] като съвършеното вечно състояние.”[74] Исая говори за славни възвишени условия, но условия, които все още са продължение на сегашното време. Това е очевидно от преживяването на раждане, остаряване, умиране, време, грях и проклятие: “Там не ще има вече младенец [‘ol, “сукалче”], който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото дете ще умре стогодишният, а грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет” (Ис. 65:20). В следвъзкресенското съвършено състояние няма да има грешници.

Адамс защитава амилениалното тълкуване за тези елементи с реторичен въпрос: “Как иначе може да се опише съвършенството с думи, чието значение са несъвършени предмети и понятия?”[75] Отговорът е: Лесно! Със сигурност не е невъзможно да се мисли за следвъзкресенското съвършенство без споменаване на шест елемента от времевото несъвършенство в едно и също изречение!

Неговият колега амилениалист Хьокема също разглежда текста реторично като се позовава на Исая 65:19: “Може ли човек да си представи смърт без ридание?”[76] Това със сигурност е по-лесно от представянето на смърт без смърт (сравни 65:20). Но в контекста сведението трябва да се разбира в обществено отношение: когато Божиите благословения идват върху Неговия град и народ, “старите неща” (65:17) за обществено осъждение, опустошение и скръб заради греховния бунт (65:2-8; 11-12) ще преминат. По времето на Исая, Господ отбелязва: “Ето, Моите слуги ще пеят от сърдечна радост, а вие ще пищите от сърдечна болка, и ще викате от съкрушаване на духа” (Ис. 65:14). Радостта на Господа в Неговите хора, колективно разглеждани, ще доведе до освобождение от тяхната скръб, причинена от Неговото минало негодувание и обществен гняв (сравни Вт. 28:15; Пс. 137). Вече няма да се чува “вик на отчаяние” от Неговите хора (сравни 2 Цар. 22:7; Пс. 18:6; Ис. 19:20), защото светът ще бъде управляван от тях, а не от насилника (65:25).

Заветният език тук показва, че общественото лишаване от наследство, причинено от бунта, ще бъде минало. Вместо това, ще преобладава заветното наследство: “Те ще построят къщи, и ще живеят в тях; ще насадят лозя, и ще ядат от плодовете им. Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде; защото дните на моите люде ще бъдат като дните на дърво, и избраните ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си” (Ис. 65:21-22). Това е обратно на езика на заветното проклятие (за което Исая говори толкова често): “Ще се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му” (Вт. 28:30; сравни Соф. 1:13; Мих. 6:15).

Новото небе и Новата земя тук (и на много други места) се отнасят за новозаветната епоха. Тя характеризира всеобхватно преобразяване, което ще се извършва с разпространението на благовестието.

Заключение

Въпреки, че милениалният възглед на даден човек трябва да произтича от цялостен подход към Писанията, често често конкретни библейски подробности играят извънредно важна роля в милениалния дебат. Погрешното тълкуване на тези конкретни характеристики може да изопачи цялостната система на библейската есхатология.

Разгледах няколко известни характеристики на Божието пророческо Слово, за да покажа как те са разбирани в постмилениалната рамка. Макар че някои от тези характеристики на библейското откровение са смятани за опровергаващи постмилениализма (напр. Голямата скръб, възстановяването на Храма), видяхме, че те съвършено се вместват в постмилениалната система. Голямата скръб беше падането на Ерусалим през 70 от Хр. Възстановеният Храм е Невястата на Христос, Неговото тяло, Църквата.

Разглеждането на изразите на Новото небе и Новата земя в Исая 65 глава не представлява проблем за постмилениалиста, нито трябва да представлява проблем за премилениалиста. Такъв период на безпрецедентно, буквално благословение, което е запазено за човечеството преди възкресението и окончателния съд, не е херменевтичен проблем за коя да е от двете системи на тълкуване. Обаче, това е сериозен проблем за амилениалиста. Това може би е най-големият екзегетичен проблем пред амилениализма, което е причината амилениалистите рядко да разглеждат този текст, а когато го правят, те не извличат голям смисъл.[77]


[1] Hal Lindsey, The Late Great Planet Earth (Grand Rapids: Zondervan, 1970) продаде над 35 милиона броя на петдесет и четири езика. Наскоро издадените книги за Войната в залива и предполаганото връхлетяване на Голямата скръб продадоха също милиони копия.

[2] За повече подробности, виж: Gentry, The Abomination of Desolation: A Study in Eschatological Evil (предстояща).

[3] Амилениалистите Антъни Хьокема (Anthony Hoekema, The Bible and the Future [Grand Rapids: Eerdmans, 1979], pp. 112-117, 178) и Хърман Ридърбос (Herman Ridderbos, The Coming of the Kingdom [Philadelphia: Presbyterian & Reformed, 1962], pp. 498ff) отричат претеристкия възглед. Амилениалистите Джей Адамс (Jay Adams, The Times Is at Hand [Presbyterian & Reformed, 1966], Appendix B) и Джордж Мъри (George Murray, Millennial Studies: A Search for Truth [Grand Rapids: Baker, 1948], pp. 110ff) го подкрепят.

[4] John F. Walvoord, Prophecy Knowledge Handbook (Wheaton, IL: Victor, 1990), p. 381.

[5] Herman Hanko, “The Illusory Hope of Postmillennialism,” Standard Bearer 66:7 (Jan. 1, 1990) 158. Hanko, “An Exegetical Refutation of Postmillennialism” (непубликуван конферентен материал: South Holland, IL: South Holland Protestant Reformed Church, 1978), p. 27.

[6] Hoekema, Bible and the Future, p. 113.

[7] Ibid. F. Büchsel, “genea,” Theological Dictionary of the New Testament, Gerhard Kittel, ed., 10 vols. (Grand Rapids: Eerdmans, 1964), 1:663.

[8] Ridderbos, Coming of the Kingdom, p. 502. Hoekema, Bible and the Future, p. 178.

[9] Ridderbos, Coming of the Kingdom, p. 502.

[10] J. Dwight Pentecost, Things to Come (Grand Rapids: Zondervan, 1958), p. 281. Сравни L. S. Chafer, Systematic Theology, 8 vols. (Dallas, TX: Dallas Theological Seminary, 1948), 4:316. C. I. Scofield, Scofield Reference Bible (New York: Oxford University Press, [1909] 1945), p. 1034. E. Schuyler English, Studies in the Gospel According to Matthew (New York: Revell, 1935), p. 179. William Kelly, Lectures on the Gospel of Matthew (New York: Loizeaux Bros., 1911), pp. 451-453.

[11] Pentecost, Thy Kingdom Come (Wheaton, IL: Victor, 1990), p. 256. Виж също Warren W. Wiersbe, The Bible Exposition Commentary, p. 89. H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), pp. 286-287. Walvoord, Prophecy Knowledge Handbook, pp. 391ff.

[12] Мат. 20:18-19; 27:11-25; Марк. 10:33; 15:1; Лука 18:32; 23:1-2; Йоан 18:28-31; 19:12, 15; Деян. 2:22-23; 3:13-15а; 4:26-27; 5:30; 7:52; 1 Сол. 2:14-15.

[13] H. N. Ridderbos, Commentary on Matthew (Grand Rapids: Zondervan, 1987), p. 450.

[14] Виж също: Мат. 11:16; 12:39-45; 16:4; 17:17; и 23:36.

[15] Louis A. Barbieri, Jr., “Matthew,” The Bible Knowledge Commentary: New Testament, John F. Walvoord and Roy B. Zuck, eds. (Wheaton, IL: Victor, 1983), p. 75. John F. Walvoord, The Nations, Israel and the Church in Prophecy, 3 vols. in 1 (Grand Rapids: Zondervan, 1988), 2:106. Edward E. Hindson, “Matthew,” Liberty Commentary on the New Testament, Edward E. Hindson and Woodrow Michael Kroll, eds. (Lynchburg, VA: Liberty Commentary 1978), p. 77.

[16] Далечно показателно местоимение, обратно на близкото показателно местоимение “това” в ст. 34.

* Pax Romana (лат.) – “Римски мир,” официалното название на на експанзионистичната политика на древен Рим. Бел. прев.

[17] Bo Reicke, The New Testament Era: The World of the Bible from 500 B.C. to A.D. 100 (Philadelphia Fortress, 1968), p. 110.

[18] Деян. 11:28; Йосиф Флавий, Юдейска история 20:2:5; Юдейските войни 5:10:2-5; Тацит, Анали 12:43; Светоний, Животът на Клавдий 18:2; Дион Касий, История 60:11; Евсевий, Хроника, Година от Авраам 2065; Орозий, История 7:6:17.

[19] Анали 16:13; Светоний, Нерон 39.

[20] Войни 4:4:5; Тацит, Анали 2:47; 12:58; 14:27; 15:22; Плиний, Естествена история 2:86; Светоний, Нерон 48, Галба 18; Филострат, Животът на Аполон 411; Орозий 7:7; Сенека, Писма 91.

[21] Деян. 4:3; 5:18-33; 6:12; 7:54-60; 8:1; 9:1-4, 13, 23; 11:19; 12:1-3; 13:45-50; 14:2-5, 19; 16:23; 17:5-13; 18:12; 20:3, 19; 21:11, 27; 22:30; 23:12, 20, 27, 30; 24:5-9; 25:2-15; 25:24; 26:21; 2 Кор. 11:24; 2 Сол. 2:14-15; Евр. 10:32-34; Откр. 2:9; 3:9. Това е последвано от Нероновите гонение (64-68 от Хр.) точно преди разрушаването на Храма (67-70 от Хр.): Тацит, Анали 15:14.

[22] Деян. 13:6; 20:29; Рим. 16:17, 18; 2 Кор. 11:13, 26; Гал. 2:4; 1 Тим. 4:1; 2 Пет. 2:1; 1 Йоан 4:1; Йосиф, Войни 6:5:2-3.

[23] Ерусалим е свято място: Неем. 11:1, 18; Ис. 48:2; 52:1; 66:20; Дан. 9:16, 24; Йоил 3:17. За еврейските сведения за Израел като “свята земя,” виж: 2 Варух 63:10; 4 Ездра 13:48; 2 Макавеи 1:7.

[24] Светкавицата е често употребяван символ за разрушителна сила: 2 Цар. 22:15; Йов 36:32; Пс. 18:14; 78:48-49; 140:6; Езек. 19:16; 20:18; 21:10; Зах. 9:14; Откр. 11:19; 16:18.

[25] Walvoord, The Nations, Israel, and the Church in Prophecy, 3:129. Виж също: David L. Turner, “Structure and Sequence of Matthew 24:1-41: Interaction with Evangelical Treatments,” Grace Theological Journal 10:3 (Spring 1989) 13.

[26] Hoekema, Bible and the Future, p. 178.

[27] Подчертано в Новия завет. Юдеите бяха отговорни: Деян. 2:22-23; 3:13-15а; 4:26-27; 5:30; 7:52; 1 Сол. 2:14-15. Те поискаха от римляните да Го разпънат: Откр. 17; Мат. 20:18-19; 27:11-25; Марк. 10:33; 15:1; Лука 18:32; 23:1-2; Йоан 18:28-31; 19:12, 15.

[28] Hoekema, Bible and the Future, p. 178.

[29] Turner, “Structure and Sequence of Matthew 24:1-41,” p. 19.

[30] Виж: David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 98-100.

[31] John A. Martin, “Isaiah,” Bible Knowledge Commentary: Old Testament, p. 1059. Виж също: коментарите към Ис. 34:2-4 (p. 1084); Ер. 4:23-28 (p. 1136); Йоил 2:2а, 10-11 (pp. 1415-1417).

[32] Chilton, Paradise Restored, pp. 100-101.

[33] “Ангели” (aggeloi) трябва да се разбира тук като “вестители”; както в Мат. 11:10; Марк. 1:2; Лука 7:24, 27; 9:52. Chilton, Paradise Restored, pp. 103-105.

[34] За израза “от единия край на небето до другия” виж: Вт. 30:4; Неем. 1:9. Прогласяването на благовестието ще бъде по целия свят, Ис. 45:22; Пс. 22:27; Лука 13:29; Деян. 13:39.

[35] Hal Lindsey, The Road to Holocaust (New York Bantam, 1989); Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest House, 1988); Don Stewart and Chuck Missler, The Coming Temple: Center Stage for the Final Countdown (Orange, CA: Dart, 1991), особено p. 188. Виж: Ken Sidey, “For the Love of Zion,” Christianity Today 36:3 (March 9, 1992) 46-50.

[36] John F. Walvoord, The Millennial Kingdom (Findlay, OH: Dunham, 1959), p. 315. Виж също: Thomas D. Ice and Randall Price, Ready to Rebuild: The Imminent Plan to Rebuild the Last Days Temple (Eugene, OR: Harvest House, 1992); David Allen Lewis, Prophecy 2000: Rushing to Armageddon (Green Forest, AR: New Leaf, 1990), pp. 130ff.

[37] John C. Whitcomb, “Christ’s Atonement and Animal Sacrifices,” Grace Theological Journal 6:2 (1985) 215.

[38] Stewart and Missler, The Coming Temple: Center Stage for the Final Countdown, p. 171. Книгата има посвещение: “Тази книга е посветена с любов на нашите чудесни приятели в Израел.” Голяма група работи за тази цел във Фондация за Ерусалимския Храм в Лос Анжелис, Калифорния (p. 189).

[39] Charles L. Feinberg, Millennialism: The Two Major Views (3rd ed.; Chicago: Moody Press, 1980), p. 186.

[40] Merril F. Unger, “The Temple Vision of Ezekiel,” Bibliotheca Sacra 105 (Oct. 1948) 423. Виж също: А. C. Gaebelein, The Prophet Ezekiel (New York: Our Hope, 1918), p. 312; Pentecost, Things to Come, p. 514; Walvoord, Prophecy Knowledge Handbook, pp. 198ff; Stewart and Missler, Coming Temple, p. 225.

[41] O. T. Allis, Prophecy and the Church (Philadelphia: Presbyterian & Reformed, 1945), p. 248.

[42] John C. Whitcomb, “Christ’s Atonement and Animal Sacrifices in Israel,” 201.

[43] Walvoord, Prophecy Knowledge Handbook, p. 202. Неговият колега диспенсационалист Уиткомб не се съгласява, че жертвоприношенията ще бъдат възпоменателни: “Бъдещите животински жертвоприношения ще бъдат ‘действуващи’ и ‘изкупителни’ само в смисъл на строго спазване на церемониалната (и следователно времево) прощение в теокрацията на Израел.” Whitcomb, “Christ’s Atonement and Animal Sacrifices,” p. 210. Но възгледът на Уолвурд е преобладаващият възглед в диспенсационализма, както се вижда от John L. Mitchell, “The Question of Millennial Sacrifices,” Bibliotheca Sacra 110 (1953) 248ff.

[44] Walvoord, Prophecy Knowledge Handbook, p. 202. Сравни Stewart and Missler, The Coming Temple, p. 227.

[45] Двама известни диспенсационалисти, които отричат бъдещия Храм, са: H. A. Ironside, Ezekiel the Prophet (New York Loizeaux Bros., 1949), pp. 284ff; J. Sidlow Baxter, Explore the Book (Grand Rapids: Zondervan, 1960), pp. 32ff. Някои, като Уиткомб, оспорват общото обяснение на жертвите като “възпоменателни.” Withcomb, “Christ’s Atonement and Animal Sacrifices in Israel,” pp. 201-217.

[46] Walvoord, Prophecy Knowledge Handbook, p. 202.

[47] New Scofield Reference Bible, p. 888, note 1.

[48] Виж: Patrick Fairbairn, An Exposition of Ezekiel (Minneapolis: Klock & Klock, [1851] 1979), pp. 431-450.

[49] G. R. Beasley-Murray, “Ezekiel,” The Eerdmans Bible Commentary, Donald Guthrie and J. A. Motyer, eds. (3rd ed.; Grand Rapids: Eerdmans, 1970), p. 684.

[50] Не съм виждал пример за това, диспенсационалистически защитник на буквализма да прилага буквалистична херменевтика към този текст. Това не означава, че някой ентусиазиран, но неизвестен автор не е направил така.

[51] David Brown, Christ’s Second Coming: Will It Be Premillennial? (Edmonton, Alberta: Still Waters Revival, [1882] 1990), p. 352.

[52] Деян. 15; Рим. 2:26-29; 4:9-12; 1 Кор. 7:18-19; Гал. 5:2-6; 6:12-15; Фил. 3:3; Кол. 2:11; 3:11.

[53] Клауни предлага интересен парадокс за възстановяването на Левитското свещеничество, даден във факта, че Исус бе от Юдовото племе (Евр. 7:14): “Представете си . . . възстановен храм в Ерусалим, където Възкръсналият Господ, връщайки се да управлява, ще бъде отстранен от светилището, докато синовете на Левит ще бъдат посредници между него и Бащата!” Edmund Clowney, “The Final Temple,” in Studying the New Testament Today (n.p.: Presbyterian & Reformed, 1974), p. 111.

[54] Whitcomb, “Christ’s Atonement and Animal Sacrifices in Israel,” p. 211.

[55] Лев. 6:30; 8:15; 16:6, 11, 24, 30; Числ. 5:8; 15:28; 29:5.

[56] Виж разглеждането по-горе в Глава 6. Виж: Бит. 17:7; Изх. 5:2; 6:7; 29:45; Лев. 11:45; 26:12, 45; Вт. 4:20; Вт. 7:9; 29:14-15; 2 Цар. 7:24; Пс. 105:9; Ис. 43:6; Ер. 24:7; 31:33; 32:38; Езек. 11:20; 34:24; 36:28; 37:23; Ос. 1:10; Зах. 8:8; 13:9; 2 Кор. 6:18; Откр. 21:3, 7.

[57] Clowney, “The Final Temple,” p. 106. Задължен съм на Клауни за тези проникновения, представени в статията му, няколко от които споменавам по-долу.

[58] William Hendriksen, The Gospel of Luke (NTC) (Grand Rapids: Baker, 1978), p. 150. Присъствието на овчари по полетата през зимните месеци показва грижа за жертвените агнета.

[59] Виж: R. J. McKelvey, “Christ the Cornerstone,” The New Temple, Alan Cole, ed. (London: Tyndale, 1950), pp. 195-204. Joachim Jeremias, “lithos,” Theological Dictionary of the New Testament, 4:268.

[60] Йоан 6:49-58; Откр. 2:17; сравни Изх. 16:33-34; Евр. 9:4.

[61] Сравнете нашето изследване на Данаил 9:24-27 в предходната глава с изследването на Голямата скръб по-горе (особено Мат. 24:15; Дан. 9:27). Храмът ще бъде окончателно разрушен, за да не бъде никога вече подновен от Бога.

[62] 1 Кор. 3:16-17; 6:19; 2 Кор. 6:16; Еф. 2:19-20; 1 Пет. 2:5-9.

[63] Рим. 3:24; 6:11, 23; 8:1, 2, 39; 9:1; 12:5; 15:17; 16:3, 7, 9, 10; 1 Кор. 1:2, 30; 3:1; 4:10, 15, 17; 15:18, 19, 22, 31; 16:24; 2 Кор. 1:21; 2:14, 17; 3:14; 5:17, 19; 11:3; 12:2, 19; Гал. 1:22; 2:4, 16; 3:14, 17, 26, 28; 5:6; 6:15; Еф. 1:1, 3, 10, 12, 20; 2:6, 7, 10, 13; 3:11; 4:32; Фил. 1:1, 13; 2:1, 5; 3:3, 9, 14; 4:21; Кол. 1:2, 4, 28; 2:5; 1 Сол. 2:14; 4:16; 5:18; 1 Тим. 1:14; 2:7; 3:13; 2 Тим. 1:1, 9, 13; 2:1, 10; 3:12, 15.

[64] Clowney, “The Final Temple,” p. 119.

[65] John B. Taylor, Ezekiel: An Introduction and Commentary (Tyndale) (Downer’s Grove, IL: InterVarsity Press, 1969), pp. 253-354.

[66] Виж: Gary North, Millennialism and Social Theory (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1990).

[67] Виж моя отговор на статията на амилениалиста Ричард Б. Гафин, Richard B. Gaffin, “Theonomy and Eschatology: Reflections on Postmillenialism”: Gentry, “Whose Victory in History?” Theonomy: An Informed Response, Gary North, ed. (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1991), pp. 207-230. Виж също: North, Millennialism and Social Theory, ch. 5.

[68] North, Millennialism and Social Theory, p. 104.

[69] Виж: John Calvin, The Second Epistle to Paul to the Corinthians, and the Epistles to Timothy, Titus and Philemon (1577), David W. Torrance and Thomas F. Torrance, eds., transl. by T. A. Smail (Grand Rapids: Eerdmans, 1964), pp. 75-76, F. F. Bruce, I & II Corinthians (New Century Bible Commentary) (Grand Rapids: Eerdmans, 1971), p. 209. Виж също: Geerhardus Vos, The Pauline Eschatology (Phillipsburg, NJ: Presbyterian & Reformed, [1930] 1991), pp. 48-49.

[70] John Calvin, Commentary on the Book of the Prophet Isaiah (1559), trans. by William Pringle, 4 vols. (Grand Rapids: Baker, [n.d.] 1979), 4:397-398.

[71] Йоан 3:3; Яков 1:18; 1 Пет. 1:23; 1 Йоан 2:29; 3:9; 5:1, 18.

[72] Виж предишното разглеждане на този текст в Глава 8.

[73] Евр. 9:11 (сравни стихове 2, 8, 24) казва: “Понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, той влезе през голямата и по-съвършена скиния не с ръка направена, тоест, не от настоящето творение.” Старата система на Скинията/Храма беше “направена с ръце” (Евр. 9:24; сравни 2, 11) и беше от “това творение,” докато новата е небесна (8:5; 9:23). Забележете противопоставянето в контекста между планината Синай, където е приета церемониалната система (12:18-21), и небесната планина Сион (12:22-25).

[74] Adams, Time Is at Hand, p. 15.

[75] Ibid.

[76] Hoekema, Bible and the Future, p. 202.

[77] Сравни North, Millennialism and Social Theory, pp. 96-106.





He Shall Have Dominion
Copyright © 1992 Kenneth L. Gentry, Jr.
превод Copyright © 2001 Радослава Петкова, Dominion 777