|
3ПЕСИМИСТИЧНИТЕ МИЛЕНИАЛНИ ВЪЗГЛЕДИ
Разглеждането на космическата есхатология задължително включва цялостен преглед на историята, включително и духовните сили, които тласкат напред движението на историята към нейния предопределен от Бога завършек. То също включва сложната последователност от събития, които са свързани с края на историята. Има една особеност на общия дебат, обаче, която се е издигнала до господствуващо положение в дебата. Това е идеята за милениума, наричана “един от най-спорните и интригуващи въпроси на есхатологията.”[1] Милениалната идея Думата “милениум” идва от латински, съчетание от mille (хиляда) и annus (година). Това теологично понятие, използвано още през 1638 от кембриджския учен Джоузеф Мийд,[2] се основава на споменаването на “хилядата години” на Христовото царуване в Откровение 20:2-7. Гръцкият аналог е chiliad от гръцкото “хиляда” (chilias). “Милениализъм” и “хилиазъм” етимологично имат едно и също значение и се използват взаимозаменяемо в есхатологичните дискусии, въпреки че понятието “милениализъм” е доста по-често срещано днес. Макар че е често срещано в съвременните дискусии и дебати, споменаването на хилядогодишния милениум като свързан с божественото царство в историята е рядко срещано в Писанията. Всъщност, то се намира само в първите няколко стиха в една глава в цялото Писание. Често изглежда, че есхатологичният дебат е доста затруднен заради прекаленото влияние на Откровение 20 глава.[3] Постмилениалният теолог от Принстънската семинария Бенджамин Уорфийлд обсъжда това още през 1915: “Понятието ‘Милениум’ е навлязло в християнската реч под влиянието на двадесета глава от книгата Откровение. От този текст, недобре разбиран, идва и идеята, която се свързва с това понятие. . . . Следователно ‘пре-милениален,’ ‘пост-милениален’ са несполучливи понятия, въплъщаващи, и така увековечаващи неправилното разбиране на един важен текст от Писанието.”[4] Хьокема отбелязва, че “книгата Откровение говори на определени хора, за които се казва, че ще живеят и царуват с Христос хиляда години (гл. 20:4). Различни тълкувания на този текст са довели до създаването на поне четири основни възгледа за естеството на милениума или на милениалното царуване, което е описано тук.”[5] Често премилениалните теолози и диспенсационалистическите теолози са по-влюбени в Откровение 20 глава отколкото другите.[6] Пишейки за някои от големите не-премилениални християнски теолози на този век, диспенсационалистът Л. С. Чафър осмива такива екзегети заради техния възглед за Откровение 20 глава: “Тяхното отстъпление от размишляването и обоснованото тълкуване има само една цел, именно, да постави chiloi (‘хиляда’) години – шест пъти повторено в Откровение 20 глава – в миналото, и така да го направи нещо, което вече не трябва да се очаква в бъдещето. Насилието, което такова тълкуване оказва върху цялото пророческо откровение, е такова, че никой не би го предложил, освен тези, които поради липса на внимание, изглежда не осъзнават какво правят. . . . По чисто фантастично въображение този метод надминава ръселизма, едизма, и адвентизма на седмия ден. . . .” Той говори за “антимилениализма” като “странна теория, произходът на която идва от римското вярване, че Църквата е царството.”[7] В по-мек тон историческият премилениалист Лад признава: “Ние трябва наистина да признаем, че във всички стихове, цитирани до сега, есхатологичното Царство изглежда бива въведено чрез едно единствено сложно събитие, състоящо се от Господния ден, Идването на Човешкия син, възкресението на мъртвите и крайния съд. Обаче, в книгата, която е изцяло посветена на този предмет, Откровението на Йоан, тази времева схема е променена. . . . Теологията, изградена върху този текст е милениализъм или хилиазъм. . . . Това е най-естественото тълкуване на този текст [Откр. 20], и това е възгледът на настоящия автор. Едно нещо трябва да се признае: това е единственото място в Писанието, което говори за хилядолетното царство на Христос.”[8] Стандартните милениални позиции При разработване на систематична есхатология обикновено стандартните евангелски гледни точки се подреждат на основата на милениума. Понятието “милениум” се използва заедно с представки, които определят отношението на Второто пришествие на Христос към милениума: амилениално, премилениално, и постмилениално. Представката а в “амилениализъм” означава, че няма да има земно милениално царство.[9] Представката пре обозначава тази есхатологична система, която очаква да има буквално земно милениално царство, което ще бъде въведено от Връщането на Исус Христос преди (pre) него. Представката пост насочва към възгледа за милениума, според който ще има продължителна (обаче не буквално хиляда години) земна епоха на праведно влияние на царството, която ще завърши с Връщането на Христос. Постмилениализмът от епохата на пуританите по естество е очаквал буквален хилядагодишен милениум, започващ с обръщането на юдеите (а не завръщането на Христос), като последен етап от Христовото земно царство. Съвременният постмилениализъм обикновено вижда хилядата години като символична цифра, покриваща всеобхватността на християнската епоха.[10] Има важен под-клас в премилениалния възглед, който се появява след 1830. Той е познат като “диспенсационализъм.” Заслужава да се отбележи, че историческите премилениалисти силно отричат каква да е прилика между тяхната система и диспенсационализма. Премилениалистът Джордж Е. Лад яростно протестира срещу приравняването на диспенсационализма с историческия премилениализъм. Той дори нарича приравняването им “грешка.”[11] Това обяснява защо популярната книга, редактирана от Робърт Клаус, е озаглавена Значението на Милениума: четири възгледа.[12] Диспенсационалистите също осъзнават отличителните си разлики.[13] Райри дори коментира: “Може би въпросът за премилениализма е определящ [за диспенсационализма]. Отново отговорът е отрицателен, защото има хора, които са премилениалисти, но със сигурност не са диспенсационалисти. Заветният премилениалист се придържа към възгледа за завета на благодатта и централната сотириологическа цел на Бога. Той запазва идеята за милениално царство, макар че открива малко подкрепа за нея в старозаветните пророчества, тъй като като цяло ги приписва на Църквата. Царството в неговия възглед е видимо различно от това, което се поучава от диспенсационалистите, тъй като то губи много от еврейския си характер поради пренебрегването на старозаветните обещания относно царството.”[14] Има полезно теологично средство за разграничаване, създадено от О. Т. Алис и доразвито от Джей Адамс, което работи задоволително при класифицирането на трите основни милениални позиции.[15] Като цяло два въпроса класифицират позициите на три главни школи. Тези въпроси са: (1) Каква е хронологията на царството? (2) Какво е естеството на царството? Въпросът за хронологията е свързан с определянето на времето на Второто явление на Христос по отношение на установяването на царството. Ако Неговото идване е преди царството, тогава позицията е премилениална; ако е след царството, тогава може да бъде или амилениална или постмилениална. Колкото до въпроса за естеството на Христовото царство, той е свързан с историческия характер на царството. Ако царството има радикално, обективно, преобразяващо влияние в човешкото общество, тогава то е или премилениално, или постмилениално; ако няма такова влияние, то е амилениално. Сега ще направя обобщение на милениалните позиции и кратко изброяване на техните водещи защитници. Позициите ще се разглеждат в азбучен ред. Три милениални позиции ще бъдат разгледани в тази глава; постмилениализмът ще бъде разгледан в отделна глава и доста по-подробно. Когато преглеждаме списъка от последователи, трябва да се имат предвид две уточнения. Първо, древните примери на различните милениални възгледи се придържат към конкретни отличителни качества на милениалните възгледи и не е задължително да се придържат към цялостното систематично представяне. Второ, трябва да се разбере, че всеки отделен привърженик на един от следващите възгледи може да не се съгласи с някоя част, представена в моето обобщение. Винаги има дребни различия между привържениците на някоя конкретна система. Въпреки това, представянето се опитва да даде правилна картина на характерните качества на системите. Амилениализъм Определение: Хьокема описва амилениализма със следните думи:
Енгелсма добавя:
Описателни характеристики.
Представители. В древната църква тези хора са били не-милениалисти, които изглежда най-добре се вписват в амилениалния възглед: Ерма (първи век), Поликарп (69-105 от Хр.), Климент от Рим (30-100 от Хр.) и Игнатий (около 107 от Хр.).[19] В съвременната църква можем да отбележим следните: Джей Адамс, Луис Беркхоф, Г. С. Беркуър, Уилиям Кокс, Ричард Гафин, У. Дж. Гриър, Флойд Хамилтън, Хърман Ханко, Уилиям Хендриксън, Джеси Уилиям Хюз, Антъни Хьокема, Филип Хюз, Абрахам Куйпер, Р. Ленски, Джордж Мъри, Албертус Питерс, Върн Пойтрес, Херман Ридербос, Рей Съмърс, Е. Дж. Янг и Брус Уолтке.[20] Диспенсационализъм Определение. Райри, водещият диспенсационалистичен теолог на нашето време, дефинира диспенсационализма по следния начин:
На друго място той дефинира идеята за “диспенсация” според диспенсационалистическата схема на историята:
Описателни характеристики.
Представители. В древната църква: никой (създаден около 1830).[24] В съвременната църква: Робърт Андерсън, Глийзън Арчър, Чарлз Бейкър, Емъри Банкрофт, Доналд Барнхаус, У. Блекстоун, Джеймз Брукс, Ричард Буб, Л. С. Чафър, Джон Нелсън Дарби, М. Р. ДеХаан, Уилиям Евънс, Чарлз Лий Файнбърг, Джон Файнбърг, Пол Файнбърг, А. С. Гебелин, Норман Гайслър, Джеймз Грей, Хари Айрънсайд, Уолтър Кайзър, Уилиям Кели, Хол Линдзи, Робърт Лайтнър, Алва Дж. Маклейн, Г. Кембъл Морган, Дж. Дуайт Пентекост, Чарлз Райри, С. И. Скофилд, Хенри Тисен, Джон Уолвурд и Уорън Уиърсби.[25] Премилениализъм Определение. Джордж Елдън Лад, водещ защитник на историческия премилениализъм в днешно време, определя системата за нас:
На друго място той добавя:
Описателни характеристики.
Представители. В древната църква: Папий (60-130), Юстин Мъченик (100-165), Иреней (130-202) и Тертулиан (160-220). В съвременната църква: Хенри Алфърд, Е. Б. Елиът, У. Дж. Ердман, А. Р. Фосет, Хенри Фрост, Ф. Годет, Х. Гинес, Робърт Гъндри, С. Х. Келъг, Д. Х. Кроминга, Джордж Елдън Лад, Филип Моро, Дж. Бартън Пейн, Джордж Питърс, Алекзандър Рийз, Р. А. Тори, С. Ф. Трегелс, Натаниъл Уест и Теодор Зан.[28] Заключение Със сигурност всеки от милениалните възгледи, представени по-горе, има характерни особености, които са достатъчно различни за да ги разграничаваме. Тези различия не са маловажни. Но едно нещо обединява тези милениални възгледи: цялостен песимизъм по отношение на надеждата за християнска цивилизация в настоящата история. Такъв песимизъм е съществено важен проблем, когато човек се опитва да развие и приложи християнски мироглед. Именно този същностен песимизъм е характерната черта на тези възгледи, когато се сравняват с постмилениализма. В следващата глава ще премина към доста по-цялостно разглеждане на постмилениализма. Правейки това, ще бъде важно да оценя присъщия на постмилениализма оптимизъм – оптимизъм, който е самата същност на истинския християнски мироглед и който е толкова важен за изграждането на християнска цивилизация. Божието царство в историята е цивилизация, точно както царството на Сатана в историята е цивилизация. И двете царства са духовни; и двете са цивилизации. Едното побеждава в историята. [1] Alan F. Johnson, Revelation (Grand Rapids: Zondervan, 1983), p. 180. [2] “Millennium,” The Compact Edition of the Oxford English Dictionary (Oxford University Press, 1971), 1:1797. [3] “Със сигурност един от най-спорните и интригуващи въпроси на есхатологията е този за законността на очакването за хилядогодишно царство – милениума – преди връщането на Христос. . . . Очевидно възгледът за хилядата години от Откровение 20 глава е тясно свързан с останалата част от есхатологията. Мнението на човека за този текст дава конкретен цвят и структура на очакването му.” G. C. Berkouwer, The Return of Christ (Grand Rapids: Eerdmans, 1972), p. 291. За кратко тълкувание на милениума от Откровение 20 глава, виж глава 14 в тази книга. За Откровение 20 глава, когато се сравнява с широкия обхват на Павловата есхатология, Вос пише: “В процеса на хармонизиране дребните изказвания трябва да отстъпят пред дълбоко проникващата, господствуваща над епохата програма на теологията на Павел.” Geerhardus Vos, The Pauline Eschatology (Phillipsgurg, NJ: Presbyterian & Reformed, [1930] 1991), p. 226. [4] Warfield, “The Gospel and the Second Coming” (1915), The Selected Shorter Wrirings of Benjamin B. Warfield – I, John E. Meeter, ed. (Nutley, NJ: Presbyterian & Reformed, 1970), p. 348. [5] Hoekema, The Bible and the Future (Grand Rapids: Eerdmans, 1979), p. 173. [6] “Има хора, които свързват с явлението на Христос идеята за милениума, или непосредствено преди, или непосредствено след Второто пришествие. Макар че тази идея не е неразделна част от реформистката теология, все пак заслужава тук да й обърнем внимание, след като е станала доста популярна в много кръгове.” Louis Berkhof, Systematic Theology, (Grand Rapids: Eerdmans, 1941), p. 708. [7] Lewis Sperry Chafer, Systematic Theology, 8 vols. (Dallas: Dallas Theological Seminary Press, 1948), 4:281-282. [8] George Eldon Ladd, The Last Things: An Eschatology for Laymen (Grand Rapids: Eerdmans, 1978), p. 108-110. [9] Много амилениалисти са объркани от негативната представка. “Понятието амилениализъм не е много радостно. То предполага, че амилениалистите или не вярват в никакъв милениум, или че просто пренебрегват първите шест стиха от Откровение 20 глава, където се говори за милениално царуване. Нито едно от тези две твърдения не е вярно.” Hoekema, Bible and the Future, p. 173. Хамилтън, Адамс и Хюз са на същото мнение. Philip E. Hudges, Interpreting Prophecy: An Essay in Biblical Perspectives (Grand Rapids: Eerdmans, 1976), p. 99-100 и Floyd E. Hamilton, The Basis of the Millennial Faith (Grand Rapids: Eerdmans, 1942), p. 35. Виж дискусията върху проблема с предложените решения към него в: Jay E. Adams, The Time Is at Hand (Nutley, NJ: Presbyterian & Reformed, 1966), p. 7-11. Но има амилениалисти, които нямат нищо против това понятие, когато се тълкува буквално: Думата ‘амилениален’ е “понятие, което показва отричане на какъв да е бъдещ милениум с продължителност хиляда години.” George L. Murray, Millennial Studies: A Search for Truth (Grand Rapids: Baker, 1948), p. 87. Виж също Berkhof, Systematic Theology, p. 708. [10] Някои постмилениалисти са приели възможността, че може да има бъдеща милениална епоха на уникални благословения в общата милениална епоха на Новия завет. Виж Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986), p. 86-92: “The Sabbath Millenium.” [11] George E. Ladd, The Blessed Hope (Grand Rapids: Eerdmans, 1956), p. 31ff.; Ladd, Crucial Questions About the Kingdom of God (Grand Rapids: Eerdmans, 1952), p. 49. [12] Robert G. Clouse, ed., The Meaning of the Millennium: Four Views (Downer’s Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1977). Виж моето разглеждане в Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr., House Divided: The Break-Up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), p. 234-238. [13] Виж също: Rolland Dale McCune, “An Investigation and Criticism of ‘Historic’ Premillennialism from the Viewpoint of Dispensationalism” (непубликувана теологична докторска дисертация, Grace Theological Seminary, 1982). Gleason L. Archer, et al., The Rapture: Pre-, Mid-, or Post-Tribulational (Grand Rapids: Zondervan, 1984). [14] Charles C. Ryrie, Dispensationalism Today (Chicago: Moody Press, 1965), p. 44 (курсивът е мой). [15] O. T. Allis, Prophecy and the Church (Philadelphia Presbyterian & Reformed, 1954), p. 4. Adams, Time Is at Hand, p. 8-11. [16] Hoekema, Bible and the Future, p. 174. [17] David J. Engelsma, “The Reformed Faith – Theology of Hope,” Standard Bearer 66:7 (Jan. 1, 1990) 149. [18] За разлика от ранните амилениалисти, Хьокема вижда изпълнението на пророчествата за царството в Новото небе и Новата земя, а не в Църквата: Bible and the Future, ch. 20. [19] Това е според изследването на диспенсационалиста Alan Patrick Boyd, “Dispensational Premillennial Analysis of the Eschatology of the Post-Apostolic Fathers (Until the Death of Justin Martyr)” (Dallas: Dallas Theological Seminary Master’s Thesis, 1977), p. 50, 91-92. Премилениалистът Кроминга също дава сведения в тази насока в своята книга, D. H. Kromminga, The Millennium in the Church: Studies in the History of Christian Chiliasm (Grand Rapids: Eerdmans, 1945), p. 267. Виж също: Louis Berkhof , The History of Christian Doctrine (Edinburg: Banner of Truth, [1937] 1969). [20] Jay E. Adams, The Time is at Hand (1966). Louis Berkhof, The Second Coming of Christ (1953). G. C. Berkouwer, The Return of Christ (1972). William E. Cox, Amillennialism Today (1966). Richard B. Gaffin, “Theonomy and Eschatology: Reflections on Postmillennialism” in William S. Barker и W. Robert Godfrey, eds., Theonomy: A Reformed Critique (1991). W. J. Grier, The Momentous Event (1945). Floyd E. Hamilton, The Basis of the Millennial Faith (1942). Herman C. Hanko “The Illusory Hope of Postmillennialism,” Standard Bearer, 66:7 (Jan. 1, 1990). William Hendriksen, Israel in Prophecy (1947). J. W. Hodges, Christ’s Kingdom and Coming (1957). Anthony A. Hoekema, The Bible and the Future (1979). P. E. Hudges, Interpreting Prophecy (1976). Abraham Kuyper, Chiliasm, or the Doctrine of Premillennialism (1934). R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. John’s Revelation (1943). George Murray, Millennial Studies (1945). Albertus Pieters, The Seed of Abraham (1937). Vern S. Poythress, Understanding Dispensationalists (1987). Herman Ridderbos, The Coming of the Kingdom (1962). Ray Summers, Worthy Is the Lamb (1950). Bruce K. Wattke, “Kingdom Promises as Spiritual,” in John S. Feinberg, ed. Continuity and Discontinuity (1988). E. J. Young, The Prophecy of Daniel (1945). [21] Charles C. Ryrie, The Basis of Premillennial Faith (Neptune, NJ: Loizeaux Bros., 1953), p. 12. [22] Ryrie, Dispensationalism Today, p. 29. [23] Има нарастващо разцепление в диспенсационализма днес относно представата за царството. Някои напоследък започнаха да учат подхода “сега, но не още” за царството, което позволява духовно присъстване на царството в настоящето. Виж: Robert L. Saucy, “The Presence of the Kingdom and the Life of the Church,” Bibliotheca Sacra 145 (Jan./March 1988) 33; John S. Feinberg, “Systems of Discontinuity” и Walter C. Kaiser, Jr., “Kingdom Promises As Spiritual and National,” Continuity and Discontinuity, chaps. 3 and 13. [24] “Наистина, тази теза би означавала, че есхатологичните вярвания на изучавания период [до 150 от Хр.] са били като цяло враждебни на тези на съвременната система (може би в есхатологията на периода трябва да се вижда зачатъчен амилениализъм, а не зараждащ се диспенсационалистически премилениализъм).” “Този автор вярва, че Църквата бързо е отпаднала от новозаветната истина, и това е много очевидно в областта на есхатологията. Едва в съвременните дни новозаветната есхатологическа истина е възстановена. Диспенсационалистическият премилениализъм е продукт на развитието на теологията след Реформацията.” Boyd, “Dispensational Premillennial Analysis,” p. 90-91. Виж също: Harry A. Ironside, The Mysteries of God (New York: Loizeaux, 1908), p. 50. [25] Gleason L. Archer, Jr., in The Rapture: Pre-, Mid-, or Post-Tribulational? (1984). Charles Baker, A Dispensational Theology (1971). Donald Gray Barnhouse His Own Received Him Not, But… (1933). William E. Blackstone, Jesus Is Coming (1878). Lewis S. Chafer Dispensationalism (1951). J. N. Darby, Synopsis of the Books of the Bible (1857-1867). M. R. DeHaan, The Jew and Palestine in Prophecy (1950). Williams Evans, Great Doctrines of the Bible (1949). Charles Lee Feinberg, Millennialism: Two Major Viewpoints (1980). John S. Feinberg, Continuity and Discontinuity (1989). Paul D. Feinberg, in The Rapture: Pre-, Mid-, or Post-Tribulational? (1984). William Kelly, Lectures on the Gospel of Matthew (1868). Arno C. Gaebelain, The Harmony of the Prophetic Word (1907). Norman Geisler, “A Premillennial View of Law and Government,” Moody Monthly (Oct. 1985). James M. Gray, Prophecy and the Lord’s Return (1917). Harry A. Ironside, The Great Parenthesis (1943). Walter C. Kaiser, Jr., in Continuity and Discontinuity (1989). Robert Lightner, The Last Days Handbook: A Comprehensive Guide to Understanding the Different Views of Prophecy (1990). Hal Lindsey, The Road to Holocaust (1989). Alva J. McClain, The Greatness of the Kingdom (1959). J. Dwight Pentecost, Thy Kingdom Come (1990). Charles Ryrie, Basic Theology (1986). C. I. Scofield, Rightly Dividing the Word of Truth (1920). Henry Thiessen, Will the Church Pass Through the Tribulation? (1941). John F. Walvoord, Prophecy Knowledge Handbook (1990). Warren W. Wiersbe, The Bible Exposition Commentary (1989). [26] George E. Ladd, “Historic Premillennialism,” Meaning of the Millennium, p. 17. [27] George Eldon Ladd, Theology of the New Testament (Grand Rapids: Eerdmans, 1974), p. 202, 203. [28] Henry Alford, The Greek Testament (1872) 4:732ff. William J. Erdman, The Parousia of Christ a Period of Time; or, When Will the Church Be Translated? (1880). A. R. Faussett, Commentary, Critical and Explanatory (ок. 1885). Henry W. Frost, The Second Coming and Christ (1934). F. Godet, Studies on the New Testament (1873), p. 294ff. H. Grattan Guinness, The Approaching End of the Age (1880). Robert H. Gundry, The Church and the Tribulation (1973). George Eldon Ladd, The Blessed Hope (1956). S. H. Kellog in Premillennial Essays (1957). Philip Mauro, The Gospel of the Kingdom (1929). George N. H. Peters, The Theocratic Kingdom (1884). J. Barton Payne, Bible Prophecy for Today (1978). Alexander Rees, The Approaching Advent of Christ (1932). S. P. Tregelles, The Hope of Christ’s Second Coming (1886). R. A. Torrey в Archer, The Rapture (ок. 1910). Nathaniel West, “Introduction,” Premillennial Essays of the Prophetic Conference Held in the Church of the Holy Trinity, New York City, Oct. 30-Nov. 1, 1878 (1879). Theodor Zahn, Introduction to the New Testament (1990). |
Copyright © 1992 Kenneth L. Gentry, Jr. превод Copyright © 2001 Радослава Петкова, Dominion 777 |