| Назад | Напред |
Глава XXVI
ЗА ОБЩЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ1. Всички светии, които са в единство с Исус Христос – тяхната Глава, чрез Неговия Дух и чрез вяра, имат общение с Него в Неговите благодатни дарове, страдания, смърт, възкресение и слава1. Обединени в любов, те също имат общение в дарбите и благодатните дарове един с друг2 и са задължени да вършат публично и в по-тесен кръг, онова, което съдейства за общото добро, както на вътрешния, така и на външния човек3.
1 I Йоан 1:3; Еф. 3:16-18; Йоан 1:16; Еф. 2:5-6; Фил. 3:10; Римл. 6:5-6; 8:17,27; II Тим. 2:12 / 2 Еф. 4:15-16; I Кор. 12:7,12; 3:21-23; Кол. 2:19 / 3 I Сол. 5:11,14; Римл. 1:11-12,14; I Йоан 3:16-18; Гал. 6:10
2. Изповядващите, че са светии, са задължени да поддържат святи взаимоотношения помежду си и свято общение в поклонение пред Бога, както и във всяко друго отношение да подпомагат взаимното им назидание1. Те също трябва да се подкрепят в житейските проблеми според различните си способности и нужди. Такова общение, доколкото Бог дава възможност, трябва да се поддържа навсякъде, с всеки, който зове името на Господ Исус2.
1 Евр. 10:24-25; Деян. 2:42,46; Ис. 2:3; I Кор. 11:20 / 2 I Йоан 3:17; II Кор. 8 и 9 гл.; Деян. 11:29-30; виж 2:44-45
3. Това общение на светиите с Христос не ги прави в никакъв смисъл участници в божествената същност, нито означава, че са равни с Христос в каквото и да било отношение – да се поддържа някое от тези твърдения е нечестие и богохулство1. Също така, общението им един с друг като светии не отменя, нито с нещо накърнява правата или собствеността, които всеки човек има над своите вещи и имущество2.
1 Кол. 1:18-19; I Кор. 8:6; Пс. 45:6-7; Евр. 1:6-9; Йоан 1:14; 20:17 / 2 Изх. 20:15; Еф. 4:28; Деян. 5:4
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997