| Назад | Напред |
Глава XI
ЗА ОПРАВДАНИЕТО1. Онези, които са ефективно призовани от Бога, са също така безвъзмездно оправдани от Него1. Той не им придава праведност, а опрощава греховете им и ги смята и приема за праведни – не заради нещо станало у тях или което сами са извършили, а единствено заради Христос. Бог не им вменява вярата, акта на повярването или някакъв друг акт на евангелско послушание за тяхна праведност, а им вменява Христовото послушание и умилостивение в тяхна полза2, Когото те са приели и уповават на Него и на Неговата праведност чрез вяра – вяра не произтичаща от самите тях, а дар от Бога3.
1 Римл. 8:30; 3:24; 5:15-16 / 2 Римл. 4:5-8; II Кор. 5:19,21; Римл. 3:22-28; Тит 3:5,7; Еф. 1:7; Йер. 23:6; I Кор. 1:30-31; Римл. 5:17-19 / 3 Йоан 1:12; Деян. 10:43; 13:38-39; Фил. 3:9; Еф. 2:7-8; Йоан 6:44-45,65; Фил. 1:29
2. Вярата, която по такъв начин приема и уповава на Христос и на Неговата праведност, е единственото средство за оправдание1 – но тя не съществува сама у оправдания човек, а винаги е съпътствана от всички други спасително-благодатни дарове и не е мъртва, а действена вяра, в чиято основа е любовта2.
1 Йоан 3:18,36; Римл. 3:28; 5:1 / 2 Яков 2:17,22,26; Гал. 5:6
3. Чрез Своето послушание и смърт Христос изплати докрай дълга на всички оправдани и така удовлетвори цялостно, действително и напълно правосъдието на Своя Отец1 в тяхна полза. Той бе предаден от Своя Отец заради тях2 и Неговото послушание и умилостивение бяха приети вместо техните3 – и двете са станали безвъзмездно, без да се дължат на каквото и да било у самите оправдани, единствено благодарение на безвъзмездната Божия благодат4. Така, че справедливата Божия присъда и щедрата Му благодат се прославят при оправданието на грешниците5.
1 Марк 10:45; Римл. 5:8-10,18-19; Гал. 3:13; I Тим. 2:5-6; Евр. 1:3; 10:10,14; Дан. 9:24,26; виж Ис. 52:13-53:12 / 2 Римл. 8:32; Йоан 3:16 / 3 II Кор. 5:21; Еф. 5:2; Фил. 2:6-9; Ис. 53:10-11 / 4 Римл. 3:24; Еф. 1:7 / 5 Римл. 3:26; Еф. 2:7; Зах. 9:9; Ис. 45:21
4. Още от предвечността Бог е заповядал да бъдат оправдани всички избрани1 и когато настъпва определеното време Христос умря за греховете им и възкръсна за тяхното оправдание2. Въпреки това те не са оправдани, докато Святият Дух, на Своето време, не ги обърне действително към Христос3.
1 Римл. 8:29-30; Гал. 3:8; I Петър 1:2,19-20 / 2 Гал. 4:4; I Тим. 2:6; Римл. 4:24-25 / 3 Еф. 2:3; Тит 3:3-7; Гал. 2:16; срв. Кол. 1:21-22
5. Бог продължава да прощава греховете на оправданите1 и макар те никога да не могат да отпаднат от състоянието на оправдание2, възможно е поради греховете си да предизвикат бащинското неодобрение на Бога и у тях да не се възстанови светлината на Неговото присъствие, докато не се смирят, не изповядат греховете си, не помолят за прошка и не подновят своята вяра и покаянието си3.
1 Мат. 6:12; I Йоан 1:7,9; 2:1-2 / 2 Римл. 5:1-5; 8:30-39; Евр. 10:14; срв. Лука 22:32; Йоан 10:28 / 3 Пс. 89:30-33; 51:1-19; 32:5; Мат. 26:75; Лука 1:20; I Кор. 11:30,32
6. Във всички тези отношения оправданието на вярващите при стария Завет по нищо не се отличава от оправданието на вярващите при Новия Завет1.
1 Гал. 3:9,13-14; Римл. 4:6-8,22-24; 10:6-13; Евр. 13:8
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997