| Назад | Напред |
Глава V
ЗА ПРОВИДЕНИЕТО1. Бог, великият Създател на всичко, поддържа1, ръководи, владее и управлява всички творения, действия и неща2, от най-голямото до най-малкото3, чрез Своето премъдро и пресвято провидение4, в съответствие с непогрешимото Си предузнание5, с непринудения от нищо и неотменим замисъл на Своята воля6, за възхвала на славната Си мъдрост, сила, справедливост, доброта и милост7.
1 Неем. 9:6; Пс. 145:14-16; Евр. 1:3 / 2 Дан. 4:34-35; Пс. 135:6; Деян. 17:25-28; Йов 38-41 гл. / 3 Мат. 10:29-31; виж 6:26-32 / 4 Пр. 15:3; II Лет. 16:9; Пс. 104:24; 145:17 / 5 Деян. 15:18; Ис. 42:9; Йез. 11:5 / 6 Еф. 1:11; Пс. 33:10-11 / 7 Ис. 63:14; Еф. 3:10; Римл. 9:17; Бит. 45:7; Пс. 145:7
2. Бог е първопричината на всяко нещо и по силата на Своето предузнание и декрети, всичко което става е неотменно и непогрешимо1. Въпреки това чрез същото това провидение, Той постановява нещата да се случват в съгласие с причинно-следствените закони – или неизбежно, или свободно, или като следствие от нещо друго2.
1 Деян. 2:23; виж Ис. 14:24,27 / 2 Бит. 8:22; Йер. 31:35; Ис. 10:6-7; виж Изх. 21:13 и Втор. 19:5; III Цар. 22:28-34
3. При действието на Божието естествено провидение, Бог си служи с определени средства1, но Той е свободен да действа и без тях2, независимо от тях3 или въпреки тях, както Му е угодно4.
1 Деян. 27:24,31,44; Ис. 55:10-11 / 2 Ос. 1:7; Мат. 4:4; Йов 34:20 / 3 Римл. 4:19-21 / 4 IV Цар. 6:6; Дан. 3:27
4. Всемогъщата сила, необхватната мъдрост и безкрайната доброта на Бога до такава степен се изявяват в Неговото провидение, че то се простира дори до първото грехопадение, както и до всички други грехове на ангели и хора1. Това не става само чрез едно просто позволение2, а чрез съчетано с него премъдро и най-могъщо задължение3, чрез контролиране и властване над създанията и чрез многообразни средства – така, че да бъдат постигнати святите Божии цели4. Греховността, обаче, произтича единствено от творенията, а не от Бога, Който като пресвят и праведен нито е, нито може да бъде източник на греха или да го одобрява по някакъв начин5.
1 Ис. 45:7; Римл. 11:32-34; II Цар. 16:10; Деян. 2:23; 4:27-28; виж II Цар. 24:1 и I Лет. 21:1; III Цар. 22:22-23; I Лет. 10:4,13-14 / 2 Йоан 12:40; II Сол.2:11 / 3 Пс. 76:10; IV Цар. 19:28 / 4 Бит. 50:20; Ис. 10:12; виж 10:6-7,13-15 / 5 Яков 1:13-14,17; I Йоан 2:16; Пс. 50:21
5. Премъдрият, праведен и милостив Бог често излага за определено време Своите чеда на най-различни изкушения или ги оставя да бъдат обхванати от покварата на сърцата им – за да ги накаже за предишни техни грехове или да им покаже неподозираната сила на покварата и неискреността на сърцата им; за да ги смири1 и да ги извиси до едно по-непосредствено и постоянно упование на Него за подкрепа, да ги направи по-бдителни срещу всички бъдещи възможности за грях; както и в името на множество други справедливи и святи цели2.
1 II Лет. 32:25-26,31; Втор. 8:2-3,5; Лука 22:31-32; виж II Цар. 24:1,25 / 2 II Кор. 12:7-9; виж Пс. 73:1-28; 77:1-12; Марк 14:66-72; Йоан 21:15-19
6. Бог като праведен Съдия заслепява и закоравява1 нечестивите и безбожни хора заради предишни техни грехове. Бог ги лишава не само от благодатта Си, която би могла да просветли разбиранията им и да въздейства върху сърцата им2, но понякога оттегля от тях и дарбите, които имат3, като ги поставя в ситуации, при които покварата им се превръща в повод за грях4. При това Бог ги прави подвластни на собствените им страсти, на изкушенията на света и на силата на Сатана5, благодарение на което те се закоравяват до толкова, че не им въздействат дори онези средства, използвани от Бога за промяна в сърцата на други хора6.
1 Римл. 1:24,26,28; 11:7-8 / 2 Втор. 29:4; Марк 4:11-12 / 3 Мат. 13:12; 25:29; виж Деян. 13:10-11 / 4 Бит. 4:8; IV Цар. 8:12-13; виж Мат. 26:14-16 / 5 Пс. 109:6; Лука 22:3; II Сол. 2:10-12 / 6 Изх. 8:15,32; I Кор. 2:15-16; Ис. 8:14; I Петър 2:7-8; виж Изх. 7:3; Ис. 6:9-10; Деян. 28:26-27
7. Както Божието провидение се простира до всички творения, така чрез него, по специфичен начин Бог се грижи за Своята Църква и насочва всяко нещо в името на нейното добро1.
1 I Тим. 4:10; Ам. 9:8-9; Мат. 16:18; Римл. 8:28; Ис. 43:3-5,14
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997