| Назад | Напред |
Глава ІII
ЗА ВЕЧНИТЕ ПОВЕЛИ НА БОГА1. Във вечността, чрез премъдрия и пресвят план, предначертан от Неговата собствена воля, Бог непринудено и неотменно е постановил всичко, което ще се случи1. Независимо от това, Бог не е източник на грях2 и не упражнява насилие над волята на Своите създания, нито отнема свободата или зависимостта от вторичните обстоятелства3, а по-скоро ги утвърждава.
1 Пс. 33:11; Еф. 1:11; Евр. 6:17 / 2 Пс. 5:4; Яков 1:13-14; I Йоан 1:5; виж Ав. 1:13 / 3 Деян. 2:23; Мат. 17:12; Деян. 4:27-28; Йоан 19:11; Пр. 16:33
2. Бог знае всичко, което би могло да се случи при всички възможни обстоятелства1, но Той не постановява дадено нещо само защото е предвидил, че то предстои да се случи в бъдещето или защото такова нещо би станало при определени обстоятелства2.
1 I Цар. 23:11-12; Мат. 11:21,23 / 2 Римл. 9:11,13,16,18
3. Чрез декрет и като изява на Неговата слава, Бог е предопределил някои хора и ангели1 за вечен живот, а други е предназначил на вечна смърт2.
1 I Тим. 5:21; Юда 1:6; Мат. 25:31,41 / 2 Еф. 1:5-6; Римл. 9:22-23; Пр. 16:4
4. Тези ангели и хора, предопределени и предназначени по такъв начин, са конкретно и неотменно указани – техният брой е тъй точно фиксиран и неизменен, че не може да бъде увеличаван, нито намаляван1.
1 Йоан 13:18; II Тим. 2:19; виж Йоан 10:14-16, 27-28; 17:2,6,9-12; Римл. 8:29-30
5. Онези хора, които са предопределени за живот, Бог е избрал – преди полагането на основите на света, в съответствие със Своя вечен и неизменен план, както и с тайното решение и благоволението на Своята воля, – в Христос, за вечна слава1, единствено заради щедрата Си благодат и любов, без някакво предвиждане на вяра, добри дела и пребъдване, или на каквото и да било друго нещо от страна на тези хора, което да служи като условие или причина, насочващи Бога към Неговия избор2. И всичко това е за възхвала на славната Божия благодат3.
1 Еф. 1:4,9,11; Римл. 8:28-30; II Тим. 1:9; I Сол. 5:9 / 2 Римл. 9:11,13,15,16; Еф. 2:8-9; виж 1:5,9,11 / 3 Еф. 1:6, 12
6. Както е предопределил избраните за слава, така чрез вечната Си и напълно независима воля Бог е предназначил и всички средства за постигането на тази цел1. Ето защо избраните, паднали в Адам са изкупени чрез Христос2, призовани ефективно към вяра в Христос чрез Неговия Дух действащ у тях в предначертаното време; те са оправдани, осиновени, осветени3 и пазени чрез Неговата сила посредством вяра – за спасение4. Никой друг освен избранитее не е изкупен чрез Христос, нито ефективно призован, оправдан, осиновен, осветен и спасен.
1 I Петър 1:2; Еф. 2:10; II Сол. 2:13 / 2 I Сол. 5:9-10; Тит 2:14 / 3 Римл. 8:30; виж Еф. 1:5; II Сол. 2:13 / 4 I Петър 1:5 / 5 Йоан 10:14-15,26; 6:64-65; Римл. 8:28-39; виж Йоан 8:47; 17:9; I Йоан 2:19
7. Останалата част от хората – в съответствие с необятния замисъл на собствената Му воля, чрез която Той дарява или оттегля милостта Си както Му е угодно, за прослава на Своята върховна мощ над творенията Си – Бог е благоволил да отмине и да ги отреди на опозорение и гняв заради греховете им; и за възхвала на славното Божие правосъдие1.
1 Мат. 11:25-26; Римл. 9:17-18,21-22; Юда 1:4; I Петър 2:8; II Тим. 2:19-20
8. Учението за предопределението е голяма тайна и към него трябва да се отнасяме изключително внимателно и благоразумно1, така че хората, които се вслушват във волята на Бога разкрита в Словото и Му се покоряват, да могат да имат увереност в своето ефективно призоваване и да бъдат сигурни, че са избрани във вечността2. Така това учение ще води всички, които искрено се покоряват на благовестието3 към възхвала, почит и преклонение пред Бога4 и към смирение, усърдие и несекваща утеха.
1 Римл. 9:20; 11:33; Втор. 29:29 / 2 II Петър 1:10; I Сол. 1:4-5 / 3 Римл. 11:5-6,20; 8:33; Лука 10:20; виж II Петър 1:10 / 4 Еф. 1:6; виж Римл. 11:33
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997