Глава 24:

ЕФЕКТИВНО СПРАВЯНЕ С РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ СЪПРОТИВА

ЦЯЛОСТНО ОБОБЩЕНИЕ (ГЛАВИ 1-23) И ПРИЛОЖЕНИЯ

Постоянно възникват ситуации, които дават повод на християнина да защитава своята вяра. Съпротивата срещу библейското християнство стига до практически израз по много различни начини: популярни медии и забава, пропаганда от култове и лъжливи религии, учебни програми в училищата и колежите, забележки от колеги, съседи и приятели, да не говорим за съвременните тенденции в психологията, политиката, медицината, обществото – и списъкът лесно може да бъде удължен многократно. Възгледите, презумпциите и поведението на хората, които идват в нашия живот, през повечето време са основани на враждебност (активна и пасивна) към учението на Писанието. Вярващият среща апологетични предизвикателства от всички страни. Разбира се, неговата нужда да защитава своите вярвания е силно увеличена от факта, че той започва евангелизаторско свидетелство с хората около себе си. Така че няма липса на възможности за апологетични занимания.

Нито има недостиг на критики и проблеми пред християнския апологет. Първо, има преки атаки срещу основите на християнството. Някои отхвърлят Бога (атеисти, агностици, скептици). Някои отхвърлят възможността за откровение; други отхвърлят Библията като Божие откровение. Последната група уж основава реакцията си на логика (предполагаемо открива противоречия в доктриналната система на Библията или между записаните твърдения), или фактологични въпроси (отхвърля текстуалната точност, историческата истинност или възможността за чудеса в Писанието), или етични въпроси (критика на Божиите действия или заповеди), или в крайна сметка на лични съображения (Библията не им харесва, не задоволява техните нужди, или е безразлична и релативистична). Второ, има системи, които са в конкуренция с евангелското християнство. Някои възприемат лъжлив бог (деизъм, пантеизъм или различните световни религии). Други възприемат погрешно откровение (вътрешна интуиция или лични чувства, обществено мнение или човешки традиции, или някакви други свещени писания). А други възприемат погрешно тълкуване или неправилно разбират Библията (като нещо по-малко от това, което тя твърди за самата себе си – съвременна ортодоксалност, или че поучава неправилна теология и сотериология – култовете).

И така, съпротивата срещу библейското християнство е в много видове и идва по много начини. Когато се замислите и придобиете представа за силата и мащаба на атаките срещу християнския мироглед, можете лесно да се изкушите да изоставите всяка надежда да бъдете ефективен апологет, възкликвайки, „кой е достатъчен за тези неща?” – особено ако нямате професионално обучение в тези неща. Но такова отношение на отчаяние, такава липса на увереност погрешно ще ви подтикне да отхвърлите вашата ясна и неизбежна отговорност да бъдете готови да отговаряте на всеки, който ви пита за логична защита на надеждата (увереността), която е във вас (1 Пет. 3:15). Е, тогава как може кой да е християнин да изпълни тази апологетична задача?

Отговорът лежи в осъзнаването, че въпреки многообразието от критики и многото начини, по които те биват изразени, има обща основна съвкупност от обстоятелства и принципи, които са въплътени във всеки апологетичен сблъсък. Всички критици имат един и същ фундаментален проблем; единствено и винаги християнството е отговор на този проблем. Затова досегашните глави в тази книга се съсредоточават върху централните теми и общите насоки за апологетиката. Ако вярващият може да стигне до същността на въпроса и да схване основните принципи, които играят роля в апологетичното взаимодействие, той ще бъде готов за всякакво предизвикателство против вярата. В основата си въпросът винаги е въпрос на признаване на върховния Създател, Който ясно е изявил Себе Си, както и на вашата пълна зависимост от Него дори в областта на мисленето и познанието. Предишните части на тази книга развиваха и изграждаха върху тези точки.

Вероятно едно кратко резюме на тези глави може да събере всичко в сбита форма. Започнахме с основополагащия принцип, който трябва да ръководи всяко мислене: господството на Христос в областта на познанието. Бог говори със себесвидетелстващ авторитет, и Неговото откровение е неизбежната основа за човешкото познание. Следователно опитът да се заеме неутрална позиция по отношение на Божието откровение е неморален и неизбежно води (по принцип) до разпадане на познанието. Като следствие, Библията характеризира мислите на невярващия като суетни и глупави, и изисква от вярващия (който е обновен по ум) да се отдели от света чрез покорство на Христовото Слово на истината като върховна власт. Така християнинът е избавен от познавателна суетност като приема по презумпция Божието Слово над всички противни твърдения.

След това видяхме, че определени условия характеризират апологетичните ситуации и правят възможна плодотворната аргументация (в смирена смелост) с невярващия. Поради Божието неизбежно откровение всеки невярващ все пак познава Бога и чрез това (въпреки заявените от него принципи) до известна степен познава себе и света; като познават Бога, всички хора са без апологетика за своя бунт против Неговата истина. Цялото създание постоянно изявява живия и истинен Бог, и така дава изобилна обща основа между вярващия и невярващия. Тъй като невярващият винаги е по Божия образ, и тъй като притежава Божията истина (макар и потисната), апологетът винаги има допирна точка с него.

Как трябва християнинът да действа в защита на вярата, като се имат предвид горните истини? Първо, трябва твърдо да осъзнае, че неверието води до интелектуална глупост. С това убеждение и разбиране, вярващият може да отхвърли презумпциите на невярващия, да представи абсолютните претенции на Христос (дори в областта на мисленето) и да извърши вътрешна критика на мисленето на невярващия – като му покаже накъде водят неизбежно неговите презумпции. На невярващия трябва да се покаже, че той всъщност се противопоставя на самия себе си. Този презумптивен подход е необходим, тъй като един срещу друг са изправени два цялостни мирогледа – а не просто няколко приведени факта и приложения на логиката. Трябва да бъде поставена под съмнение самата възможност за познание извън Божието откровение (спасително представено в Христос). Тъй като всяка аргументация относно основните въпроси на живота и вярата се свежда до въпроса за отправната точка на човека, християнският апологет трябва да застане твърдо върху Божието Слово, издигайки неговото себесвидетелстващо естество срещу самоунищожителните презумпции на неверието относно епистемологията.

Като разбира и действа на основата на тези централни принципи, апологетът може да има пълна увереност в своята способност да отговори на всички разновидности на съпротива срещу християнството. И накрая можем да направим кратък преглед на условията за успешно апологетично справяне с неверието. Първо, апологетът трябва да бъде верен на своите презумпции и да помни естеството на спасителната вяра; работейки за безусловно подчинение на Божието Слово заради него самото, вярващият няма да се придвижи в неутрална позиция, нито ще създаде измамното впечатление, че автономността може да доведе до смислени и истинни изводи. Второ, невярващият трябва да види, че вярата е основата на разбирането; покорството на Христос трябва да е в основата на употребата на логика от човека. Накрая, успехът е възможен само ако самият Бог върховно дари на невярващия разбиране за истината, просвещавайки ума му, обръщайки сърцето му и давайки му дара на вярата.

Принципите обобщени по-горе подготвят вярващия да отговори на всяка съпротива срещу вярата, независимо от формата или обстоятелствата, в които тя се явява. Всяка апологетична ситуация се характеризира от тези факти: Божието откровение е в основата си необходимо за каквото и да е познание, всички невярващи са без извинение, тъй като притежават и потискат познанието за Бога, и християнинът се характеризира с безусловно предаване на Христос във всичко. Тези факти не само ни ръководят как да защитаваме вярата, те също гарантират, че можем да стигнем до същността на всяка разновидност на съпротивата, да я изложим на показ и да представим сигурните претенции на Христос (2 Кор. 10:4-5). С Христос „осветен като Господ в сърцата ви,” вярващият е „подготвен” за всяко предизвикателство срещу вярата; може да има истинска надежда или увереност очаквайки защитата на „надеждата, която е във вас.” Както Писанието заявява, „Който вярва в Него, няма да се посрами” – няма да има повод да се срамува от своята увереност и да бяга разочарован (Рим. 9:33; 1 Пет. 2:6).