Винаги готови
Съдържание
Предисловие
от издателя


Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6

Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12

Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18

Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24

Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34

Приложение

   

Винаги готови
  Home     Грег Бансен  

 

Глава 13:

ГЛУПОСТТА НА НЕВЕРИЕТО

Централното твърдение и предизвикателство на християнската апологетика се изразяват в риторичния въпрос на Павел, „Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?” (1 Кор. 1:20). Критиките отправяни в света на мисленето против християнската вяра не могат да бъдат преодолени чрез откъслечни отговори и позоваване на емоциите. В крайна сметка вярващият трябва да отговори на атаката на невярващия като атакува позицията на невярващия в самите й основи. Той трябва да отправи предизвикателство срещу презумпциите на невярващия, като попита дали познанието въобще е възможно на основата на презумпциите и възгледите на нехристиянина. Християнинът не може да бъде вечно в защита, съставяйки частични отговори на безкрайното разнообразие от невярващи критики; той трябва да премине в настъпление и да покаже на невярващия, че той няма разумна основа, няма последователна епистемология, няма основание за смислен разговор, твърдения или аргументация. Лъжливата мъдрост на света трябва да бъде сведена до глупост – и тогава нито една от критиките на невярващия няма да има сила.

Ако искаме да разберем как да отговаряме на глупака, ако искаме да имаме способност да покажем, че Бог е обърнал в глупост светската мъдрост, тогава трябва първо да изследваме библейския възглед за глупака и неговата глупост.

От гледна точка на Писанието глупакът не е в основата си плиткоумен или неграмотен невежа; той може да бъде доста образован и изискан по стандартите на обществото. Но той е глупак, защото е изоставил източника на истинската мъдрост в Бога, за да разчита на своята собствена (предполагаемо), самодостатъчна интелектуална сила. Той отказва да се учи (Пр. 10:8) и презира поуката (Пр. 15:5); докато мъдрият се вслушва в съвета, който му дават, „Пътят на безумния е прав в неговите очи” (Пр. 12:15). Глупакът е абсолютно самонадеян и си въобразява, че е интелектуално автономен. „Който уповава на своето си сърце е глупак” (Пр. 28:26). Глупакът не може да си помисли, че е сгрешил (Пр. 17:10). Той преценява нещата според своите собствени предубедени стандарти за истина и правота, и следователно в дълъг период неговите собствени мисли винаги се оказват правилни. Глупакът е уверен, че може да разчита на авторитета на своя разум и на своите интелектуални умозаключения. „Безумният самонадеяно се хвърля напред” (Пр. 14:16), и затова разчита единствено на своя собствен ум (Пр. 29:11).

В действителност този автономен човек е тъп, упорит, прост, инат и глупав. Той претендира, че е мъдър, но още като си отвори устата става ясно, че той е (в библейския смисъл) „глупак” – неговата единствена мъдрост би била да замълчи (Пр. 17:28). „Сърцето на безумните изказва глупостта си” (Пр. 12:23), и глупакът показва явно своята глупост (Пр. 13:16). Той неразумно се храни с глупост (Пр. 15:14), бълва глупост (Пр. 15:5), и се връща към нея като куче към бълвоча си (Пр. 26:11). Той е толкова влюбен в своята глупост и е така посветен да я запази, че „По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, отколкото глупак в глупостта му” (Пр. 17:12). Глупакът всъщност не иска да открие истината; той иска само да оправдае себе си в своите фантазии. Макар да се преструва на обективен, „Безумният не се наслаждава от благоразумието, но само от изявяване сърцето си” (Пр. 18:2). Той е предан на своите собствени презумпции и желае да запази своята автономност. Затова той не желае да се отклонява от злото (Пр. 13:19), и затова цялото му учено говорене разкрива само порочни и лъжливи уста (Пр. 10:18; 19:1). Той може да говори горделиво, но „Устата на безумния са погибел за него, и устните му са примка за душата му” (Пр. 18:7). Той няма да устои в Божия съд (Пс. 5:5).

Как човекът може да стане такъв самозаблуждаващ се, въображаемо автономен глупак? Глупакът презира мъдростта и поуката, като отказва да започне своето мислене със страх от Господа (Пр. 1:7). Той отхвърля Божиите заповеди (Пр. 10:8) и дори се осмелява да укорява Всемогъщия (Пс. 74:22; Йов 1:22). „Помислянето на безумие е грях” (Пр. 24:9). Глупакът не желае да бъде управляван от Божието Слово; той е беззаконен, точно както неговото мислене е беззаконно (тоест грешно, 1 Йоан 3:4). Като отхвърля Божия Закон и Божието Слово, глупакът зачита своето собствено слово и закон (тоест той е авто-номен). Писанието описва хората, които не познават Бога, Неговите пътища и Неговите съдби като глупци (ср. Ер. 5:4). Глупакът живее в практическо невежество относно Бога, защото в сърцето си (от което са изворите на живота, Пр. 4:23) глупакът казва, че няма Бог (Пс. 14:1; ср. Ис. 32:6). Той живее и разсъждава като атеист – като че ли е господар сам на себе си. Вместо да бъде направляван от Писанието, погледът на глупака е насочен към земята (Пр. 17:24). Той служи на създанието (напр. на авторитета на своя собствен ум), а не на Създателя (Рим. 1:25).

Човекът, който чува думите на Христос, но продължава да изгражда своя живот върху отхвърлянето на това откровение, е глупак (Мат. 7:26), и човекът, който подтиска Божието общо откровение в създанието също е наречен глупак (Рим. 1:18). Така е напълно ясно, че глупак е онзи, който не поставя Бога и Неговото откровение начална точка (презумпция) на своето мислене. Глупците презират проповядването на кръста, отказват да познаят Бога и не могат да приемат Божието Слово (1 Кор. 1-2). Самопровъзгласеният автономен човек, невярващият, не желае да се покори на Божието Слово или да изгражда своя живот и мислене върху него. Следователно, неверието и непознаването на Божията воля произвеждат глупост (1 Кор. 15:36; Еф. 5:17).

Като следствие, глупакът няма необходимата съсредоточеност за да намери мъдрост; той суетно си мисли, че тя лесно се купува или придобива (Пр. 17:16, 24). Като възвисява човека, мисленето на глупака става празно и срамно (1 Кор. 3); сърцето му се помрачава и умът му става суетен (Рим. 1:21). Поради своето неверие и бунт против Божието Слово, глупакът няма разумни уста (Пр. 14:7). Всъщност, тъй като отказва да има страх от Господа, глупакът мрази познанието (Пр. 1:29). Този глупак, когото описахме дотук, е невярващият, който критикува християнската вяра. Като отговаря на глупака, християнския апологет трябва да се стреми да покаже, че в крайна сметка неверието унищожава всяко познание. На глупака трябва да бъде показано, че неговата автономност е враждебна на познанието – че Бог обръща в глупост светската „мъдрост.”





Always Ready
Copyright © 1996 Robert and Virginia Bahnsen
превод Copyright © 2004 Божидар Маринов