Винаги готови
Съдържание
Предисловие
от издателя


Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6

Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12

Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18

Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24

Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34

Приложение

   

Винаги готови
  Home     Грег Бансен  

 

Глава 3:

ЕСТЕСТВОТО НА НЕВЯРВАЩОТО МИСЛЕНЕ

Разглеждането в Глави 1 и 2 на тази книга на изискването на неутралност в нашите научни, апологетични или образователни дейности показа, че то води до злополучни резултати. То ограбва единственото съществуващо съкровище на познанието. Второ, показахме, че възприемането на неутрален подход към познанието е неморално по своята същност, тъй като позволява християнските отличителни черти да бъдат заглушени и в крайна сметка претопени в бунтовните пътища на невярващото мислене. Накрая, отбелязахме, че в действителност не е възможно истинският християнин да бъде неутрален в своя интелектуален живот, защото такава неутралност в християнина ще изисква двойна преданост: една към светския агностицизъм, и друга към спасителната вяра (т.е., “слугуване на двама господари”).

Връщайки се към Ефесяни 4 и Колосяни 2, нека да попитаме какъв е истинският характер на неутралното мислене. Точно какво е това мислене, което не се основава на учението на Божия Син, което се въздържа да приеме като презумпция ученията на Христос?

Павел ни казва в Ефесяни 4, че да следваме методите, налагани от интелектуалния възглед на онези, които са извън спасително общение с Бога, означава да имаме суетен ум и помрачено разбиране (ст. 17-18). Следователно, неутралното мислене се отличава с интелектуална празнота и невежество. В Божията светлина можем да видим светлина (ср. Пс. 36:9). Да се отвърнем от интелектуалната зависимост от Божията светлина, истината за и от Бога, означава да се обърнем от познанието към тъмнината на невежеството. Така ако християнинът иска да започне своите научни дейности от позиция на неутралност, той в действителност иска да започне своето мислене в тъмнина. Той не иска да позволи на Божието Слово да бъде светлина на пътеката му (ср. Пс. 119:105). За да продължава да върви в неутралност, той трябва да се спъва в тъмнина. Определено такова мислене не почита Бога така, както Той трябва да бъде почитан, и като следствие Бог прави такова мислене помрачено (Рим. 1:21). Неутралността е равна на помрачаване в Божия поглед.

Тази “философия,” която не намира своето начало и посока в Христос, е описана още от Павел в Колосяни 2:8. Понякога погрешно се е смятало, че този текст осъжда всяка философия въобще, че християнинът безусловно трябва да избягва философското мислене като чума. Но внимателното четене на текста ще покаже, че това не е така. Павел не отхвърля философията въобще, защото дава определени условия. Оказва се, че Павел презира конкретен вид философско мислене. Павел не е против “любовта към мъдростта” (на гръцки “философия”) сама по себе си. Философията е добра, ако човек правилно намери истинската мъдрост – което за Павел означава да я намери в Христос (Кол. 2:3).

Но има “философия,” която не започва с Божията истина, с учението на Христос. Тази философия взема своята посока и намира своя произход в общоприетите принципи на светските интелектуалци – в човешките предания. Именно такава философия е предмет на неодобрението на Павел в Колосяни 2:8. За нас е поучително, особено ако сме склонни да приемаме изискванията за неутралност в нашето мислене, да изследваме как Павел характеризира такава философия.

Павел казва, че тя е “празна измама.” Кое мислене може да се характеризира като “празно”? Един готов отговор се намира чрез сравнение и противопоставяне в текстовете от Писанието, които говорят за празнота (напр. Вт. 32:47; Фил. 2:16; Деян. 4:25; 1 Кор. 3:20; 1 Тим. 1:6; 6:20; 2 Тим. 2:15-18; Тит 1:9-10). Празното мислене е това, което не е в съгласие с Божието Слово (ср. Евр. 3:12-15; Еф. 4:22; 2 Сол. 2:10-12; 2 Пет. 2:13). Следователно, “празната измама,” против която Павел предупреждава, е философия, която действува без истината на Христос и против нея. Забележете наставлението в Ефесяни 5:6, “Никой да ви не мами с празни думи.” В Колосяни 2:8 ни се казва да внимаваме, за да не бъдем ограбени чрез “празна измама.”

Павел още характеризира тази философия като “по човешко предание, по първоначалните учения на света.” Тоест, тази философия изоставя Божието Слово и го прави безсмислено (ср. Марк 7:8-13), и го прави като започва с принципите на познанието, налагани от света (т.е., човешки постановления; ср. Кол. 2:20, 22). Философията, която Павел отхвърля, е това мислене, което следва презумпциите (първоначалните допускания) на света, и следователно “не е по Христа.”

От тези точки следва, че християнинът, който се стреми към неутралност в света на мисленето, (1) в крайна сметка не е неутрален, и следователно (2) е в опасност несъзнателно да подкрепя презумпции, които са враждебни на неговата християнска вяра. Макар да си въобразява, че неговата интелектуална неутралност е в съгласие с християнската изповед на вяра, такъв вярващ всъщност действува на основата на неверие! Ако откаже да приеме за основа истината на Христос, той неизменно приема като основа възгледа на света. Всички хора имат своите презумпции; никой не е неутрален. Дали вашите презумпции ще бъдат ученията на Христос или празната измама, срещу която Павел предупреждава? Изберете този ден на кого ще служите!





Always Ready
Copyright © 1996 Robert and Virginia Bahnsen
превод Copyright © 2004 Божидар Маринов