Глава 2:

НЕМОРАЛНОСТТА НА НЕУТРАЛИТЕТА

Всички съкровища на мъдростта и знанието се намират в Христос; така ако някой се опитва да достигне до истината без посвещение към епистемичната (т.е., в областта на познанието; бел. прев.) власт на Исус Христос, той е ограбен чрез празна философия и заблуден чрез убедителни думи (виж Кол. 2:3-8). Следователно, когато християнинът подхожда към науката, апологетиката или образованието, той трябва твърдо да откаже да се примири с погрешните изисквания за неутралност в своя интелектуален живот; той никога не трябва да се съгласи да предаде своите отличителни религиозни вярвания “за известно време,” като че ли някой може “безпристрастно” да постигне истинско познание. Началото на познанието е страхът от Господа (Пр. 1:7).

Да се опитваме да бъдем неутрални в своите интелектуални дейности (били те изследване, спор, разсъждения или поучения) е равносилно на стремеж към изличаване на антитезата между християнина и невярващия. Христос заяви, че единият е отделен от другия чрез истината на Божието Слово (Йоан 17:17). Онези, които желаят да постигнат признание в очите на светските интелектуалци като носят значката на “неутралността,” го правят само като отказват да бъдат отделени чрез Божията истина. В интелектуалния свят те биват погълнати в света, така че никой не може да определи разликата между тяхното мислене и презумпции, и отстъпническото мислене и презумпции. Границата между вярващия и невярващия бива размита.

Такова неразграничаване в интелектуалния живот на човека не само пречи на истинското познание (ср. Пр. 1:7) и гарантира празна измама (ср. Кол. 2:3-2), то е направо неморално.

В Ефесяни 4:17-18 Павел заповядва на последователите на Христос, “да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им.” Християнските вярващи не трябва да се обхождат, да действуват или да живеят по начин, който подражава на поведението на неизкупените; Павел конкретно забранява на християнина да подражава на суетния ум на невярващия. Християните трябва да откажат да мислят или разсъждават според светския манталитет или мироглед. Престъпният агностицизъм на светските интелектуалци не трябва да се възпроизвежда в християните като въображаема неутралност; този мироглед, този подход към истината, този интелектуален метод е свидетелство за помрачен разум и закоравено сърце. Той отказва да се преклони пред Господството на Исус Христос във всяка област от живота, включително науката и света на мисленето.

Човекът трябва да направи този основен избор своето мислене: да бъде отделен чрез Божията истина или да бъде отчужден от живота в Бога. Не може да има два пътя. Човекът ще бъде отделен, противопоставен или отчужден или от света, или от Божието Слово. Той ще се противопостави на този интелектуален метод, който отказва да следва. Той или отказва да следва Божието Слово, или отказва да следва суетния разум на езичниците. Той разграничава себе си и своето мислене или от света, или от Божието Слово. Противопоставянето, антитезата, изборът са ясни: или да бъдете отделени чрез Божието истинно Слово, или отчуждени от живота в Бога. Или да имате “Христов ум” (1 Кор. 2:16), или “суетния разум на езичниците” (Еф. 4:17). Или “пленявате всяка мисъл да се покори на Христос (2 Кор. 10:5), или продължавате като “врагове по ум” (Кол. 1:21).

Хората, които следват интелектуалния принцип на неутралността и епистемологичния метод на невярващата наука, не зачитат върховното Божие Господство така както трябва; като следствие техният ум е направен празен (Рим. 1:21). Както видяхме, в Ефесяни 4 Павел забранява на християнина да следва този суетен ум. Нататък Павел учи, че мисленето на вярващия е диаметрално противоположно на невежото и помрачено мислене на езичниците. “Но вие не сте така познали Христа!” (стих 20). Докато езичниците са невежи, “истината е в Исус” (стих 21). За разлика от езичниците, които са отчуждени от живота в Бога, християнинът е съблякъл стария човек и е “обновен в духа на своя ум” (стихове 22-23). Този “нов човек” се отличава с добродетелта на “святост в истината” (стих 24). Християнинът е напълно различен от света, когато става въпрос за интелект и наука; той не следва неутралните методи на неверието, а чрез Божията благодат има ново посвещение, нови презумпции в своето мислене.

Следователно, християнинът, който се стреми към неутралност в своето мислене, всъщност се опитва да изличи факта, че е християнин! Като отрича своето отличително религиозно посвещение, той бива принизен до отстъпническите мисловни модели и погълнат в света на неверието. Опитът да се намери компромис между изискванията на светската неутралност (агностицизъм) и ученията на Христовото Слово води до отричане на върховното Господство на Христос чрез заличаване на огромната пропаст между мисленето на стария човек и мисленето на новия човек.

Никога няма да е възможен такъв компромис. “Никой човек не може да служи на двама господари” (Мат. 6:24). Не трябва да е изненада, че в свят, в който всичко е създадено чрез Христос (Кол. 1:16), и ние биваме поддържани от Словото на Неговото могъщество (Евр. 1:3), и следователно всяко познание е скрито в Него, Който е Истината (Кол. 2:3; Йоан 14:6), и който трябва да бъде Господар над всяко мислене (2 Кор. 10:5), неутралността не е нищо повече от неморалност. “Който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога” (Яков 4:4).

Имате ли смелостта да изявите вашите християнски отличителни характеристики в науката, апологетиката и образованието, или се опитвате да изличите противопоставянето между християнското и отстъпническото мислене като следвате изискванията на неутралността? От библейска гледна точка този въпрос може да бъде зададен по този начин: Дали вашето мислене работи под Господството на Исус Христос, или сте станал враг на Бога чрез неутрални, агностични, невярващи мисловни модели? Изберете днес на кого ще служите!