Глава 1:

ИЗМАМАТА НА НЕУТРАЛИТЕТА

Искането християните да се поддадат на неутралност в своето мислене не е рядко срещано. Но то удря в самото сърце на нашата вяра и на нашата вярност към Господа.

Понякога в областта на християнската наука (било то в областта на историята, науката, литературата, философията или нещо друго) се чува искането да възприемем неутрална позиция, необвързаност към истинността на Писанието. Учители, изследователи и писатели често биват подвеждани да смятат, че честността изисква от тях да оставят настрана всички изрично християнски обвързвания, когато изследват област нямаща пряка връзка с въпросите на неделната служба. Те разсъждават, че тъй като истината е истина навсякъде, където се намира, човек трябва да може да изследва истината под ръководството на признати мислители в областта, дори ако те имат светски мироглед. “Наистина ли е необходимо да се придържаме към ученията на Библията, ако искаме да разбираме правилно войната от 1812, химическия състав на водата, пиесите на Шекспир или правилата на логиката?” Това е риторичният въпрос на онези, които са склонни да настояват на неутралност от страна на християните, работещи в научни области.

Понякога изискването за неутралност се появява и в областта на апологетиката (защитата на вярата). Някои апологети ни казват, че биха изгубили всяко внимание от страна на невярващия свят, ако подходят към въпроса за истинността на Писанието с предварително възприет отговор на въпроса. Според този възглед ние трябва да сме готови да подходим към спора с невярващите с общо отношение на неутралност – отношение “все още никой не знае кое е вярно.” Казват ни се, че от самото начало трябва да допускаме възможно най-малко; и това означава, че не можем да възприемем никакви християнски презумпции или библейски учения.

Друг път изискването за неутралност в мисленето на вярващия идва по отношение на училищата. Някои християни смятат, че няма истинска необходимост от християнски училища, че няма никакъв проблем в светското образование, и че към него само трябва да добавим християнски молитви и четене на Библията у дома. Така идеята е, че човек може да бъде неутрален, когато става въпрос за образование; християнската вяра на човека не трябва да диктува някакви конкретни предпоставки или начин на обучение относно света и човека. Казват ни, че фактите са едни и същи в държавните училища и в християнските училища; така че защо да настояваме децата ни да бъдат обучавани от посветени вярващи в Исус Христос?

Така, по тези и по много други начини можем да видим как християнинът бива подтикван да предаде своите отличителни религиозни вярвания и временно да ги “остави настрана,” да възприеме неутрално отношение в своето мислене. Сатана ще се радва това да стане. Повече от всичко друго, това ще попречи на завладяването на света за вярата в Исус Христос като Господ. Повече от всичко друго това ще направи вярващите християни безсилни в свидетелството, безцелни в поведението и обезоръжени в битката с началствата и властите на този свят. Повече от всичко друго такава неутралност ще попречи на освещението на живота на християнина, защото Христос каза, че Неговите последователи биват “осветени (отделени) чрез истината.” Веднага след това Той заявява, “Твоето Слово е истина” (Йоан 17:17).

Каквото и да казват някои хора относно изискването за неутралност в мисленето на християнина – изискването християните да не се отделят от другите хора чрез своята вярност към Божията истина – истината е, че Писанието напълно отрича това изискване. Противно на изискването за неутралност, Божието Слово изисква безусловна вярност към Бога и Неговата истина във всички наши мисловни и научни дейности. Има сериозни основания за това.

Павел безпогрешно заявява в Колосяни 2:3-8, че “в Христос са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието.” Забележете, че той казва, че всяка мъдрост и познание са вложени в личността на Христос – било то относно войната от 1812, химическия състав на водата, произведенията на Шекспир или законите на логиката! Всяка академична дейност и всяка мисъл трябва да са свързани с Исус Христос, защото Исус е пътят, истината и животът (Йоан 14:6). Следователно, да избягвате Христос в коя да е част на вашето мислене означава да бъдете заблуден, неистинен и духовно мъртъв. Да оставите настрана вашето християнско посвещение когато става въпрос за защита на вярата и за изпращане на вашите деца на училище, означава съзнателно да се отделите от единствения път към мъдростта и истината в Христос. Страхът от Господа не е краят или следствието от познанието; страхът от Господа е началото на познанието (Пр. 1:7; 9:10).

Затова в Колосяни 2 Павел заявява, че всяко познание трябва да бъде свързано с Христос. Той казва това за наша защита; много опасно е да не виждаме необходимостта от Христос във всяка наша мисъл. Затова Павел представя пред нашето внимание невъзможността за неутралитет, “за да не ви измами някой с убедителни думи.” Както Павел увещава, ние трябва да бъдем непоколебими, твърди, вкоренени и основани във вярата, на която сме научени (ст. 7). Човек трябва по презумпция да бъде посветен на Христос в света на мисленето (а не неутрален) и здраво свързан с вярата, на която е научен, иначе убедителните думи на светското мислене ще го заблудят. Затова християнинът е длъжен да приема като първоначално Христовото Слово във всяка област на познанието; алтернативата е заблуда.

В Колосяни 2:8 Павел казва, “Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама.” Ако се опитвате да бъдете неутрален в своето мислене, вие сте отлична мишена да бъдете ограбен – ограбен чрез “празна философия” от всички съкровища на “премъдростта и знанието,” които са скрити само в Христос (ср. ст. 3). Павел обяснява, че празната философия е тази, която следва света, а не Христос; тя е мислене, което се поддава на изискването на света за неутралност, а не е предварително цялостно посветено на Христос.

И така, вие богат ли сте в познание чрез вашето посвещение към Христос в науката, апологетиката и образованието, или сте ограбен чрез изискването на неутралност?